Испания склони глава пред паметта на погребаната на 28 ноември в тесен семеен кръг по волята на близките ѝ Алмудена Грандес – една от най-знаковите, талантливи и вълнуващи съвременни испански писателки. Тя почина в Мадрид на 27 ноември т. г. на 61-годишна възраст след трудна битка с рака.
Даровита, силна, откровена, жизнена, изпълнена с емпатия личност, тя през целия си живот не се колебаеше и ясно да изразява своите леви политически убеждения. Беше поддръжничка на формацията Обединена левица. От такива позиции неизменно подготвяше и изпълнените си със социални и хуманни послания коментари в най-големия испански вестник „Ел Паис” и в най-слушаната радиоверига SER. Тя беше уважавана колумнистка и в двете медии.
А романите ѝ, в по-голямата си част свързани със събития от периода след Испанската гражданска война и от антифранкистката съпротива, върнаха на испанците много от „белите петна” в историята им, съзнателно премълчавани по време на диктатурата и в годините на прехода. Авторката оставя почти завършена, макар и още неиздадена, и седмата книга от тази поредица, известна като „Епизоди от една несвършваща война”.
Литературното творчество донася на Алмудена Грандес многобройни национални и международни награди. Тя е носителка включително на Европейската литературна награда „Жан Моне” за 2020 г.
Писателката бе омъжена за споделящия същите като нея леви убеждения известен поет, литературен изследовател и преподавател Луис Гарсия Монтеро, който от 2018 г. е директор на Институт „Сервантес”.
Алмудена е родена на 7 май 1960 г. в Мадрид в семейство, увлечено от литературата и поезията. По настояване на майка си завършва история и география в университета „Комплутенсе” и след дипломирането си започва да пише текстове за енциклопедии. Но е пристрастена и към киното – още през 1982 г., когато е 22-годишна, се снима в една от ролите във филма „Спънка”.
Седем години по-късно – през 1989 г., издава първия си роман „Възрастите на Лулу”, който веднага ѝ носи голям успех. Печели литературната награда „Вертикална усмивка”, а на следващата година големият режисьор Бигас Луна прави от романа и филм. Книгата е преведена на над 20 езика.
Така тръгва много успешната ѝ реализация като писателка. Още няколко от по-късните ѝ романи – тя издава по един на всеки 3-4 години – са екранизирани. Тя написва „Ще те нарека Петкан”, „Малена е име на танго”, „Атлас на човешката география”, „Трудни ветрове”, „Картонени замъци” и „Ледено сърце” между 1991 и 2007 г.
А от 2010-та с романа си „Инес и радостта” започва поредицата свои книги под общия надслов „Епизоди от една несвършваща война”. Посвещава я на загубилите тази война, но продължили да се борят и да водят труден, но достоен живот. Смята, че „Испания има възмутително отношение към миналото си”. И затова решава да даде глас на онези, които не са имали право на глас през десетилетията на диктатурата.
Когато в едно интервю тогава я питат дали не се бои, че темата за Гражданската война и антифранкистката съпротива може да омръзне на читателите, тя казва: „Историята на Испания е прашен таван, пълен с тайни”. И допълва: „Втората република и Гражданската война са част от големите моменти на човечеството и те никога няма да се изчерпат. Още по-назад във времето е Римската империя, но ВВС не спира да прави своите серии.”
На друг въпрос, свързан с нейната политическа позиция, която се отразява на гледната ѝ точка в нейните романи, Алмудена Грандес реагира така: „Литературата може да няма нищо общо с политиката. Но литературата винаги има общо с идеологията. Да пишеш означава да заемеш позиция в света. Писането само по себе си вече е идеологически акт”.
Публицистиката ѝ също бе заредена със силата на нейните убеждения. Хапливите ѝ колонки станаха най-четените по време на ипотечната криза, разразила се най-драматично в Испания от 2011-а нататък.
Факт е, че много съвременни испански политици признават колко силно са били повлияни във формирането на мирогледа си от книгите и медийните коментари на Алмудена Грандес.
Премиерът Педро Санчес написа в Туитър по повод кончината ѝ: „Загубихме една от знаковите писателки на нашето време. Ангажирана и смела, тя разказа нашата близка история през една прогресивна призма. Споменът за теб и твоето творчество винаги ще са с нас, Алмудена Грандес. Прегръдки за семейството и скъпите ти хора”.
С развълнувани думи почетоха паметта ѝ и други членове на испанското правителство и изтъкнати политически дейци като министърът на културата Микел Исета, вицепремиерката Йоланда Диас, социалната министърка Ионе Белара, бившият вицепремиер и лидер на „Подемос” Пабло Иглесиас, който е правил много силно тв интервю с писателката, и други.
Изтъкнати журналисти като Олга Родригес и Рамон Лобо, популярни певци като Алехандро Санс и Хоакин Сабина, испанската Киноакадемия и „Атлетико Мадрид” – любимият футболен отбор на Алмудена, както и много, много други, изпълниха социалните мрежи с топли възпоменателни слова за отишлата си авторка. Сред тях бе и Роса Монтеро – също известна писателка и колежка-колумнистка от „Ел Паис” на Алмудена Грандес, която сподели, че е „шокирана” от загубата на приятелката си.
Лявата политическа партия Más Madrid („Повече Мадрид”), която е представена в местния парламент на Община Мадрид, вече отправи предложение на името на писателката да бъде назована една от улиците в испанската столица.
About The Author
