Нур-Султан без Назарбаев – причини и последици от кризата в Казахстан

Съвсем доскоро, през 2021 г., Казахстан беше смятан за напреднала автокрация, която другите републики от бившия СССР бяха съветвани да следват, а казахстанският формат на предаване на властта предизвикваше жив интерес в Москва. Но всичко се промени през първите дни на 2022 г. Управляващият режим се сблъска с масови вълнения, най-мощните от годините на независимостта, и беше принуден да се обърне за помощ към Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ), т.е. Русия. В хаоса на събитията е трудно да се разберат важни подробности, но основното е ясно: ерата на Нурсултан Назарбаев в Казахстан приключи.

Газова експлозия

Протестите започнаха с искания, които са далеч от политиката. В първите дни на 2022 г. в западната част на Казахстан, в Жанаозен (преди 10 години, през декември 2011 г., властите жестоко потушиха бунтовете на петролните работници там) и други градове на Мангистауска област, хората излязоха на улицата с искане да се свалят цените на газа. От новата година тези цени се удвоиха заради правителствени реформи – цените започнаха да се регулират от свободния пазар, а не от правителството. Въпросът за газа е чувствителен в Западен Казахстан, където повече от 90% от превозните средства се движат на втечнен газ, а 70% от домакинствата го използват за готвене. Фактът, че страната е заплашена от криза с горивата, беше ясен още преди протестите. Така например президентът Касъм-Жомарт Токаев говори за това през лятото на 2021 г. и инструктира държавните органи да предприемат необходимите мерки.

На 3 януари, само за ден, протестите се разпространиха от западната част на страната до останалата част с помощта на социалните мрежи. Това беше и предвидимо – например антикитайските протести през есента на 2019 г. започнаха в районите, граничещи с Китай, но бързо се разпространиха в цялата страна, като към антикитайските лозунги скоро се добавиха и политически. Така че сега газовите бунтове в традиционно неспокойния регион Мангистау са само повод за експлозия на недоволство в цялата страна.

Основната причина за тези протести е, че през последните две години финансовото положение на значителна част от казахстанското общество забележимо се влоши. Достатъчно е да се видят само официалните данни за инфлацията: през 2020 г. тя възлиза на 7,5%, а през 2021 г. вече е достигнала 8,9%. Инфлацията при храните е още по-висока: 11,3% през 2020 г. и 10,9% през първите 11 месеца на миналата година. Също така през 2020 г. обемът на кредитите, взети от физически лица, е рекорден. В сравнение с предпандемичната 2019 г. размерът на кредитите, взети от населението, се е увеличил с 12,3% през 2020 г.

Пандемията засегна и пазара на труда. Броят на официално регистрираните безработни е нараснал с 12% само през 2021 г., според проучване на Евразийския икономически съюз. Вътрешните мигранти, предимно млади мъже (средната възраст на населението на Казахстан е под 32 години), които идват от провинцията, за да работят в големите градове, се справят най-зле. Много от тях са загубили значителна част от доходите си заради тежките дългове и запори върху имуществото. Едновременно с това спадащите цени на петрола през първата половина на 2020 г. намалиха бюджетните приходи, така че възможностите на правителството да покрие тлеещото недоволство с пари също бяха ограничени.

Основната дестинация за вътрешните мигранти в Казахстан, освен столицата Нур-Султан, е Алмати. Ето защо не е изненадващо, че именно тук се концентрираха протестите. Наред с това градът и преди е имал протестна репутация – тук има много либерално мислещи студенти и много по-малко априори лоялни към режима граждани, отколкото в Нур-Султан, град на чиновници, служители по сигурността и служители на държавни компании. Между 2018 г. и юни 2021 г. в Казахстан са проведени над 1300 акции, повечето от които само в Алмати. В допълнение към протестите, с притока на новодошли в града се увеличава и престъпността – за десет години (2007-2017 г.) броят на регистрираните престъпления в Алмати е нараснал четири пъти.

Вероятно именно големият брой озлобени млади мъже, които нямат какво да губят, обяснява бързата радикализация на протестите и преминаването към насилие. Докато президентът Токаев се обръща към протестиращите в Жанаозен и обещава да реши проблемите им, напрежението в Алмати нараства. Стигна се до сблъсъци между силите за сигурност и тълпата, а в целия град се появиха мародери – очевидно предимно бедни и гневни млади мигранти.

По-нататъшното развитие на събитията е трудно да се проследи – властите периодично прекъсват интернет и мобилните телефонни услуги в цялата страна, както пишат мобилните оператори, „от съображения за предотвратяване на тероризъм“. Междувременно тълпи в Алмати разграбиха оръжейни магазини и супермаркети, изпотрошиха банкомати, подпалиха автомобили и заграбиха военни бронирани машини. Тълпата щурмува прокуратурата, телевизионните студия и други институции (много от тях вече са разграбени, опустошени и опожарени). Летището в Алмати също беше блокирано за няколко часа.

Радикалите бяха малцинство – повечето протестиращи се опитваха да предотвратят насилието (не само в Алмати, но и в други градове). Въпреки това именно радикалите се превърнаха в лицето на протеста, което не е изненадващо, като се има предвид, че те държаха огнестрелни оръжия в ръцете си. В социалните мрежи има доста видеоклипове, на които автомати се раздават на протестиращите буквално от багажника на автомобил. Досега има десетки жертви.

Президентът Токаев твърди, че радикалите са били финансирани от чужбина, но не обвинява конкретни държави. Още на 6 януари беше обявено създаването на анкетна комисия за разследването на настоящите събития, но тя едва ли ще даде обективен отговор на въпроса дали протестите са били изцяло спонтанни или са били организирани вътрешно или външно. Тонът на изказванията на президента, който в обръщението си към нацията на 7 януари вече очакваше заключенията на разследването и обвини в уж добре координираните действия някакъв единен команден център и чужди сили, показва, че заключенията на комисията ще бъдат удобни за режима, или по-скоро за самия Токаев, чиято роля в казахстанската властова система коренно се промени през тази седмица.

Тандемът, който се разпадна

Ситуацията в Казахстан все още може да се обърне в различни посоки, но засега изглежда, че президентът Токаев е спечелил най-много от настоящата криза. Допреди няколко дни той беше само младши член на тандема, в който 81-годишният Нурсултан Назарбаев, първият президент, беше безспорният лидер. 68-годишният Токаев се озова на върха на официалната пирамида на властта през 2019 г. в резултат на казахстанската операция „наследник“, която Назарбаев започна малко след смъртта на президента на съседен Узбекистан Ислам Каримов през 2016 г.

След като вижда от първа ръка последиците от внезапната смърт на авторитарния лидер за неговото наследство и семейство (една от дъщерите, Гулнара Каримова, която е била арестувана при баща си, излежава все по-дълга присъда в затвора; друга дъщеря, Лола, и съпругът ѝ се отървават от всички големи активи в Узбекистан и не се връщат там), Назарбаев започва да подготвя контролирано предаване на властта. Първата стъпка беше назначаването на Карим Масимов, най-доверения и компетентен член на президентския екип, който преди това дълги години ръководеше правителството и президентската администрация, за ръководител на Комитета за национална сигурност (КНС).

Въпреки доверието на Назарбаев, самият Масимов не може да бъде смятан за наследник, тъй като общественото мнение в Казахстан е убедено, че той е уйгур, а не 100-процентов казах. Това го превръща в идеален кандидат за ролята на ръководител на най-мощната специална служба в страната (КНБ в Казахстан е почти пълен аналог на съветското КГБ, съчетавайки функциите на руските ФСБ и СВР).

След дълги колебания Назарбаев избира Токаев, дипломат от кариерата, който вече не е млад, за свой наследник. Също така напълно лоялен и интелигентен, Токаев е прекарал дълги години извън Казахстан и не е имал свой екип във властта, който би могъл да представлява заплаха за Назарбаев.

След като шокира нацията с оставката си като президент през 2019 г., Назарбаев запази в ръцете си както формалните, така и неформалните лостове на властта. Законът за статута на първия президент му дава гаранции за лична сигурност, а председателството на Съвета за сигурност му дава огромни правомощия – всъщност Назарбаев може не само да определя стратегическия курс, но и да налага вето на много решения на своя наследник. Структурата се допълва от Масимов начело на КНСБ и група други кандидати на Назарбаев, които остават на ключови позиции във властта.

Казахският тандем работи без забележими за външните наблюдатели кризи. Въпреки че вътрешни лица отбелязват нарастващо напрежение между Ак-Орда, където се е установил президентът Токаев и неговата администрация, и библиотеката на Назарбаев, където се е настанил самият Елбас и най-близките му помощници.

Сегашните протести промениха из основи това уравнение. В рамките на няколко дни президентът Токаев разби опорните стълбове на двойното правителство. Първо бе отстранено правителството на Аскар Мамин, един от най-тежките кадри от ерата на Назарбаев. В Казахстан отдавна се искаше оставката му, но Назарбаев се противопостави на напускането на своето протеже. След това Токаев сам пое ръководството на Съвета за сигурност. В извънредно обръщение към нацията той заяви: „Като държавен глава и отсега нататък като председател на Съвета за сигурност възнамерявам да действам възможно най-строго“.

А на 5 януари Карим Масимов е уволнен от поста си и това е последният удар по проекта на Назърбаев. Ермек Сагимбаев, който до миналото лято ръководеше службата за сигурност на президента Токаев, стана новият председател на КНБ. Племенникът на Назарбаев – Самат Абиш, влиятелен заместник-ръководител на КНСБ, също беше уволнен.

След като отстрани ключови фигури, Токаев продължи чистката на кадрите на Назарбаев – на 6 януари беше изгонен Кайрат Келимбетов, председател на Агенцията за стратегическо планиране и реформи, който в миналото оглавяваше фондация „Самрук-Казина“, президентската администрация и Централната банка, а през последните години работеше за осъществяването на мечтата на Назарбаев за изграждане на казахстанския Сингапур (Келимбетов запази поста си на управител на Международния финансов център в Астана). Също така през тези дни няколко частни самолета напускат Казахстан. Самият бивш президент не се е появявал публично: за последен път е видян на 28 декември в Санкт Петербург на среща с Владимир Путин, където Назарбаев гостува като почетен председател на ЕЕА.

Но фактът, че Токаев може да се окаже основният бенефициент на кризата, не означава, че той я е организирал. По-скоро президентът се възползва от внезапно появилата се възможност да консолидира властта в ръцете си. Освен това Токаев се отърва от елементи от ерата на Назарбаев, които можеха да повлекат към дъното както управляващия режим, така и държавата. Едно от потвържденията, че сегашната криза е изненада за властите, е решението на Токаев да призове съюзниците си от ОДКБ, предимно руските сили за сигурност, да разчистят бъркотията.

Нов Казахстан

Казахстанските власти не са в състояние сами да спрат безредиците в големите градове, затова обвиняват за тях терористи и радикали, обучени от „външни сили“. Това позволи на Токаев да се обърне към ОДКБ за помощ и в нощта на 6 януари организацията се съгласи. В рамките на няколко часа в Казахстан започват да пристигат първите полети с руски, беларуски, таджикски и арменски войски.

Търсенето на външна помощ за разрешаване на конфликт, който по същество е вътрешен, крие големи рискове. Националистическите настроения в казахстанското общество се засилват с всяка изминала година. Противниците на президента биха могли да представят поканата на руските военни като опит на Токаев да задържи режима си на везните на окупаторите. Подобни коментари вече се чуват в Казахстан, както и в казахстанската диаспора в Русия.

Можем само да гадаем какво точно е накарало Токаев да предприеме такава рискована стъпка. Вероятно след като е видяла кадри с деморализирани военни и полицаи, Ак-Орда (Президентският дворец  страната се казва “Бялата орда” – бел. прев.) се съмнява, че разполага с достатъчно лоялни хора, способни да възстановят реда, особено при смяната на командването на службите за сигурност. На този фон търсенето на помощ от ОДКБ изглеждаше по-малко рисковано, отколкото заплахата да се загуби контролът над Алма-Ата и други големи градове.

Изглежда, че казахстанските сили за сигурност вече сами се справят с протестите. През тези дни тълпата от протестиращи значително намаля – уплашени от насилие, хората избягаха по домовете си и на улицата останаха само наистина отчаяни бандити. От техническа и психологическа гледна точка за силите за сигурност е много по-лесно да работят срещу по-малък брой въоръжени протестиращи, отколкото срещу тълпи от невъоръжени жени и младежи.

Още вечерта на 5 януари властите си върнаха основните обекти в цялата страна и извършиха целенасочени акции в Алмати и други големи центрове на протести. Възможно е, ако решението да се потърси помощ от ОДКБ беше взето малко по-късно, да не се е налагало да се прибягва до такава помощ. Ако тенденцията от 6 януари се утвърди и местните сили за сигурност си върнат контрола над страната с минимална помощ от колегите си от ОДКБ, няма съмнение, че руските и други военни ще се върнат бързо у дома, точно както казаха преди началото на операцията. Най-малкото, още на 7 януари Токаев заяви, че военните от ОДКБ ще поемат спомагателните функции по охрана и прикриване, а с „бандитите и терористите“ ще се справят само с местни кадри.

От този сценарий ще спечелят както президентът Токаев, така и Москва. Казахският лидер ще демонстрира на хората, елита, съседите и света, че може да изгради прагматични отношения с Кремъл, които позволяват не само да се привлекат руски силоваци на помощ, но и да се върнат по-късно.

Москва ще реши няколко проблема наведнъж. На първо място, тя ще поддържа приятелски режим в Казахстан, а това е един от основните интереси на руската външна политика и всички средства са добри за него. Ако не се наложи да плати за това с живота на нито един руски войник, толкова по-добре. На второ място, това ще повиши доверието в ОДКБ, което беше разклатено от неотдавнашните събития в Киргизстан и Карабах. Доскоро мнозина смятаха, че организацията и нейните колективни сили за бързо реагиране съществуват само на хартия, но сега те ще се покажат в действие. А формално многостранният характер на операцията изглежда още по-изгоден, отколкото ако руските военни трябваше да действат самостоятелно.

Трето, ефективната съюзническа помощ и бързото изтегляне ще укрепят позициите на Русия сред новото поколение казахстанска бюрокрация, на която президентът Токаев ще разчита все повече. Много от настоящите служители на възраст под 50 години все още са възпитани в постсъветската култура, но вече са получили образование на Запад или в Азия и поради това не смятат Москва за единствен приоритетен партньор. И накрая, една успешна операция ще покаже, че само Русия може да играе ролята на външен гарант на сигурността в Централна Азия – и нито посещенията на американски генерали в региона, нито китайските постове в задните краища на Таджикистан все още не могат да променят тази реалност.

Що се отнася до самия Казахстан, основният резултат от настоящите събития, независимо от техния развой, е краят на дългата ера на Назарбаев. Неясното наследство на лидера, който ръководи страната от съветските времена и изгради сегашния модел в продължение на повече от 30 години, предстои да бъде разгледано от историците. И днес, и утре два елемента са важни за това наследство.

На първо място, системата, изградена от Назарбаев, позволяваше да се запази общата монолитност на елита – с неизбежна борба за власт и пари. По времето на Назарбаев имаше конфликти, и то много сериозни, а бившият зет на президента, Рахат Алиев, се скара с тъста си и почина във виенска затворническа килия при мистериозни обстоятелства. И все пак войната на всички срещу всички сега изглежда по-малко вероятна, отколкото сравнително плавен преход от система с център Назарбаев към система, обединена около Токаев. В края на краищата почти всички настоящи служители с ранг на заместник-министри и по-висш са започнали пътя си към властта при Елбаши.

Всъщност, речта на Токаев от 7 януари включваше и някои упреци към службите за сигурност, които биха могли да предвещаят бъдеща атака срещу Карим Масимов и Самат Абиш, които подадоха оставка – все още няма информация за съдбата им след уволнението. Президентът обвини ръководителите на блока за сигурност, без да назовава никого, че са пропуснали подготовката за предполагаемо предварително планирана атака на бойци срещу конституционния ред.

Москва обаче може да се противопостави на прочистването на близкото обкръжение на Елбаши, като се има предвид колко лош прецедент би бил това за постсъветските автокрации. Токаев ще трябва да се замисли и за ролята на прецедентите – през 2029 г., когато ще приключи вторият му мандат, президентът ще бъде вече на 75 години.  Важен фактор за това може да са топлите отношения на Владимир Путин с Нурсултан Назарбаев, както и лично с Карим Масимов (той беше министър-председател на Казахстан по времето, когато Путин беше министър-председател на Русия при Дмитрий Медведев, и изигра важна роля в създаването на Евразийския икономически съюз). 

На второ място, протестите показаха, че моделът, установен в Казахстан, е пълен с недостатъци, които водят до натрупване на недоволство сред милиони хора – тези, които са се оказали лишени от ресурсния пай. Но моделът е толкова дълбоко вкоренен в структурата на икономиката и политическия живот, че е трудно да бъде променен от нов лидер, дори ако той внезапно пожелае да го направи.

Особено след като новото ръководство на Казахстан едва ли ще има такова желание: централизираната силна власт се възприема като опорен стълб на страната, отказът от който ще доведе първо до превръщането ѝ в аналог на съседен Киргизстан, а в бъдеще – до разпадането ѝ. Както показва опитът на постсъветското пространство, протести като тези на казахстанците не водят до реформи, а до втвърдяване на режимите – както в огромна Русия с нейното имперско наследство, така и в Беларус, близо до Европа. Токаев вече обеща да изправи пред съда не само терористите, но и „подбудителите“ на размирици сред либералните активисти и все още свободните медии.

Фондация „Карнеги“ за международен мир и Московският център „Карнеги“ като организация не заемат обща позиция по социално-политически въпроси. Възгледите, изразени в публикацията, са на авторите и не трябва да се тълкуват като възгледи на Фондация „Карнеги“ за международен мир или на Московския център „Карнеги“.