Военната офанзива на Русия срещу Украйна е акт на агресия, който ще направи още по-опасно и без това тревожното напрежение между НАТО и Москва. Новата студена война между Запада с Русия се превърна в гореща. Владимир Путин носи основната отговорност за това последно развитие, но и арогантната и глуха политика на НАТО спрямо Русия през последния четвърт век също има голям принос. Анализаторите, настояващи за американската външна политика на реализъм и сдържаност, предупреждаваха повече от четвърт век, че по-нататъшното разширяване на най-мощния военен съюз в историята към друга голяма сила няма да завърши добре. Войната в Украйна е категорично потвърждение за това.
Осмисляне на причините за украинската криза
„Би било изключително трудно да разширим НАТО на изток, без това действие да бъде възприето от Русия като неприятелско. Дори и най-скромните планове биха довели алианса до границите на стария Съветски съюз. Някои от по-амбициозните варианти биха довели до това, че алиансът на практика ще обгради самата Руска федерация.“ Написах тези думи г. в книгата си „Отвъд НАТО: да останем извън войните на Европа“ през 1994 – по времето, когато предложенията за разширяване представляваха само случайни спекулации на семинарите по външна политика в Ню Йорк и Вашингтон. Добавих, че разширяването „би представлявало ненужна провокация към Русия“.
По онова време не беше публично известно, че през предходната година администрацията на Бил Клинтън вече беше взела съдбоносното решение а да настоява за включването на някои бивши страни от Варшавския договор в НАТО. Скоро след това Вашингтон официално предложи Полша, Чешката република и Унгария да станат членове, а Сенатът на САЩ одобри включването на тези страни в Северноатлантическия договор през 1998 г. Това щеше да бъде първата от няколко вълни на разширяване на членството.
Дори този първи етап предизвика руската съпротива и гняв. В мемоарите си Мадлин Олбрайт, държавен секретар на Клинтън, признава, че „Елцин и неговите сънародници бяха категорично против разширяването, виждайки в него стратегия за използване на тяхната уязвимост и за преместване на разделителната линия на Европа на изток, което ще ги остави изолирани“.
Строуб Талбот, заместник държавен секретар, описва руското отношение по подобен начин. „Много руснаци смятат НАТО за остатък от Студената война, който е насочен срещу тяхната страна. Те изтъкват, че са разпуснали Варшавския договор, своя военен съюз, и питат защо Западът да не направи същото.“ Това беше отличен въпрос и нито администрацията на Клинтън, нито нейните наследници дадоха дори минимално убедителен отговор.
Джордж Кенан, интелектуалният баща на американската политика на сдържане по време на Студената война, проницателно предупреди в интервю за „Ню Йорк Таймс“ през май 1998 г. за това, което ще се случи, ако Сенатът ратифицира първия кръг от разширяването на НАТО. „Мисля, че това е началото на нова студена война“, заявява Кенан. „Мисля, че руснаците постепенно ще реагират доста неблагоприятно и това ще се отрази на тяхната политика. Мисля, че това е трагична грешка. Нямаше никаква причина за това. Никой не е заплашвал никого другиго.“
Той беше прав, но лидерите на САЩ и НАТО продължиха с нови кръгове на разширяване, включително с провокативната стъпка за присъединяване на трите балтийски републики. Тези страни не само са били част от Съветския съюз, но и от руската империя по време на царската епоха. Тази вълна на разширяване доведе до това, че НАТО се настани на границата на Руската федерация.
Търпението на Москва към все по-натрапващото се поведение на НАТО започна да се изчерпва. Последното разумно приятелско предупреждение от страна на Русия, че алиансът трябва да се отдръпне, дойде през март 2007 г., когато Путин се обърна към ежегодната Мюнхенска конференция по сигурността. „НАТО постави своите фронтови сили на нашите граници“, оплака се Путин. Разширяването на НАТО „представлява сериозна провокация, която намалява нивото на взаимно доверие. И ние имаме право да попитаме: срещу кого е насочено това разширяване? И какво стана с уверенията, които нашите западни партньори дадоха след разпускането на Варшавския договор?“
В мемоарната си книга „Служба“ Робърт Гейтс, който е бил министър на отбраната в администрациите на Джордж Буш и Барак Обама, изразява убеждението си, че „отношенията с Русия са били лошо управлявани, след като Джордж Буш напусна поста си през 1993 г.“. Наред с други грешни стъпки, „споразуменията на САЩ с румънското и българското правителство за ротация на войски чрез бази в тези страни бяха ненужна провокация“. В непряк упрек към по-младия Буш, Гейтс твърди, че „опитът да се включат Грузия и Украйна в НАТО беше наистина прекален“. Този ход, твърди той, е бил случай на „безразсъдно пренебрегване на това, което руснаците смятат за свои собствени жизненоважни национални интереси“.
През следващата година Кремъл демонстрира, че недоволството му от продължаващото проникване на НАТО в руската зона за сигурност е надхвърлило вербалните възражения. Москва се възползва от глупава провокация от страна на прозападното правителство на Грузия, за да започне военна офанзива, в резултат на която руските войски достигнаха покрайнините на столицата. След това Русия трайно отдели два грузински региона, които бяха настроени сепаратистки, и ги постави под ефективен руски контрол.
Въпреки това западните (особено американските) лидери продължиха да прекрачват червена линия след червена линия. Шокиращо арогантната намеса на администрацията на Обама във вътрешнополитическите работи на Украйна през 2013 г. и 2014 г., за да помогне на демонстрантите да свалят избрания проруски президент на Украйна, беше най-наглата провокация и доведе до рязък скок на напрежението. Москва незабавно отговори, като завзе и анексира Крим, и новата студена война започна с пълна сила.
Можеше ли кризата в Украйна да бъде избегната?
Събитията през последните няколко месеца бяха последният шанс да се избегне гореща война в Източна Европа. Путин поиска от НАТО да предостави гаранции по няколко въпроса, свързани със сигурността. По-конкретно Кремъл искаше обвързващи гаранции, че алиансът ще намали обхвата на нарастващото си военно присъствие в Източна Европа и никога няма да предложи членство на Украйна. Той подкрепи тези искания с мащабно военно укрепване по границите на Украйна.
Отговорът на администрацията на Байдън на стремежа на Русия към значими отстъпки от страна на Запада и гаранции за сигурност беше хладен и уклончив. След това Путин явно реши да изостри ситуацията. Опитът на Вашингтон да превърне Украйна в политическа и военна пионка на НАТО (дори при липса на официално членство на страната в алианса) може да струва скъпо на украинския народ.
Украинската трагедия
Историята ще покаже, че отношението на Вашингтон към Русия през десетилетията след разпадането на Съветския съюз е било политическа грешка от епичен мащаб. Беше напълно предвидимо, че разширяването на НАТО в крайна сметка ще доведе до трагично, а може би и насилствено нарушаване на отношенията с Москва. Проницателни анализатори предупреждаваха за вероятните последици, но тези предупреждения не бяха чути. Сега плащаме цената за късогледството и арогантността на американската външнополитическа върхушка.
*Тед Гален Карпентър е старши научен сътрудник по въпросите на отбраната и външната политика в Института “Кейто”. От 1986 г. до 1995 г. е бил директор на отдела за външнополитически изследвания на института, а от 1995 г. до 2011 г. – заместник-председател на отдела за изследвания в областта на отбраната и външната политика.
About The Author
