Половин година след срещата си на върха в Женева през юни, утре – на 7 декември, президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън ще проведат онлайн среща. „Ще разговарят по двустранните отношения, по актуални въпроси на международния дневен ред, включително Афганистан, Иран, вътрешноукраинската криза, Либия, вероятно ще засегнат и Сирия, зависи как ще потръгне,” поясни помощникът на президента на Руската федерация Юрий Ушаков.
Вероятно има смисъл да се обсъди и ситуацията около Беларус, в частност – миграционната криза по границите на постсъветската република със страни от ЕС, смята научният сътрудник на Института за Европа към Руската академия на науките Павел Шариков. Все пак основна тема най-вероятно ще е украинската криза.
Киев напоследък нееднократно и безпричинно предупреждава западните държави за възможно нахлуване на Русия на територията на Украйна. Агенция „Блумбърг”, позовавайки се на източници от спецслужбите на САЩ, направо обяви, че Руската федерация може да подготвя нападение над съседката си в началото на 2022-ра.
Независимо че Москва отхвърля подобни измислици, обстановката около Украйна остава крайно напрегната. Кремъл продължава да упреква Киев за неизпълняване на Минските споразумения, изразявайки загриженост, че Украйна концентрира свои военни в зоната на конфликта в Донбас. Междувременно ръководителят на самообявилата се Донецка народна република Денис Пушилин вече побърза за обяви, че се кани да се обърне към Русия и Беларус за военно помощ в случай на война.
„Сега най-актуалният въпрос е как да се избегне трета световна война,” заяви пред „Известия” ръководителят на Американския университет в Москва Едуард Лозански. „Върху лидерите на САЩ и Русия лежи огромна отговорност. Необходимо е да се смекчи напрежението, защото територията на Украйна може да стане мястото, където ще избухне конфликтът”.
Стуацията остава толкова нестабилна, че все пак да се очакват някакви компромиси или пробивни решения по украинската криза не си струва, смята същият политолог. Най-опасното е, че сблъсъкът може да започне даже след незначителна провокация по разделителната линия, добави Едуард Лозански.
При това според Павел Шариков САЩ са заинтересовани от тази среща преди всичко, за да се ориентират доколко в сегашната ситуация е необходимо да се готвят за военен отговор и за необходимостта да задействат колективните ресурси на НАТО. Както вече заяви Джо Байдън, той подготвя комплекс от инициативи, засягащи Русия и Украйна. На състояла се на 3 декември пресконференция американският президент съобщи, че тези мерки максимално ще затруднят Москва да реализира „агресивен сценарий на действията спрямо Украйна”.
Русия пък в контекста на Украйна се интересува от точно противоположното: от възпирането на разширяването на НАТО на изток. В Руската федерация възможността съседката ѝ да се присъедини към Североатлантическия съюз се възприема като пресичане на „червената линия” и заплаха за националната сигурност. На този фон Москва планира да изиска от западните партньори юридически гаранции за изключване на възможността за по-нататъшно придвижване на НАТО на Изток. Според Юрий Ушаков този въпрос ще бъде поставен от Владимир Путин за обсъждане с американския му колега.
„Сега с оглед напрегнатата ситуация е поставен въпросът за спешната необходимост да ни бъдат предоставени съответстващи гаранции, по-нататък така не може да се продължава,” подчерта президентският помощник пред журналисти. „Каква форма ще има този документ, е трудно да се каже. Основното е това да са фиксирани на хартия договорености”.
Експертите предполагат, че по такъв въпрос за лидерите ще е трудно да се споразумеят. Та нали, за да се дадат юридически гаранции, военнополитическият блок ще трябва да внесе промени в своя устав и да отмени така наречения принцип на отворените врати, пояснява преди „Известия” Павел Шариков.
В същото време пък Юрий Ушаков припомни пред медиите как блокът НАТО вече е давал уверения, че няма да се придвижва повече а изток. „Това е „брадясал” въпрос. И СССР, и Русия са били уверявани устно, че НАТО няма да се разширява на изток, към руска територия. Оказа се обаче, че устните уверения нищо не струват. Все пак определено фиксиране на заявленията е налице. Ние разполагаме със записи на съответните беседи,” отбеляза помощникът на президента.
НАТО е на друго мнение. Съдейки по написаното на официалния сайт на Североатлантическия съюз, политиката на отворени врати се основава върху чл. 10 от учредителния документ на Североатрантическия договор от 1949 г.
В договора е посочено, че членството в НАТО е достъпно за всяка „европейска държава, способна да развива принципите на настоящия договор и да внася своя принос за безопасността на Североатлантическия регион”. В текста се казва, че всяко решение за разширение „трябва да се приема „с всеобщо съгласие”. НАТО никога не е отменял член 10 и не е ограничавал възможността за разширяване. За последните 72 г. своя свободен избор за присъединяване към НАТО са направили 30 страни в съответствие със своите демократични процедури. Това е техен суверенен избор”.
Когато към НАТО се отправят въпроси по повод обещанията да не се разширява на изток след края на Студената война, от там отговарят, че „по времето, когато уж било дадено такова обещание, все още съществуваше Организацията на Варшавския договор. Нейните членове се споразумяха да я разпуснат едва през 1991 г. Идеята за тяхното присъединяване към НАТО не е била в дневния ред през 1989 г.”
„Байдън няма да даде никакви гаранции. Единственото, което може да каже, е, че въпросът за членството в НАТО е колективно решение на участниците в Североатлантическия съюз,” казва Едуард Лозански. „Така че тук може по-скоро да се разчита, че разширяването на Съюза на изток ще бъде блокирано от Германия и Франция, за да не се изострят отношенията с Русия. Френският президент Еманюел Макрон като цяло проявява независимост във външната политика”.
В същото време според Юрий Ушаков в разговора между руския и американския президент ще бъде засегнат и въпросът за осъществяване на руската идея за среща на върха между постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН – Великобритания, Кетай, Русия, САЩ, Франция. Тази инициатива бе издигната от Владимир Путин още през януари миналата година на Световния форум в памет на жертвите на Холокоста в Йерусалим.
Също така лидерите на Русия и САЩ може да се договорят при сегашното си онлайн общуване и за провеждане на лична среща тет-а-тет през идната година. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков не изключва такива преки преговори да се състоят още в началото на 2022-ра. Очаква се това да бъде договорено директно от самите президенти.
Въпреки всичките разногласия предстоящата на 7 декември беседа на високо ниво несъмнено поражда надежда, че Москва и Вашингтон все пак ще съумеят да понижат напрежението на международната арена.
„Всички срещи са важни, особено когато става дума за руско-американските отношения, които висят на косъм,”заяви през „Известия” директорът на Фонда за изучаване на САЩ „Франклин Рузвелт” Юрй Рогулев.
Отношенията на двете страни остават сложни, независимо от породилите надежди резултати от юнските 4-часови преговори в Женева. Наред с другото, лидерите на Русия и САЩ подписаха тогава във вилата „Ла Гранж” съвместно комюнике за стратегическа стабилност. В него те потвърждаваха подкрепата си за принципа, че в една ядрена война не може да има победители и че такава война никога не бива да започва.
Освен това държавните глави взеха решение за връщането на посланиците на двете страни съответно във Вашингтон и в Москва. Контактите между представители на Русия и САЩ наистина зачестиха след срещата на върха в Швейцария. В частност неотдавнашната визита в руската столица на заместник-държавния секретар на САЩ по политическите въпроси Виктория Нюланд, а след това и пристигането за преговори на директора на ЦРУ Уилям Бърнс, който дори проведе телефонен разговор с Владимир Путин, може да се разглеждат като чест от положителна тенденция.
Все пак и до сега остава неуреден конфликтът около дипломатическата собственост на Русия в САЩ, а руските генерални консулства в Сан Франсиско и Сиатъл остават затворени. Не работи и руското търговско представителство във Вашингтон, както и неговия клон в Ню Йорк. Наред с това в медиите редовно се появяват информации за взаимно гонене на дипломати и за визови скандали. А според доста експерти именно решаването а дипломатическите противоречия може да тласне руско-американските отношения към нормализация.
„Топката е в Байдън. Именно по времето, когато той беше вицепрезидент, започна този конфликт (украинският – б. р.),” напомня Юрий Рогулев. „Нещата в САЩ сега не се подреждат особено добре за него, рейтингът му пада, липсват успешни ходове. Как ще постъпи той в тази обстановка – засега не е ясно. Може да се изяви като някакъв миротворец, да предложи подобрение на отношенията и така да се опита да подобри рейтинга си”.
Но същевременно не бива да се забравя за общата антируска атмосфера в САЩ, която влияе върху приемането на решения от президента, посочва експертът. Затова според него не е изключено Джо Байдън да не посмее да предприема резки движения.
About The Author
