Китайската народна република и Ислямска република Иран смятат по-тясно да си сътрудничат за мирното възстановяване на Афганистан. За това се разбраха по време на телефонни преговори ръководителите на китайското и на иранското външни министерства Ван И и Амир Абдолахиан. За беседата им съобщи китайската агенция „Синхуа”, цитирана от много чуждестранни медии, сред които и рускоезичната версия на RT.
„Като съседи на Афганистан, Китай и Иран трябва да укрепват своето взаимодействие и координация, да играят конструктивна роля в постигането на плавен преход и на мирно възстановяване на Афганистан,” гласи съобщението на „Синхуа”.
В разговора Ван И е припомнил, че предстои движението „Талибан” да обяви състава на ново афганистанско правителство. В тази връзка китайското външно министерство изразява надежда, че новите органи на афганистанската власт ще прекъснат всякакви връзки с терористични групировки, ще провеждат открита политика и ще развиват „добри отношения с всички страни, особено със съседните държави”.
Ван И и Амир Абдолахиан смятат, че отговорността за възцарилия се в Афганистан хаос е на Съединените щати, които по спешност евакуираха от тази страна дипломатите си, военнослужещите и част от сътрудничилите с тях афганистанци.
Ван И не пропусна да напомни, че сред поводите за светкавичното изтегляне на американския контингент от Афганистан бе посочена и тезата за необходимостта американците да „съсредоточат силите си” против Пекин и Москва.
На 3 септември отрицателните последици от американското пребиваване и евакуацията от Афганистан коментира и президентът на Русия Владимир Путин. По време на пленарно заседания на Източния икономически форум’2021 той подчерта, че действията на Вашингтон са довели до хуманитарна катастрофа и до изостряне на проблемите на сигурността в региона.
Както посочи Путин, събитията в Афганистан носят заплахи за съседните на Русия държави. Руският лидер се опасява също, че в случай на „дезинтеграция” в Кабул там „няма да има с кого да се разговаря”.
Преди това официалната говорителка на руското МВнР Мария Захарова обяви пред журналисти: „Идването на талибаните на власт в Кабул – това е реалност, с която световната общност ще трябва да се съобразява при по-нататъшното изграждане на отношенията с Афганистан”.
Талибаните вече приключват с формирането на новото правителство. Очаква се то да бъде оглавено от лидера на движението Хайбатула Ахундзада. Експертите смятат, че след оформянето на новата държавна структура талибаните ще се опитат да градят отношенията си и с другите страни.
Те вече обявяват за свой главен чуждестранен партньор Китай. Това декларира пред италианския вестник „Република” говорителят на движението „Талибаан” Забиула Муджахид. Политолозите тълкуват думите му като заявено от талибаните очакване за интензивно развитие на търговско-икономическите отношения с КНР.
В частност, явно има готовност за активно включване на Афганистан към китайския глобален инфраструктурен проект „Един пояс – един път”, известен и като „нов път на коприната. А също и за отваряне към широки възможности за китайски инвестиции, към допускане на китайски корпорации до добива на афганистанска мед и на други важни руди и залежи.
Пекин от своя страна поддържа контакти с талибаните, но засега не е анонсирал някакви конкретни планове за търговско-икономическо сътрудничество с тях. Китай се представя за „приятел на Афганистан”, обявявайки се за мир, стабилност и стопанско възстановяване на страната.
Според руския Съвет за политика в областта на дипломацията и отбраната, Китай има голям интерес към природните ресурси на Афганистан, които според редица експерти се изчисляват на около три трилиона долара. Страната е богата на литий, злато, редки метали, желязна руда, мед и въглеводороди.
„Китай е заинтересуван и от създаването на транспортен коридор през територията на Афганистан до пристанището Гуадар в Пакистан, интересува го и добивът на мед и редки метали в Афганистан,” казва пред RT директорът на Института по Далечния изток към Руската академия на науките Алексей Маслов. Той същевременно смята, че към днешна дата няма основания да се говори за предстоящи скоро китайски инвестиции в Афганистан – страна, в която рисковете в сферата на сигурността остават високи. „Подходът на Китай предполага най-напред да се решат проблемите със сигурността и чак след това да се обсъждат икономически теми,” убеден е Маслов.
В интервю пред RT китаистът Николай Вавилов също отбелязва, че Китай едва ли ще си сътрудничи с Афганистан, докато там обстановката остава нестабилна, макар че е налице очевидна китайска заинтересованост от развитие на търговско-икономически отношения с тази страна.
Експертът припомня, че наред с другото, ръководството на КНР е обезпокоено как тревожната обстановка в Афганистан и разрастването на тероризма могат да повлияят на ситуацията в граничния Синдзян-Уйгурски автономен район (СУАР) на Китай. В този регион живее главно мюсюлманско тюркоезично население. Властите в КНР смятат, че в СУАР действа сепаратистко и ислямистко нелегално движение. Както пояснява Вавилов, Пекин се опасява най-вече от нарастване на влиянието на „Ислямското движение на Източен Туркестан” – неговите бойци воюват и в Афганистан.
„Китайците разбират, че независимо от гръмките им декларации, талибаните не контролират напълно Афганистан. Те виждат заплаха в терористичните анклави, които се запазват в тази страна. И Пекин разчита, че „Талибан” ще се бори с тях. Най-идеалният вариант за КНР е да се създаде в източната част на Афганистан една буферна зона, която до стига до границата със СУАР,” твърди Вавилов.
Интервюираните от RT експерти са единни в мнението, че влиянието на Пекин в Южна Азия видимо е нараснало и ще продължава да се увеличава – и то независимо от по-нататъшното развитие на събитията в Афганистан.
За ключовата роля на КНР във взаимодействието с талибаните си дава сметка и Западът. Така например на 3 септември, след неформална среща на външните министри от ЕС в Любляна, върховният представител на Евросъюза по външните работи и сигурността Жозеп Борел съобщи за решението на министрите да започнат по-активно сътрудничество с Пекин по афганистанското направление.
Борел не премълча наличието на сериозни противоречия между ЕС и Китай, но заедно с това призна, че сега Европа се нуждае от посредничеството на Пекин. При това Борел отбеляза, че Брюксел все едно ще води свой собствен „оперативен диалог” с правителството, което ще сформират талибаните.
„След краха на американската политика в Афганистан Евросъюзът се оказа в доста трудна ситуация. Вече не може да се обляга на САЩ, но влиятелен посредник все пак е необходим. Затова европейците се обръщат към Пекин – главно за да регулират своите проблеми с мигрантите,” казва Вавилов.
Според експертите ЕС е недоволен от нарастването на влиянието в региона не само на Китай, ,но и на Русия. Още в средата на август, практически веднага след краха на официалния режим в Кабул, Европарламентът публикува декларация, в която изразява безпокойство заради вероятното засилване на ролята на Пекин и Москва в Афганистан.
Евродепутатите считат, че Русия и Китай ще се опитат да запълнят политическия вакуум, образувал се след изтеглянето на американската военна мисия. Те призоваха ръководството на ЕС да разработи нова стратегия за Афганистан и за целия регион с оглед на променилите се обстоятелства.
„Според мен се оформя нов полюс за влияние върху ситуацията в Афганистан. В него влизат Китай, Русия, Иран, Пакистан и, вероятно, Катар (където е разположено представителство на движението „Талибан” – б. р.). Главна роля ще играят Пекин и Москва,” подчертава Вавилов.
Той смята, че обективното предимство на Русия и Китай пред Запада е в „отсъствието на антагонизъм” при отношенията с талибаните. Вавилов прогнозира пред RT, че при създалите се обстоятелства ЕС и отделните европейски държави ще са принудени да търсят съдействието на Руската федерация и КНР.
Тази гледна точка се споделя и от Алексей Маслов, според когото след оттеглянето на САЩ от Афганистан Китай се превръща в „регионален политически лидер”. При това Пекин „ще съобразява усилията си” с Москва. Експертът е убеден, че Русия и Китай са единствените големи държави, които лансират „позитивен дневен ред” спрямо Афганистан.
„Тези страни не се опитват, като Запада, да изолират Афганистан – нещо, което води до още по-големи трудности за мирното население. Москва и Пекин са готови да оказват и хуманитарна помощ, като стъпват върху прагматични позиции при взаимодействието с талибаните,” казва Маслов. Според него Русия и Китай се стремят към стабилизация на ситуацията в Афганистан, към борба с тероризма и към недопускане на намеса от „външни сили” във вътрешните работи на страната. „Русия се тревожи за централноазиатските републики, Китай – за СУАР. Съседството с Афганистан е много трудно изпитание, особено за КНР. Но засилването на ролята на Москва и Пекин би трябвало да повлияе позитивно на обстановката в тази страна,” смята Маслов.
About The Author
