Изминаха почти две години, откакто Джереми Корбин се оттегли от поста си на лидер на Лейбъристката партия, но ножовете все още са насочени към него.
Неговият наследник Киър Стармър не пропусна шанса да се изяви като твърд лидер, водейки война с левите корбинисти. Междувременно консерваторите сочат Корбин като основен фактор за решението на британските избиратели да гласуват за правителството на Борис Джонсън на изборите през 2019 г. Така стигаме и до сегашната лавина от анти-Корбин заглавия в британските медии.
Корбин застава на страната на Русия (отново), съобщава Spectator. Междувременно Би Би Си обявява, че Стармър е ударил шамар на Корбин за това, че е критикувал НАТО.
Целта на тази статия е да покаже колко са безпочвени тези атаки.
Има три основателни причини да се притечем на помощ на този провалил се политик, чието време като основен играч в британската политика е отминало.
Първата е просто да се изясни истината. Ръководството на лейбъристите от страна на Корбин бе съпътствано от постоянни клевети и лъжи по негов адрес. Лъжите започнаха отново и простото благоприличие изисква те да бъдат опровергани.
Втората е, че торите и лейбъристите имат своите причини да се прицелят в Корбин. Той им дава алиби. За торите и лейбъристите подигравката с Корбин отвлича вниманието от собственото им дългогодишно сътрудничество с Владимир Путин и неговите олигарси.
Третата причина е най-важната от всички. Омаскаряването на Корбин ни казва, че има нещо много сбъркано в съвременния обществен дискурс. Бившият лидер на лейбъристите може и да е дисидент, но той говори с дълбоки познания в областта на външните работи. Имаме нужда от повече такива дисидентски гласове, а не от по-малко.
Да прегърнеш Путин
Истината е, че нито един съвременен политик не е бил по-последователен или по-прозорлив по отношение на Путин от Корбин. Далеч от това да бъде пропутински настроен, Корбин предупреждаваше срещу него, когато другите не го правеха.
Нека се върнем повече от 20 години назад, когато британската политическа, разузнавателна и бизнес върхушка се обедини, за да подкрепи Путин като наследник на Борис Елцин. Путин, който беше министър-председател през 1999 г., спечели първите си президентски избори през 2000 г.
Това се случи в разгара на Втората чеченска война (1999-2009 г.) – вероятно най-жестокият конфликт на 21-ви век, белязан от ужасни руски военни престъпления, много по-тежки от извършените досега в Украйна. И тогава, както и сега, това се случваше под ръководството на Путин. Чечения е мястото, където той утвърждава репутацията си и за пръв път оставя своя отпечатък
Въпреки това Тони Блеър подкрепи Путин, като похвали неговия „целенасочен поглед върху това, което иска да постигне в Русия“. Той направи това изказване през март 2000 г., няколко седмици след битката за Грозни – жестока битка, в която загинаха между 5000 и 8000 цивилни. Няколко седмици по-късно Блеър покани Путин да посети Великобритания и да се срещне с кралицата.
Аз не критикувам Блеър. Той имаше разбираеми прагматични причини. Имаше основания да вярва, че Русия се нуждае от силен човек след хаоса през 90-те години. По онова време сякаш всички мислеха така.
С изключение на един човек. Корбин определи посещението на Путин като „преждевременно и неуместно“.
На следващата година Блеър посети Москва. тогава Корбин предупреди: „Трябва да бъдем много внимателни и да осъждаме нарушенията на правата на човека, независимо кой ги извършва, срещу кого са извършени и колкото и да ни е неудобно или неприятно да го правим. Ако не сме последователни, разбираемо ще бъдем обвинени в лицемерие.“
Сериозен критик
През декември 2002 г. Корбин е един от малката група, която се противопоставя на екстрадирането от Великобритания в Русия. на Ахмед Закаев – бивш министър-председател на непризнатата Чеченска република Ичкерия.
Корбин многократно е критикувал спазването на правата на човека от страна на Путин с последователност, с която малцина могат да се похвалят. Социалистът ветеран не само изрази загриженост за правата на човека, която днес се оказа напълно оправдана, но и беше сред първите сериозни критици на руските пари в британската политика, много преди тази кауза да стане модерна.
Въпреки че Корбин неведнъж е предупреждавал за руските пари, един епизод е особено показателен.
Като лидер на лейбъристите през 2018 г. Корбин предупреди прозорливо: „Всички сме запознати с начина, по който огромни богатства, често придобити при най-съмнителни обстоятелства в Русия, понякога свързани с криминални елементи, се озовават в Лондон и се опитват да си купят политическо влияние в британската партийна политика.“
Той допълни многозначително, че „руски олигарси и техни сътрудници са направили дарения на Консервативната партия на стойност над 800 000 паунда“.
Точно в този момент Консервативната партия укрепваше опасните си и корупционни отношения със свързани с Путин олигарси. Никой в британския междупартиен естаблишмънт не искаше да чуе този навременен съвет.
Политическият редактор на Би Би Си Лаура Куенсберг пренебрежително написа в Туитър, че „Корбин се е заел с връзките на торите с руски донори, но другите депутати изглеждат по-скоро невпечатлени“.
Това беше вярно. Както съобщи „Таймс“ на следващия ден: „Лидерът на лейбъристите се сблъска с викове „срам“ и „позор“, когато спомена даренията на торите.“ Някои от критиките към Корбин идваха от хора в собствената му партия. .
Две години по-късно, след като напусна лидерския пост, той продължи да предупреждава за „връзките на партията на торите с руски олигарси“.
Корбин направи първите си коментари за руските олигарси и донори на торите след отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Солсбъри през март 2018 г. Това обаче не попречи на Борис Джонсън да го обвини, че е „застанал на страната на Путин, когато Русия нареди отравяния по улиците на Солсбъри“.
Тази атака беше използвана с голям ефект отново и отново от Джонсън по време на парламентарните избори през 2019 г., и отново влезе в употреба миналата седмица. Например Ник Тимоти, бивш съветник на бившия министър-председател Тереза Мей, а сега колумнист на „Дейли телеграф“, написа, че Корбин „буквално“ е подкрепял Путин и „вместо това е обвинявал Великобритания“.
Когато помолих Тимоти за доказателства в подкрепа на това необичайно твърдение, че Корбин на практика е предател, той не отговори. Това не бива да изненадва никого, защото Корбин не е застанал на страната на Русия във връзка с нападението в Солсбъри, както твърдят Джонсън и много други. Фактите показват точно обратното.
Мисловен експеримент
След отравянето на 15 март 2018 г. Корбин заявява: „Или това е престъпление, чийто автор е руската държава, или тази държава е допуснала тези смъртоносни токсини да се изплъзнат от контрола, който е длъжна да упражнява. Ако е второто, не може да се изключи връзка с руски мафиотски групи, на които е било позволено да се закрепят във Великобритания. Руските власти трябва да бъдат подведени под отговорност въз основа на доказателствата, а нашият отговор трябва да бъде както решителен, така и пропорционален.“
Нека сега опитаме един мисловен експеримент.
Нека си представим, че Корбин по някакъв начин е спечелил последните избори. Че след това той е напълнил касите на Лейбъристката партия с руски пари; че председателят на партията му е имал офис в Москва, за да съветва олигарси; че Корбин лично е посещавал многократно руски олигарх, чийто баща е бил агент на КГБ и близък приятел на Путин, и че според сведенията той е пренебрегнал възраженията на службите за сигурност, за да осигури на този приятел титлата „пиър“, и е насочвал държавни пари към неговия вестник.
Ден след ден на първите страници на вестниците щяха да излизат разобличения срещу Корбин. Той не би могъл да оцелее политически. Според мен с право. И все пак Джонсън е този, който е направил всички тези неща. Но Корбин е този, за когото се предполага, че е пропутински настроен. Това е просто безумно.
Nobody wins a war.
War is a defeat for all of us.pic.twitter.com/683pEtZnFt
— Jeremy Corbyn (@jeremycorbyn) March 1, 2022
Последното му “престъпление” е, че критикува твърде агресивното разширяване на НАТО на изток, като същевременно подкрепя решението на конфликта между Украйна и Русия чрез преговори. И същевременно той осъжда руския акт на агресия и призовава за изтегляне на войските.
Можете да сте съгласни с Корбин или не. Не съм експерт по Русия или Украйна, но тези възгледи не ми се струват нито предателски, нито необосновани. Струва си да припомним, че Коалицията „Спрете войната“, която Корбин подкрепя, като цяло беше права за катастрофата в Афганистан, ужасната инвазия в Ирак и катастрофалната намеса на Дейвид Камерън в Либия. Може би този път Корбин греши. Времето ще покаже.
Истерична военна треска
Но междувременно съм разтревожен от днешната истерична военна треска. Тя е ирационална и това е обезпокоително. Филхармоничният оркестър на Кардиф отменя концерт на Чайковски. В Милано се прави опит да се отмени рецитал на Достоевски. В Лондон всяко отклонение от пълнокръвната подкрепа за НАТО се осъжда като „пропутинско“.
Великобритания претендира, че е зряла демокрация, но в една зряла демокрация възгледите, които Корбин излага, най-малкото биха били приветствани като сериозен принос към обществената дискусия. Тези, които ги предлагат, няма да бъдат обругавани, лъгани и обиждани. Случаят с Джереми Корбин ни казва, че сме загубили способността да водим сериозен разговор като възрастни.
Междувременно закъснялото решение на британското правителство да наложи санкции на седем свързани с Кремъл руски олигарси показва, че Корбин е бил прав да вдигне тревога преди четири години. Сега се вижда и колко е показателно, че той бе осмиван за това.
Най-значимите британски политически фигури – от Тони Блеър до Борис Джонсън, от Питър Манделсън до Джордж Озбърн – трябва да отговорят на сериозни въпроси. Сега се нуждаем от пълномащабно съдебно разследване за това как британската политическа медийна класа е била инфилтрирана за толкова дълго време и до най-високо ниво от пълномощници на Путин.
*Питър Оборн печели наградата за най-добър коментар/блог през 2017 г., а през 2016 г. е обявен за фрийлансър на годината на наградите за онлайн медии за статиите, които пише за Middle East Eye. През 2013 г. той е обявен и за колумнист на годината на наградите на Британската преса. През 2015 г. подава оставка като главен политически колумнист на Daily Telegraph. Последната му книга, The Assault on Truth (Нападение над истината), е публикувана през февруари 2021 г. Сред предишните му книги са „Триумфът на политическата класа“, „Възходът на политическата лъжа“ и „Защо Западът греши за ядрения Иран“.
About The Author
