Иранецът Феридун Маджлеси е бивш дипломат, служил във Вашингтон и в Брюксел преди иранската революция през 1979 г. Оттогава той е мениджър и предприемач, както и писател и преводач. Превел е Гор Видал на персийски език. В момента е журналист на свободна практика, колумнист и експерт по външна политика.
„Барикада“ се обърна към Маджлеси за коментар относно неотдавнашното изтегляне на НАТО от Афганистан и поемането на властта от талибаните в страната.
Господин Маджлеси, новият ирански президент Ебрахим Раиси приветства поемането на властта от талибаните в Афганистан и изтеглянето на САЩ. До каква степен Техеран е доволен от случващото се в източната му съседка и какво го притеснява?
Не съм сигурен дали той приветства завземането на властта от талибаните, или просто приема реалността на събитието. Иран е съседна на Афганистан държава и е приютил милиони афганистански бежанци. Освен това Иран е важен доставчик на стоки и материали за тази страна. Той е транзитен път и връзка на тази държава без излаз на море с международните води. Така че, независимо от системата, която управлява там, националните интереси на двете страни изискват те да продължат отношенията си.
Но ако Раиси разглежда новата власт в Афганистан от гледна точка на някаква съвместна антиамериканска враждебност, която би могла да бъде фактор за сближаване на отношенията, това не изглежда съвместимо с мъдростта и реализма. Афганистан, управляван от талибаните или от който и да е, ще следва собствените си национални интереси, така че неговите управници винаги ще предпочитат отношенията с най-важната държава в света.
Какъв е иранският стратегически интерес в Афганистан? По какво талибаните през 2021 г. се различават от онези талибани, които убиваха ирански дипломати преди 2001 г.? И какъв е иранският интерес от взаимодействие и сътрудничество с талибаните сега?
Както споменах, националните интереси на двете държави изискват да имат значителни отношения помежду си. Но има и други факти, които показват, че повторното появяване на новото поколение талибани е сложен феномен. Още от първите дни на откриването на офиса им в Доха, Катар, и от много меката реакция на афганистанското правителство на тази явна намеса във вътрешните им работи, можеше да се предвиди, че се подготвя специално споразумение. Лесното нахлуване по метода на доминото в градовете от страна на бандата примитивни селски партизани от племето пущу, предаването без бой и изчезването на много добре оборудваните и обучени части на афганистанската армия показва, че това им е било наредено, и изглежда е част от сделката.
Но каква сделка би могла да бъде тя? Обсъжда се, че освен значителни златни мини, Афганистан притежава и големи находища на три важни минерали. Това са литиеви, медни и железни руди, които са крайно необходими на американците, Китай, Европа, Русия и др. Техният добив и производство се нуждаят от стабилност, сигурност, инвестиции и, разбира се, от машини и технологии, които да бъдат осигурени в Афганистан при сигурни условия. Вярвам, че дългите преговори с талибаните са имали за цел да ги убедят, че по-голямата власт и успехът зависят от повече пари и богатство, а повече пари могат да бъдат осигурени чрез съвместни усилия с други фракции в страната и извън нея. Сега талибаните обявиха амнистия за всички фракции. Беше създадена политическа комисия за мирно предаване на властта с участието на бивши политици като Карзай, Абдула Абдула и Гулбудин Хекматиар. Така че е възможно те също да получат дял от тортата, ако сценарият бъде реализиран по този начин.
Има сведения, че в долината Панджшир и на други места се събират антиталибански бойци и мирни протестиращи. Докато това се случваше, Вие написахте поредица от статии на персийски език, в които обсъждате идеята за разделянето на Афганистан на доминиран от таджики и шиити север и проталибански юг. Колко сериозни са перспективите за гражданска война в Афганистан? Какви решения биха могли да се намерят, така че в Афганистан да има траен мир и сигурност?
Не виждам никакъв смисъл да се гледа романтично на събитията в Панджшир. Тези бойци се нуждаят от пари и подкрепа, с каквито разполагаше покойния Ахмад Шах Масуд. Сега такава подкрепа не е налична. Но все още вярвам, че системата на апартейд, на господство над персийски говорещото мнозинство от таджики, хазарейци, херати и дори узбеки не може да продължи дълго. Трябва да последва помирение и да се запази мирът. Културните и националните права на мнозинството трябва да се гарантират.
В момента тече процес на одобрение на новото иранско правителство от парламента. Назначеният за външен министър Амир-Аболахиан се смята за поддръжник на ориентацията на Иран към Изтока (Русия и Китай) и региона (ос на съпротивата), за разлика от ориентацията на Джавад Зариф към ангажиране със Запада. Какво да очакваме от иранската външна политика при Раиси? Как тя ще се отрази на бъдещето на преговорите във Виена за възстановяване на ядрената сделка?
Новият министър на външните работи не е проектант на външната политика. Той ще я осъществява по нареждане на върховния водач Али Хаменей, както правеше и неговият предшественик. Не виждам никакъв шанс за възобновяване на преговорите във Виена преди да бъдат постигнати договорености между правителството и върховния водач.
Неотдавна „Техеран Таймс“ писа, че всички политически пречки пред членството на Иран в Шанхайската организация за сътрудничество са отстранени и членството скоро ще стане факт. По какъв начин иранските национални интереси съвпадат с членството в тази организация? И как това членство ще се отрази на отношенията на Иран със западните държави?
Не знам дали има сключено някакво споразумение за членство в тази организация. Тя трябва да бъде приета от всички членове и може да възникнат проблеми, защото в такива случаи държавите членки не биха искали да си партнират с държави, чийто действия може да предизвика проблеми за тях. Наистина, за някои страни членки на ШОС Иран може да изглежда по някакъв начин проблематичен. Освен това, дори и членството да бъде прието, реалните търговски и банкови транзакции изискват приемането на протоколите на FATF от иранското правителство (които противодействат на изпирането на пари и финансирането на тероризма), а също и освобождаването на Иран от санкциите, които все още действат.
Събитията в Афганистан представляват не само проблем на сигурността, но и хуманитарен проблем, тъй като стотици хиляди афганистански бежанци са напуснали или ще напуснат страната. Иран е домакин на няколко милиона афганистански бежанци и икономически мигранти. Каква роля ще играе Иран в хуманитарната криза, която се разраства в региона?
Надявам се, че проблемът ще бъде решен скоро, когато паниката отмине. Но ако той продължава, по-препоръчително е Иран да повдигне въпроса на международната сцена, като поиска помощта на ООН за създаване на лагери в граничните зони на Афганистан.
До каква степен лавината от неотдавнашни кризи в Иран – недостиг на вода, криза с коронавируса, международни санкции, инфлация, безработица, социални протести и т.н. може да бъде разрешена без значително подобряване на отношенията на Техеран със света и международното сътрудничество? Доколко е вероятно афганистанската криза да създаде условия за подобряване на иранските отношения с различни чуждестранни сили от Запада и Изтока, които биха могли да търсят ирански принос за разрешаването на регионалните кризи?
Това са важните проблеми, с които правителството трябва да се заеме и да ги реши. Така или иначе, Иран е велика страна и има потенциала да преодолее този вид проблеми, като вземе правилни решения и постигне по-добри отношения с международната общност.
About The Author
