Riccardo Petrella, Pressenza, 02.03.2022
Трябва да наложим незабавно прекратяване на огъня в Украйна. Въоръжаването на Украйна и въвеждането на суровите санкции срещу Русия само изострят войната. Те не са решение, носещо мир и „освобождение“ на украинците, а са инструмент: от една страна целят разгром или дори за смъртта на Русия чрез икономическо задушаване, а от друга страна са насочени към подчиняване на бъдещето на украинците на интересите на САЩ и западноевропейските „сили“. В настоящата ескалация на хоризонта се виждат не цветовете на дъгата, а ядрените гъби. Това е абсурдно.
Добре известно е, че войната в Украйна – люлката на Русия, на държавата Русия – не е преди всичко война между руснаци и украинци. Представянето ѝ като такава е изопачаване на настоящата история, разпространявано по-специално от онези, които провокираха неприемливото нахлуване на Русия в Украйна и са съотговорни за него заедно с Русия (това са САЩ и лидерите на страните от НАТО). Защо това е така? Нека се опитаме да разберем.
Войната в Украйна е резултат, наред с другото, от два основни фактора на противопоставяне и конфликт между държавите и доминиращите социални групи по света. Докато тези два фактора не бъдат отстранени, ще има „в най-добрия случай“ временни спирания на „локални“ световни войни, които ще завършват ту с „победа“ на едни, ту с „победа“ на други. Жертвите ще останат жителите на Земята, включително всички видове. Саморазрушаването на човечеството ще остане заплаха на хоризонта.
Първи фактор. Войната за оцеляване между две някога силни и неоспорими световни сили, но в криза и все по-отслабени
„Войната в Украйна“ е част от новия етап на войната между САЩ и Русия след разпадането и изчезването на СССР през 1991 г. и края на Студената война между Изтока и Запада.
От една страна, това е войната, която доминиращите социални групи в САЩ (и под тяхна диктовка тези в страните от НАТО) водят срещу Русия през последните тридесет години, за да отслабят нейната политическа, икономическа и военна мощ, възползвайки се от сериозната криза на режима, в която страната изпадна през 1989 г. Това е една от войните, които Съединените щати водят, за да запазят позицията си на водеща световна сила в условията на ерозиращите и отслабващи фактори, които допринесоха за завръщането в САЩ на завоевателния, националистически и расистки „американски народ“, чийто най-убеден защитник стана Тръмп.
От друга страна, това са войната за съпротива срещу господството на САЩ и войната за настъпление в полза на възстановяването на властта, загубена с разпадането на СССР и те се водят от доминиращите социални групи в Русия: а) на международно равнище в контекста на нарастваща слабост спрямо врага от Студената война и б) на континентално равнище на изток и запад от днешна Русия спрямо страните/държавите, които са станали независими и враждебни на Русия. Споменът и особено за Путин очарованието от могъществото на Русия в миналото, включително периода на СССР, са били и са за повечето от сегашните руски лидери източник на вдъхновение за тяхната войнствена и деспотична властова стратегия.
И все пак Михаил Горбачов (*) беше ясен, искрен и надделяващ дори над преките властови интереси на Русия в публично свое послание към САЩ (и към руските си опоненти) няколко месеца преди обединението на Германия през 1990 г. Той ги предупреди да не правят грешката да възприемат разпадането на СССР като победа за САЩ и пазарната капиталистическа система. Той настоява, че СССР се е разпаднал по вътрешни структурни причини, тъй като системата му се е оказала неефективна, несправедлива и неустойчива. Ето защо той подчерта, че трябва да се даде приоритет на изграждането на нова система за европейска икономическа и политическа сигурност, която да гарантира мирни отношения между Изтока и Запада между всички европейски народи. По този начин той се възползва от по-ранното си предложение, отправено към Съединените щати, за координирано демонтиране на ядрените оръжия. Предложението беше отхвърлено от Съединените щати, които предпочитаха само намаляване на броя на ракетите с ядрено базиране, затова Горбачов отговори: „Добре, така че запазвам възможността да ви унищожа не 6000 пъти, а 3000 пъти“.
Знаем историята. Съединените щати и европейските страни (както и Русия на Путин) изобщо не се вслушаха в посланието на Горбачов. Съединените щати направиха всичко възможно, за да засилят военния си контрол над Европа (за тях това е „европейска сигурност“) и, с тази цел и със съгласието и подчинението на европейските съюзници, да го разширят геополитически, като интегрират в НАТО всички страни, които граничат с Русия (без Беларус).
Историята на това разширяване, съставено от неизпълнени договори и споразумения и неизпълнени обещания, особено от страна на Съединените щати и, „по силата на съюза“, на европейците, е добре обобщена в дълга и задълбочена статия на Хол Гарднър, професор в Американския университет в Париж, публикувана в Other News на 25 февруари.
В лицето на „врага“, смятан за системен, те продължават да прилагат дългогодишната си стратегия за господство „Мир чрез сила“. Съединените щати са постигнали целта си. Стратегията е „спечелила“. Но какво спечелиха те? Какво е спечелил Европейският съюз? Само си помислете, че това е върхът на лицемерието: за да финансира изпращането на военни материали и икономическа помощ на украинците за укрепване на тяхната армия, Европейската комисия използва „Европейския фонд за мир“, разполагащ с 6 милиарда евро. Несъмнено ЕС е смятал, че мирът може да бъде изграден чрез въоръжаване на хората! Подкрепяйки Съединените щати в разширяването на НАТО на Изток, европейците спечелиха, тъй като се оказаха в състояние на война у дома.
Какво спечелиха украинците, освен че се съгласиха да станат военна колония на САЩ и на свой ред на европейски сили като Франция и най-вече Германия? Колония, която очевидно няма да се ограничи само до военната сфера, а вече е икономическа и финансова. През следващите години ще бъде още по-тежко. При сегашните условия в ЕС „победата“ на САЩ ще доведе до все по-голямо подчинение и зависимост на Украйна от правилата и интересите на световните финансови пазари и императивите на европейския единен пазар. Свободата и независимостта на украинците ще се превърнат в празни думи без конкретни препратки.
Що се отнася до руснаците, те досега не са спечелили нищо. Още по-лошо. Социалните групи, които доминират там, изглеждат по-зле във всяко едно отношение в очите, наред с другото, на западното и позападненото обществено мнение, което е силно оформено и манипулирано от глобалната информационна система, доминирана от западните медии.
За момента само доминиращите социални групи в САЩ изглежда са победители. Да, те спечелиха, като разшириха военния (и политическия) си контрол над цяла Европа (без Беларус). Нещо повече, те успяват да превърнат НАТО в мощна, глобално ориентирана военна структура, която служи за поддържане на властта на САЩ в световен мащаб, също и с оглед на другите им войни, особено на новата война срещу Китай (и Индия). Това се дължи и на радикалната промяна на военната мощ чрез новите технологии на изкуствения интелект (системи за данни, управление, комуникация и вземане на решения, сателитни системи, нови енергии, мрежи, платформи…)
Именно в този контекст трябва да се тълкува стратегията на НАТО за разширяване на изток. На САЩ не им пука за свободата и независимостта на украинците. САЩ се интересуват главно от намаляване на мощта на Русия. Те спечелиха, за да провокират война в Европа, след като сред последните случаи бяха Ирак, Афганистан, Либия, Сирия… Невероятно е – мислим, че сънуваме кошмар – научихме, че италианското правителство е обявило военно участие в Украйна!
Това ни води до втория фактор.
Втори фактор: войната се е превърнала във форма на съществуване на света, доминиращ в икономически, научно-технически и културен смисъл
Духът на войната е присъщ на доминиращата икономика. Финансиализираната пазарна икономика ни е възпитала да воюваме, да мислим и да действаме/участваме във войни: за петрол, пшеница, компютри, медии, контейнери, ваксини, смартфони, автомобили, ориз, банани, университети; за мрежи, патенти, изкуствен интелект, пространство. Войната е в главите ни, под различни форми и думи: конкурентоспособност, рентабилност, лидерство, номер 1, завладяване на пазара, устойчивост, адаптация, иновации…
От няколко години сме убедени, че Китай вече е врагът, нашият „системен враг“, защото е новият конкурент за глобално надмощие. Загубата на това превъзходство от страна на Съединените щати се разглежда като ужасна заплаха за бъдещето, за нашата свобода… Екологичните катастрофи, по-специално климатичните промени, ни накараха да разберем крехкостта на оцеляването и следователно подчертаха това дълбоко проникване на културата на войната, като ни накараха отново да повярваме в необходимостта да бъдем най-силните, най-устойчивите, този път на глобално ниво. Затова императивът за световно господство измести всякаква визия за сътрудничество, солидарност, споделяне и взаимопомощ. Войната е навлязла в съзнанието ни като дъжд в Норвегия.
Оттук произтичат и големите трудности, които се срещат, главно заради САЩ, при намирането на общи глобални решения на екологичните бедствия. Оттук и отхвърлянето от страна на най-силните, начело със САЩ и ЕС, на справедлив и единен глобален план за борба с Covid-19, основан на ваксини, достъпни за всички жители на Земята по едно и също време, и т.н.
В този контекст милионите „аз“ надделяват над хилядите „ние“, а страните с ядрена енергия вярват, особено най-мощните от тях, че поддържането на властта им на по-високо ниво от това на другите е необходимо и задължително условие за тяхното оцеляване. И тъй като военната мощ все повече се технологизира и се свързва с финансовата мощ, за да завладее световните технологични иновации и глобалните пазари, всяка загуба на технологично ценни пазари се разглежда като стратегически опасна за икономическата мощ и следователно за военната мощ.
В миналото военните са били двигател на иновациите и технологиите, а днес е обратното, дори по-лошо: икономическите и финансовите императиви са тези, които принуждават военните да произвеждат ядрени оръжия. Неприемливото разширяване на военната сила на НАТО и отбранителната реакция на Русия, основана на сигурността с неприемливи средства, са в съответствие с тази широко разпространена култура на войната.
Какво трябва да се направи?
Мъдростта и загрижеността за гарантиране на мирното бъдеще на човечеството и оцеляването на света ни карат да дадем приоритет на три насоки за действие, подкрепени от силна гражданска мобилизация.
На първо място, незабавно спиране на военните действия на място и оставяне на преговорите между руснаците и украинците да решат какви ще бъдат по-нататъшните действия. Затова е необходима забрана на действия като изпращане на оръжие и пари на украинците или руснаците; незабавно прекратяване на санкциите срещу Русия.
Освен това НАТО трябва да поеме ангажимент да спре процеса на интегриране на Украйна в НАТО (не забравяйте, че французите и германците се противопоставиха на това в началото на 90-те години), а Русия да се откаже от всякаква възможност да прибегне до ядрено оръжие; свикване на европейски конвент, който да определи нов договор за европейска сигурност.
И накрая, да се положат основите, въз основа на зачитането на съществуващия Договор на ООН за забрана на ядрените оръжия, за ново дефиниране на Глобален пакт за сигурност, по-специално чрез съвсем конкретни приложения в областта на енергетиката, водата, семената, здравеопазването, транспорта, информацията и знанието. Никога досега глобалната сигурност за всички, основана на обща отговорност за благата, необходими за живота, не е била толкова очевидна, необходима и спешна.
(*) Позволете ми да посветя тези размисли на Михаил Горбачов, в знак на почит към една от най-големите политически фигури на ХХ век, ревностен защитник на отношенията на доверие и прозрачност между гражданите и на мирните отношения между народите, единственият държавник, който по времето, когато беше президент на СССР, втората по големина военна сила в света, се осмели официално да предложи координирано премахване на ядрените оръжия.
About The Author
