Дългоочакваната първа среща между президентите на САЩ и Русия Джо Байдън и Владимир Путин събужда много асоциации с пълномащабната медийна истерия около срещата на високо равнище в Хелзинки през 2018 г., когато Путин и Тръмп се срещнаха за първи път. Точно както през 2018 г., коментаторите се втурнаха да свръханализират баналности и да се правят на експерти по езика на тялото, само че този път в обратната посока отпреди три години, възхвалявайки Байдън за това, че уж доминира над Путин и възвръща колективната, метафорична мъжественост на Америка. Все пак, както знаем, Америка „се завърна“.
Една от репликите на Байдън по време на пресконференцията след срещата беше особено интересна. След като чистосърдечно призна, че служителите му редовно решават предварително вместо него от кои репортери да приема въпроси („както обикновено, приятели, те ми дадоха списък с хората, на които ще отговоря“), Байдън отговори на поредица от ястребски запитвания дали е бил достатъчно агресивен и дали може да отиде още по-далеч.
Запитан с какво е „заплашил“ Путин предвид намесата на Кремъл в предишните избори и тазгодишната хакерска атака на SolarWinds, която се приписва на Русия, Байдън припомни на репортера, че вече е предприел ответни мерки срещу същите тези неща само преди два месеца, и че е предупредил Путин, че световното уважение, което той желае, ще бъде подкопано от подобно поведение:
„Какво би било, ако останалата част от света гледаше на Съединените щати като на държава, която се намесва пряко в изборите на други държави, и всички знаеха това? Какво би било, ако се занимавахме с дейностите, с които се занимаваше той? Това намалява авторитета на една държава, която отчаяно се опитва да запази позицията си на голяма световна сила.“
.@POTUS: „How would it be if the United States were viewed by the rest of the world as interfering with the elections directly of other countries and everybody knew it? What would it be like if we engaged in activities that he engaged in? It diminishes the standing of a country.“ pic.twitter.com/yFFwwSKxSl
— The Hill (@thehill) June 16, 2021
Разбира се, тук Байдън се опитваше да отговори с класически политически прийоми. Но фактът, че този вид говорене – този тип либерално ястребство, основано на разкрасени спомени за външната политика на САЩ – е толкова популярен сред тези влиятелни кръгове, е много показателен сам по себе си.
Левите критици на лудостта „Русиягейт“ често бяха обвинявани, че прикриват руската намеса в изборите през 2016 г. и други провокации чрез фалшиви еквивалентности. Но истинският проблем беше необходимостта темата да бъде поставена в контекст. Както те самите натякваха отново и отново – и както учим и децата – обикновено губиш моралното си предимство, когато критикуваш някого, че прави нещо, колкото и неправилно и осъдително да е то, ако ти правиш същото на другите през цялото време.
Има цяла библиотека с книги, които можете да прочетете, ако искате да научите всички скандални подробности за намесата на Вашингтон в изборите в други страни под ръководството на психопати с вратовръзки като Алън Дълес. Ето и кратката версия: според специалиста по международни отношения от Хонконгския университет Дов Левайн, правителството на САЩ се е намесвало повече от осемдесет пъти в периода 1946-2000 г. в почти всички части на света, за които можете да се сетите – от Близкия изток (Израел, Ливан, Иран) и Източна Азия (Индонезия, Филипините, Япония) до Европа (Гърция, Италия, Западна Германия) и Латинска Америка (спомнете си за която и да е държава от региона, и тя вероятно е в списъка).
Този списък съвсем не е изчерпателен. В него не е включен например случаят в Монголия, когато покойният сенатор Джон Маккейн и група републикански активисти получиха финансиране от данъкоплатците, за да свалят управляващата в страната номинално комунистическа партия, и да я подменят със сбирщина от още по-яростни привърженици на свободния пазар, които бързо отвориха богатата на природни богатства страна за чуждестранния бизнес. Това се случи през 1996 г.
И тъй като обхваща само периода до 2000 г., в този списък не са включени най-новите и най-знакови случаи на намеса в изборите през това хилядолетие, като Афганистан, Ирак, Боливия и Бразилия. Не се отчитат и подкрепяните от САЩ преврати, които не се ограничават само до поставяне на палец на везната в полза на една партия или кандидат, а просто напълно премахват демокрацията в тази държава, като например в Чили и Иран. Не са отчетени и кампаниите на терор срещу леви политически сили, подкрепени или подпомогнати от Вашингтон в поне двадесет и две държави.
В списъка на Левайн, разбира се, е включена съдбовната намеса на властите в САЩ в полза на Борис Елцин на президентските избори в Русия през 1996 г. Намеса, която подсигурява продължаващото плячкосване на руската икономика и води директно до режима на Путин.
Същевременно намесата на Путин през 2016 г. по всеобщо мнение е отговор на усилията на Вашингтон за „насърчаване на демокрацията“ в Русия след 2010 г. Тези усилия впрочем продължават и в момента.
Само преди няколко седмици двама руски шегаджии заблудиха ръководството на Националния фонд за демокрация (NED) – звеното на Вашингтон, което финансира политическата опозиция в други страни (включително Монголия преди 25 години) – да признае пред камера, че „подкрепя много, много групи“ и „има много, много активна програма в цяла“ Русия, с оглед на парламентарните избори в страната през септември. По-късно друг служител на NED заяви, че „ние имаме много широка програма в Русия“, която е „много дълбока и много широка“ и „стига дори до масата хора в провинциите“.
В стандартното медийно отразяване на днешните обтегнати отношения между САЩ и Русия, както и в типичната реторика на американски политици като Байдън, всичко това просто се премълчава. И е лесно да се разбере защо: Намесата на Русия в американските избори, независимо дали е енергична, както през 2016 г., или незначителна, както през 2020 г., не изглежда като такова аморално злодеяние от исторически мащаб, за каквото естаблишментът иска хората да я възприемат, когато си дадем сметка, че това е нещо, което силните държави правят една на друга доста често – и нещо, което правителството на САЩ в частност прави постоянно, включително многократно в самата Русия.
Когато подобни действия се възприемат като част от познатата ни игра на геополитическо надлъгване, аргументите в полза на огромните военни бюджети и войните в чужбина, които пълнят джобовете на изпълнителите на оръжейни поръчки, губят част от силата си.
Нещо, което всъщност е добро
Въпреки това начинът, по който Байдън отклони въпроса за заплахите към Путин, показва едно от малкото приятно изненадващи развития на новата администрация в САЩ досега: възможното начало на преход към по-конструктивни, дипломатически отношения с Русия.
Има премного добри причини Байдън да бъде критикуван: президентството му е доста посредствено във вътрешен план и със смесени резултати по отношение на външната политика, където той показва повече приемственост с Тръмп, отколкото партията му би искала да признае. Но въпреки някои ранни подрънквания на саби и преструвки за пред публиката у дома, Байдън показва готовност да намали напрежението между двете ядрени сили и да се опита да върне отношенията поне на нормалното ниво от времето на Обама, преди четирите години на заплахи, истерия и провокации при мандата на Тръмп.
През по-голямата част от пресконференцията си Байдън се опитваше да понижи температурата. Той даде да се разбере, че отношенията между САЩ и Русия трябва да бъдат „стабилни и предвидими“, основани на сътрудничество, където е възможно, и подчерта предимно положителния и конструктивен характер на срещата си с Путин, когото по-рано нарече „достоен противник“.
„Не мисля, че той иска Студена война със САЩ“, заяви Байдън. Той призна загрижеността на Путин („Той все още, според мен, е загрижен, че ще бъде, цитирам, „обкръжен“. Той все още е загрижен, че ние, всъщност, се стремим да го свалим и т.н.“). “Имало ли е отправени заплахи? Не, не, не“, каза Байдън.
Тези изказвания са съчетани с други примирителни действия. Украинският президент беше разочарован от негативния отговор на Байдън относно приемането на страната му в НАТО – което Русия разглежда като червена линия. Байдън също така лично опроверга твърдението на Зеленски, че останалите страни от НАТО са дали зелена светлина за членство. Според съобщения в медиите Байдън е отменил пакет от военна помощ за Украйна и е пренебрегнал съветите собствения си Държавен департамент, като е отменил санкциите върху руския газопровод „Северен поток 2“ – нещо, с което вбеси ястребите както от Демократическата, така и от Републиканската партия.
Трудно е да се преувеличи колко важно е всичко това за Русия, която през 2019 г. е била отговорна за 26% от световния износ на природен газ и все още транспортира 40% от газовите си доставки за Европа през Украйна, както и колко е неудобно това развитие за ръководството на НАТО, което разглежда руския износ на газ за Европа като средство за разединяване на военния съюз. Фактът, че част от тези решения на Байдън са повлияни и от опасенията на някои съюзнически държави в Западна Европа, не ги прави по-малко значими.
По време на срещата президентите на САЩ и Русия се съгласиха да възстановят посланиците си и, вероятно по-важно, да подновят преговорите за контрол над ядрените оръжия. Освен изменението на климата, това е може би най-належащият въпрос между двете страни, които заедно притежават по-голямата част от световните ядрени арсенали.
Заради много променливи в уравнението, не можем да се каже със сигурност дали това действително ще доведе до намаляване на напрежението между двете страни, което администрацията на Тръмп – подстрекавана от демократите – опасно ескалира. Предишният демократ в Белия дом, който се опита да пренастрои отношенията между САЩ и Русия, не успя да постигне това, а Байдън беше негов вицепрезидент. Освен това голяма част от американския политически естаблишмент остава единна в пламенното си желание за конфликт с Русия. Но са налице все пак са положителни знаци.
Забавното в цялата ситуация е, че ако четете повечето репортажи в мейнстрийм медиите, няма да разберете, че Байдън е възприел по-малко агресивен подход към Русия от Тръмп, който се противопоставяше категорично на „Северен поток 2“ и за първи път изпрати официално оръжия на Украйна. Байдън говори твърдо за Русия, но досега управлява като гълъб, а не като ястреб – макар в същото време медиите да го представят като особено агресивен спрямо Путин. За Тръмп беше точно обратното по всички тези показатели..
Невероятно е, че Байдън поне веднъж в живота си се превърна в самотен глас на разума в тази националистическа и ястребска политическа атмосфера, която преобладава от 2016 г. насам. Ще видим дали това ще продължи и занапред. Междувременно, независимо дали става въпрос за кибератаки, намеса в избори или нещо друго, нека се надяваме, че ще можем да поставяме действията на американските съперници в контекст, вместо да се поддаваме на „хиперболичната атмосфера“, за която Байдън предупреди в Женева.
About The Author
