По данни на Института за данъчно облагане и икономическа политика (ITEP) поне 55 от най-големите корпорации в САЩ не са плащали федерален корпоративен данък през последната фискална година, 2020 г., макар да са имали общи доход в размер на 40,5 млрд.долара.
Ако тези компании плащаха текущата ставка на корпоративния данък в САЩ от 21%, щяха да дължат на федералното правителство общо 8.5 млрд. долара. Тази ставка е в сила от 2017 г., когато администрацията на Тръмп прокара серия данъчни облекчения за големите бизнеси. Преди това стандартната ставка на корпоративния данък бе 35%.
Компаниите от списъка не само не са плащали, но и почти всички от тях са получили пари обратно от правителството – общо 3,5 млрд. долара под формата на възстановени данъци. Това означава, че общата стойност на данъчните подаръци, които са получили, достига 12 млрд. долара само за 2020 г.
Докладът на ITEP обяснява подробно политическите и счетоводни особености, които позволяват на тези компании да избегнат плащането на данъци. Например компаниите се възползват от вратички в закона, свързани с отписване на стойността на активи, опции върху акции, ускорена амортизация, както и с използването на специалните кредити, които са достъпни за някои сектори като енергийния.
Освен въпроса как точно такива успешни големи бизнеси избягват облагане обаче стои и един още по-важен – защо изобщо това е възможно. Отговорът се крие в парите, които тези корпорации изсипват за лобиране и влияние върху законодателството, показва анализ на организацията за защита на потребителите Public Citizen.
Използвайки данни от Центъра за отговорна политика (www.OpenSecrets.org), Public Citizen установява, че между 2016 и 2020 г. тези 55 компании са изхарчили общо 450 млн. долара за лобиране и спонсориране на кампании на политици. Анализът се фокусира върху онези компании, които са похарчили най-много за лобиране по данъчни въпроси, наели са най-много лобисти и са налели най-много пари в кампаниите на избрани членове на Конгреса, партийни комитети и други институции.
Анализът показва, че сравнително минимални инвестиции в политически разходи могат да донесат огромни печалби на някои от най-печелившите корпорации в САЩ. От данните става видно, че компаниите са разполагали с предостатъчно пари за влияние над държавната политика в същото време, в което са плащали нулеви данъци и дори са искали възстановяване на пари от държавата.
Транспортната компания FedEx е похарчила най-много пари за лобиране сред разглежданите в анализа фирми – общо 71 млн. долара за трите изборни цикъл между 2016-та и 2020-та. След нея се нареждат Charter Communications (64 млн. долара), American Electric Power (42 млн.), Duke Energy (37 млн.) и Textron (22 млн.).
От 2015 г. до 2020 г. 55-те компании, които през 2020 г. не са платили никакви федерални корпоративни данъци, са похарчили общо 408 млн. долара за лобиране пред федералното правителство. Като цяло тези компании са изпращали средно по 526 лобисти всяка година, за да влияят на държавната политика. Това включва лобирането по всякакви въпроси. Макар да не се знаят точните суми, които дадена компания е похарчила за лобиране по конкретен въпрос (освен ако компанията не е лобирала само по един въпрос, което се случва рядко), подаваните от компаниите декларации разкриват много за законопроектите и въпросите, по които са лобирали.
По данни на Центъра за отговорна политика, в разглеждания период – от 2015 г. до 2020 г. – 47 от 55-те компании са съобщили, че в някакъв момент са изразходвали средства за лобиране. От тези 47 компании, 35 са съобщили, че са лобирали конкретно по данъчни въпроси. Двадесет и две компании са лобирали във връзка с данъчната реформа от 2017 г., която доведе до рязкото понижаване на ставката на корпоративния данък.
Дванадесет от компаниите, похарчили по над 10 млн. долара за лобиране, са лобирали по данъчни закони. Освен че са сред изразходвалите най-много пари за лобиране, FedEx и Charter Communications са поддържали най-голям брой лобисти в Конгреса – средно по 58 през всяка от разглежданите години. По този показател те са следвани от Duke Energy (37), Nike (35) и Dish Network (29).
Повечето от 55-те разглеждани компании поддържат специални Комитети за политически действия (PAC), чрез които харчат пари за политически каузи. Тези комитети се използват за финансиране на кампаниите на държавни служители на изборни длъжности и на нови кандидати, както и на партийни комитети. В по-редки случаи парите се даряват директно от компанията, а не през PAC. Например FirstEnergy Corporation е предоставила 1,3 млн. долара на Комитета за провеждане на Националната конвенция на републиканците в Кливланд през 2016 г.
Да си купиш политик
През изборните цикли от 2016 до 2020-та, тези компании са дарили общо 42 млн. долара на политически кампании. В много случаи най-големите директни дарения за политици идват от съюите компании, които са отделяли и най-много за лобиране. Четиринадесет от 55-те компании са предоставили повече от 1 милион долара на политически кандидати и партии. Най-много средства е похарчила компанията Charter Communications – 6,5 млн. долара, следвана от FedEx (5,5 млн. долара), Duke Energy (3,4 млн. долара) и FirstEnergy (3,3 млн. долара).
Най-големите получатели на корпоративни дарения са четирите национални партийни комитета, Комитетът за организиране на Националната конвенция на Републиканската партия през 2016 г. и един супер PAC, свързан с Републиканската партия. Това е логично, тъй като тези комитети могат да приемат неограничени суми, докато за изборните комитети на отделни кандидати има ограничения.
Националният републикански сенаторски комитет (NRSC) е получил най-много средства от компаниите, които не плащат никакви данъци – 1,3 млн. долара – между 2015 и 2020 г. След NRSC се нареждат Комитетът за организиране на Републиканската национална конвенция през 2016 г. (1,3 млн. долара), Националният републикански конгресен комитет (1,2 млн. долара), Комитетът за сенаторски кампании на Демократическата партия (783 000 долара), Комитетът за конгресни кампании на Демократическата партия (662 000 долара) и Фондът за лидерство на Сената (650 000 долара)
Фондът за лидерство на Сената е супер PAC, тясно свързан с ръководството на републиканците в Сената. Всички пари, внесени в него, идват само от две компании – едно дарение от Penske Corporatio в размер на 500 000 долара и друго от Duke Energy в размер на 150 000 долара.
Най-голямата част от даренията на компаниите са отишли в кампаниите на вече избрани членове на Конгреса, включително някои от най-влиятелните фигури в двете партии. Лидерът на мнозинството в Камарата на представителите, демократът Стени Хойер, е получил най-много – 408 500 долара. След него се нарежда организатора на републиканското малцинство в Камарата Стив Скализ, организатора на демократичното мнозинство в Камарата Джеймс Клайбърн, както и републиканеца Кевин Бради, който е един авторите на данъчната реформа от 2017-та.
20 от 25-те най-големи получатели на корпоративни пари са от Републиканската партия. Всички те са гласували за данъчните облекчения през 2017 г., които наред с намалената ставка на корпоративния данък разширява обхвата на данъчните облекчения, благодарение на които много компании плащат нулеви данъци през последните години. Петте демократи в топ 25 на бенефициентите са гласували против данъчната реформа.
Инвестиция, която се изплаща
В доклада на ITEP се констатира, че тези компании не само не са платили никакъв данък, но и са получили пари обратно от държавата под формата на възстановяване на данъци и данъчни кредити. 55-те разглеждани компании са получили по тази линия около 3.5 млрд. долара през 2020 г., което надхвърля неколкократно сумите, които те са похарчили за лобиране и политически дарения. Ако се гледа само изборния цикъл през 2020 г. когато компаниите са похарчили за лобиране 151 млн. долара, то “печалбата” им възлиза на над 3.3 млрд. долара.
Парите, получени по този начин от FedEx само за 2020 г., ще са достатъчни на компанията, за да финансира политическото си лобиране за следващите 18 години, ако приемем, че разходите ѝ за това ще останат на същото ниво. American Electric Power пък ще може да покрие с възстановените ис данъци лобиране на същото ниво за 14 години напред. 34 от 55-те компании биха могли да използват парите, получени от данъчните през 2020 г., за да финансират политическите си разходи поне за следващото десетилетие.
Докато дойде време за отчитане на данъците, тези корпорации са използвали всяка възможна законова вратичка и счетоводен номер, за да изглеждат с празни джобове. Но когато става въпрос за влияние върху управленската политика, те изведнъж намират цял куп пари под матрака.
Лобирането, даренията за кампании и избягването на данъци от тези компании са част от един безкраен цикъл, в който компаниите харчат, за да спечелят данъчни облекчения, след което използват спестените така пари, за да се опитат да получат още повече. Губещият в тази игра е обществото, посочват от Public Citizen.
About The Author
