Ако има демократична страна, която е успяла да се разбере – и да поддържа успешно съвместно съществуване – с Русия, това е Финландия. Член на ЕС от 1995 г., тази държава води две войни със Съветския съюз (1939 и 1944 г.), в които губи 12% от територията си – Карелия, приемайки тази цена, за да избегне вкарване в комунистическата орбита и за да не дава поводи да бъде окупирана от армията на големия си съсед. Освен това Финландия изплаща на СССР 300 милиона долара за военни репарации. Със своите 5,5 милиона жители, скандинавската страна винаги е избирала прагматизма. Тя си гарантира ненамесата на Русия в своите вътрешни работи чрез неформален, но стриктно спазван пакт, че ще остане неутрална, тоест никога няма да влезе в НАТО (въпреки че е подкрепяла санкциите на ЕС срещу Русия ). В продължение на десетилетия финландските граждани избираха президента си с едно наум за мълчаливото съгласие на Москва – подход, който обяснява „царуването“ на консерватора Урхо Кеконен, президент между 1956 и 1981 г. и ключова фигура в разбирателството с Москва. Още през 1944 г. той казва: „Спечелването на доверието на СССР е единственият начин да запазим нашата независимост”.
Професор Маркуу Кивинен е бил директор в продължение на десетилетие на фокусирания върху изследванията за Русия престижен институт „Алексантери“ в Университета в Хелзинки. Интервюто с него бе направено преди предупреждението на Кремъл, че нито Швеция, нито Финландия не бива и да мислят за присъединяване към Североатлантическия алианс. На въпроса какъв съвет би дал днес на Украйна, проф. Кивинен казва, че се подписва под становищата на Кисинджър и Бжежински от 2014 г.: спазвай неутралитет, съобразявай се с реалността.
Кои бяха ключовете към добросъседството на Финландия със СССР и Русия?
Финландия не е била нападана или окупирана от съветската Червена армия. Имахме две войни, но цивилното население никога не е било жертва на екзекуции или изнасилвания. Жителите на Карелия (районът, завзет от СССР) емигрират. Нашият неутралитет предотврати инвазия и последвалата демилитаризация позволи на демократичната политическа система да остане непокътната.
Демократични ли са били вашите избори?
Абсолютно. Комунистическата партия беше легализирана след Втората световна война в съответствие с желанието на Москва, но така и не постигна парламентарно мнозинство или управление. А финландските социалдемократи никога не са се съюзявали с комунистите, за разлика от Чехословакия и други източни страни.
Защо Москва дори и от позицията си на сила в края на Втората световна война прие неутралитета на Финландия?
СССР получи икономически и търговски ползи от това, като се започне от приходите от военните репарации. За Финландия отношенията също бяха от полза, тъй като, получавайки преференциални търговски и икономически отношения със от САЩ, страната ни в същото време можеше да строи кораби за СССР, да си гарантира енергийните доставки и да разгърне индустрията си, която допреди това почти се изчерпваше с производството на хартия. Също така започнахме да рафинираме руски петрол, което също бе от полза за СССР.
Искате да кажете, че това са били положителни икономически отношения?
Да, и за двете страни. Като резултат Финландия спечели в икономически план и си гарантира демократична система, каквато не получиха източноевропейските страни.
И избирателите „одобриха“ това споразумение…
Работата на нашите ръководители беше решаваща. Те трябваше да работят много усилено, за да накарат хората да разберат, че неутралитетът е най-добрият вариант. Това беше силната страна на президента Кеконен, макар и не единствената. Имаше моменти на напрежение с Русия, но и русофилска вълна през 70-те, особено сред младите хора, мнозина се възхищаваха на СССР.
Никога не сте предявявали претенции да си върнете Карелия…
Придържаме се към реализма. Един от президентите ни даде да се разбере: единственият начин да си върнем Карелия е война с Русия. Партията, създадена от бивши жители на Карелия, винаги е имала скромни резултати.
Каква поука от финландския опит бихте споделили с украинците?
Нашите реалности с различни, но аз се подписвам под посланията на Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински по време на кризата и окупацията на Крим през 2014 г.
Те се застъпваха за „финландизацията” на Украйна – формулировка, която финландците не харесват…
Тя ни дразни, защото звучи негативно. Нашият опит не означава страхопочитание или подчинение. С оглед на резултатите, които сме постигнали, ние не виждаме отношенията си с Русия като нещо негативно. Нашит подход беше политически и икономически изгоден за Финландия. Мисля, че той се състои не в това, да се съобразяваш с Русия, а да се съобразяваш с реалността.
About The Author
