Джереми Корбин: Има крайна поляризация в британската политика

Марина Месегер, в. „Ла Вангуардия”

Новината за смъртоносното намушкване на британския депутат консерватор Дейвид Еймс в градчето Лий-он-Си в Есекс застигна неговия колега от Камарата на общините и бивш лидер на лейбъристите Джереми Корбин в един влак между Тарагона и Барселона. Емблематичният представител на британската левица, заклеймяван сега от новото ръководство на партията, си спомня със симпатия вицовете, които е разказвал за него колегата му тори. Корбин и Еймс са влезли в британския парламент по едно и също време преди около три десетилетия.

Корбин пристигна в Барселона, за да участва в Световния конгрес на мира, провеждащ се в СССВ (Център за съвременна култура на Барселона) и организиран от Международното бюро за мир (IPB) и Международния каталунски институт за мир (ICIP).

Добре ли познавахте депутата Дейвид Еймс?

В пълен шок съм. Господин Еймс влезе в парламента по същото време, когато влязох и аз – през 1983 г. В продължение на много години успях да го опозная добре. Вършеше си работата в своя район, помагайки на хората, а сега го намушкаха до смърт. Това е абсолютно ужасно. Изразявам моите съболезнования на неговото семейство и приятелите му. Знаем, че е получил многобройни прободни рани, че са го закарали в болница и там, за нещастие, е починал.

Господин Еймс е вторият британски депутат, убит в рамките на пет години.

Трудно е да се правят изводи от такъв ужасен и печален факт. Джо Кокс (депутатка от Лейбъристката партия, която загина, простреляна и намушкана, по време на кампанията преди референдума за излизане на Обединеното кралство от ЕС. – б.р.) бе убита през 2016 г. Има и други британски депутати, които са били убити в миналото. Да, налице е крайна поляризация в политиката в Обединеното кралство. Но нека да бъдем предпазливи. Не знаем мотивите на лицето, извършило сегашното убийство. Аз ще продължа да се срещам с хората от моя район, както съм го правил и през последните 30 години, както го правеше и господин Еймс.

Вашата политическа кариера е белязана от пацифизма. С какви основни предизвикателства се сблъсква днес мирът?

Най-богатите страни в света ще участват в конференцията на ООН за климатичните промени COP26 в Глазгоу следващия месец. Но по същото време ще има и конференция за ревизия на Договора за неразпространение на ядреното въоръжение. Междувременно същите тези страни повишават военните разходи, нагнетяват напрежение и студена война между НАТО и Русия, а чрез пакта между САЩ, Обединеното кралство и Австралия – и с Китай. Климатичните промени, бедността, проблемите със здравеопазването, въоръжаването и решенията, които предлага икономиката на свободния пазар, не са способни да защитят околната среда и не разпределят богатството. Необходима е промяна.

Новото лейбъристко ръководство зави към центризма и загърби левичарството, което вие олицетворявахте. Чувствате ли се разочарован?

Ръководих партията по време на две кампании за общи избори и предложихме  една програма, която беше много популярна. Тя предлагаше инвестиции в обществените ресурси, в инфраструктурата, в зелената индустриална революция. Предлагаше и външна политика, базирана на мира, справедливостта, демокрацията и човешките права. Горд съм от онова, което включихме в онези програми. За да спечели Лейбъристката партия някои следващи избори, тя трябва да се заеме с несправедливото разпределение на богатството и властта. Богатите и овластените са много ефективни в противопоставянето срещу идеите на радикалната левица, знам го много добре. Знам как ме омаскаряваха в медиите заради политиките, които отстоявах. Няма лесни пътища. Трябва да се борим за справедливост, за общностите на трудовите хора.

Смятате ли, че новата лейбъристка програма върви в тази посока?

Не. Смятам, че сме поели в опасна и погрешна посока, подемайки политики, които приемат пазарната икономика и остеритета. Но имаше интересен дебат на конференцията на партията тази година. Партията изрази съгласие с доста леви икономически мерки, а в международен план се постигна решение да се признае Палестина.

Какво от корбинизма остана в Лейбъристката партия?

Не ми харесва тази дума, макар да се използва много. Бях избран за лидер на Лейбъристката партия през 2015 г., за да придвижа партията към едно по-радикално действие – и спечелихме много нови членове. Превърнахме се в най-голямата партия в Европа с 600 000 членове, защото предложихме радикална алтернатива. Всички онези хора още са тук и са активни, защитавайки системата на общественото здравеопазване, правата на работниците. Те са в лейбъристките редици и в други организации. Така че тази политическа дейност няма да изчезне, нито нейните международни съюзи. Когато сме изолирани, се чувстваме обезсилени. Когато правим нещата заедно, усещаме, че сме по-силни.

Левите предложения изглежда преживяват момент на упадък в Европа. Защо според вас тези предложения трудно привличат избирателите?

Смятам, че ги привличат. Ако преди няколко години ти ми беше казала, че някой, който се определя като социалист, ще е толкова близо до това, да стане кандидат на демократите за Белия дом, щях да те питам какво си пила. Бърни Сандърс и движението около него станаха много важни и силни. Така че можем да поемем в две посоки – към проваляща се централизирана държава, която подкрепя свободния пазар и всички придружаващи го неравенства, или пък да завием в друга посока, да инвестираме в добра инфраструктура и услуги, но ако не се справим с нещата, които увреждат цялата планета, бежанците ще се множат с милиони. Безчовечността към тях от страна на много правителства ми се струва възмутителна и срамна.