„Какво, по дяволите? Какво правехте през цялото това време? Кога съм казал такова нещо?” – избухна президентът на САЩ Джо Байдън към настоятелна американска репортерка на пресконференцията си след срещата със своя руски колега Владимир Путин на 16 юни в Женева. Макар да беше приключил изявленията и да си беше тръгнал, Байдън се върна пред микрофона, за да повтори отново вече казаното, което представителката на CNN Кейтлън Колинс изопачи в питането си, създавайки впечатление, че просто не е слушала.
По-късно обаче вместо да се извини тя, прошка публично ѝ поиска държавният глава, като се покая, че не е трябвало да избухва.
А след още 4 дни дойде и друг странен обрат. В дисонанс с демонстрираните от Байдън и Путин в Женева конструктивни нагласи – независимо от очевидните различия между позициите на двете страни – съветникът на американския президент по националната сигурност Джейк Съливан заяви на 20 юни пред същата тази телевизия CNN, че администрацията на Белия дом подготвя нов пакет санкции срещу Русия. Те щели да са заради „употреба на химическо оръжие” – по повод случая с руския опозиционер Алексей Навални, за когото в САЩ и ЕС се твърди, че е бил отровен от руските служби с бойното вещество, известно като „Новичок”. Също така Съливан оповести, че Байдън има готовност на всеки 90 дни да въвежда нови санкции срещу руски фирми, работещи по проекта „Северен поток-2”. Всичко това засега са само планове, но наказателните мерки непременно щели да бъдат въведени „в момента, в който бъдат определени правилните цели”, обясни съветникът.
Изявленията му бяха изненадващи, още повече, че бяха направени точно в деня, в който във Вашингтон се върна руският посланик Анатолий Антонов – като част от постигнатото в Женева споразумение между Байдън и Путин за възстановяване на работата на посланиците на двете страни, които по-рано всяка от тях изтегли в момент на поредно обостряне в отношенията именно покрай случая с Навални.
Оповестяването на плановете за нови американски санкции беше еднозначно негативен знак към Москва и заради още един детайл. На пресконференцията си след рандевуто с Байдън в Женева Путин изрично предупреди, че ако САЩ и сега нарушат позитивния дух и продължат с налагането на нови наказателни мерки срещу Русия, както вече направиха сред срещата му с Доналд Тръмп в Хелзинки през 2018 г., това ще е „поредната пропусната възможност” за нормализиране на двустранните отношения. И ето, че виждаме точно такова развитие.
Най-парадоксалното е, че лично Байдън още на 25 май обяви за безсмислени по-нататъшните санкции заради „Серевен поток-2”, защото не дават ефект, а и проектът вече е почти завършен. И сега изведнъж се оказва, че точи ножа за цяла върволица нови санкции именно по този проект и то на всеки 90 дни…
Това шизофрения ли е или просто не Байдън, а някой друг си играе на „тука има-тука нема” в американската външна политика?
Че тя е пълна с пропагандни „дяволи”, отдавна изтикали от нея здравия разум, логиката и прагматизма, е ясно на всеки обективен наблюдател на международните отношения от последните години. Но ако този феномен доскоро се приписваше преди всичко на сюрреалистичното управление на Тръмп, защо той продължава да е толкова обсебващ и при мандата на Байдън? Или просто „дяволите” вече са се превърнали в наркотик за създателите си и те не могат без тях?
Най-обезпокоителното е, че тези създатели изобщо не са някакви дълбокоумни стратези от мозъчни тръстове. А се въдят най-вече в истеричния медиен бульон, от който отдавна се е изпарила същинската обективна и фокусирана върху фактите журналистика. Останало е само агресивното търсене на скандали и конспирации, лепенето на злодейски етикети, откровената пристрастност, представяна за гражданска позиция – и други подобни „мисирщини”, добре познати ни и от родния медиен буламач. Големите американски медии изглежда безнадеждно са забравили, че „медии“ означава посредничество между обществото и събитията – тоест медиите трябва да помагат на хората да се ориентират какво се случва, да бранят правата им и да контролират властимащите, а не да създават паралелна реалност с „дяволи”, които да натрапват и на обществото, и на управляващите, превръщайки ги в техни/свои заложници.
В този смисъл много показател е епизодът, с който започнахме – препирнята на Байдън в Женева с предизвикателната Кейтлън Колинс. Две думи за нея. Родом е от Пратвил, Алабама. Дъщеря е на банкер. Завършила е политически науки и журналистика в Университета на Алабама. 29-годишна е – най-младата водеща репортерка на CNN за Белия дом. Включена е в класацията на „Форбс” за „30-те най-влиятелни личности под 30 години”.
Още в колежа прави доста радикални и дискриминационни коментари, оставили следи из социалните мрежи, от които по-късно се отмята. Но ултрадесните ѝ възгледи проличават и от факта, че преди да отиде в CNN през 2017 г. тя работи тъкмо в известния с крайнодесния си профил и с особената си страст към „фалшиви новини” сайт The Daily Caller.
И там, и после в CNN Кейтлън изпъква главно с агресивния си и силно пристрастен стил при задаване на въпроси на политици и при отразяване на събития. Става водеща кореспондентка на CNN за Белия дом при управлението на Тръмп и си избира за любима тема „руската намеса” в изборите, изживявайки се като пламенна комисарка на пропагандната битка срещу Москва. Рядка нейна поява на пресконференция минава без скандал – като поводът може да бъде дори кой журналист къде е поканен да седне в залата за брифинги.
Именно тази иначе хубава млада жена бе репортерката, изкарала от равновесие „сънения Джо” в Женева. За пресконференцията му там трябва да се каже, че бе предварително много строго организирана – беше обявено, че ще продължи точно 30 минути, бяха посочени отрано и точните журналисти, на които ще бъде дадена думата да зададат въпроси. И още нещо съществено – на нея бяха допуснати само американски медии. Нито руски, нито швейцарски не можеха и да припарят.
Скандалджийката Кейтлън Колинс не беше в списъка на привилегированите с право да задават въпроси. Но тя не пропусна все пак да го направи. След като Байдън се изприказва обтекаемо-положително за срещата с Путин и опазването на световната сигурност, но и умерено-решително декларира, че ще продължи да е твърд спрямо руския лидер, той се сбогува и понечи да си тръгне. Тогава обаче от мястото си се провикна фурията от CNN, за да попита Байдън защо е „толкова сигурен”, че Путин „ще промени поведението си”.
И Байдън се върна, видимо раздразнен и репликирайки с вдигнат пръст той натърти: „Аз казах, нека го изясним, казах, че онова, което ще промени поведението му, е останалата част от света да реагира срещу тях и така се свие позицията им в света. Не съм сигурен в нищо, само поднасям фактите”.
Кейтлън Колинс обаче продължи да повтаря, че Путин никога по-рано не е променял поведението си, че продължавал с кибератаките срещу САЩ и омаловажавал нарушенията на човешките права в Русия. „Как се съчетава това с една конструктивна среща?” – настоя кореспондентката.
Байдън ѝ отговори: „Ако не го разбирате, това е ваш проблем”.
Вдъхновени от примера на Кейтлън, други репортери също започнаха да сипят свои въпроси, но президентът повече на никого не обърна внимание и си тръгна.
Малко по-късно, точно преди да се качи на самолета си и да отпътува, той пак се видя с американски журналисти и пред тях поиска прошка от Колинс. „Дължа извинение на последната от задалите ми въпроси. Не трябваше да бъда тъй хаплив с последния си отговор. Извинявам се, че бях груб”. И добави – дали като съжаление, дали просто като констатация: „Никога не се задават позитивни въпроси”.
Ако беше просто извинение към журналист, чиято работа е именно да задава неудобни въпроси, би било похвално. Само че в случая извинението бе по-скоро към политическите среди, с които Кейтлън Колинс споделя общи пропагандни „дяволи” и които са добре представени и сред демократите, и сред републиканците в Конгреса.
Направените 4 дни по-късно изявления на Джейк Съливан пред CNN с обещанията за нов пакет антируски санкции бяха продължение и вариация пак на същите тези извинения – вече като пряк отговор на критиките на конгресмени демократи, че администрацията на Байдън се бавела с наказателните мерки срещу Русия. Даже не като извинение, а като оправдание на провинил се ученик звучаха обясненията на Съливан: „През цялото време сме показвали, че не смятаме да смекчаваме нашите удари, когато става дума за пагубните действия на Русия. Президентът вече предприе изключителна стъпка като подписа нов указ, даващ му повече правомощия спрямо пагубните действия на Русия”.
Разбира се, насреща няма кой да задава въпроси за пагубните действия на самите САЩ. Вече липсват желаещи за подобни занимания, след като имат пред очите си нагледния пример на разправата с Джулиан Асанж, осмелил се да разкрие такива действия…
Е, от Москва говорителката на руското МВнР Мария Захарова натякна на Съединените щати, че „трябва да санкционират първо себе си заради Югославия и Ирак”. Но нима ще се намери днес голяма американска и изобщо западна медия, която да отрази тази реплика другояче, освен като „руска пропаганда”?…
Или пък да съзре цялата гротеска в патоса на Байдън, изрекъл следния бисер на женевската си пресконференция, надничайки в подготвените от екипа му листчета: „Какво би било, ако останалата част от света гледаше на Съединените щати като на държава, която се намесва пряко в изборите на други държави, и всички знаеха това? Какво би било, ако се занимавахме с дейностите, с които се занимаваше той (Путин)? Това намалява авторитета на една държава.”
Ето при тези думи евентуалните съвременни събратя на Боб Удуърд и Карл Бернщайн – легендарните журналисти от „Вашингтон пост”, разкрили аферата „Уотъргейт” през 1974 г. – трябваше да попитат самия Байдън: „Какво, по дяволите? Какво правехте през цялото това време, докато Съединените щати вършеха именно всичко това по цял свят?”
Но какви ти Удуърд, Бернщайн или Асанж, сега е времето на комисарката Колинс и на извиняващия ѝ се президент, нарушил сценария за всеобща – явно и за своя собствена – почуда.
Къде по-точно се „върнаха” Съединените щати? Под коя чашка е топчето? Колинс, просветли ни къде има и къде нема!
About The Author
