Отбелязаният на 3 май Световен ден на свободата на пресата даде старт на кампанията на Съюза на журналистите в Турция „Проблем с натиска”, която цели да привлече вниманието върху трудното положение на медийните работници в страната. На същото е посветен и специален доклад на Съюза, съобщава на сайта си Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ).
Слоганът на кампанията представлява игра на думи със заглавието на популярната песен на Ахмет Кая „В беда съм”. На турски това заглавие е „Başım Belada“. А пък мотото на кампанията е сходното по звучене #BasınBelada („Проблем с натиска”).
Кампанията върви в социалните мрежи и с платени съобщения в медиите, включително и чрез над 200 билборда из Истанбул, Измир, Диарбекир, Бурса, Адана и Мерсин.
Целта е да се заостри вниманието към трудностите, пред които са изправени турските журналисти. В продължение на години те са цензурирани, уволнявани и хвърляни в затвора, поради което обществото е лишено от правото си да получава информация.
„Силното внимание, което нашата кампания привлече, е резултат от настоящото състояние на медийните свободи в Турция. Всички знаят, че пресата е в беда. А трябва да разберем, че когато пресата е в беда, цялото общество има проблеми. Ако медиите не са свободни, няма демокрация “, казва Мустафа Кулели, генерален секретар на Съюза на журналистите в Турция.
Ренате Шрьодер, директор на ЕФЖ, коментира „Гордеем се с борбата на нашите турски колеги. По-малко се гордеем с отношението на Европейския съюз, който на 27 април подписа ново споразумение за финансиране с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Лидерите на ЕС за пореден път си затварят очите за нарушенията на правата на човека и свободата на медиите в замяна на усилията на Турция да задържи бежанците на нейна територия.”
В доклада на Съюза на журналистите в Турция, посветен на медийната свобода за периода от април 2020 г. до април 2021 г. и публикуван навръх Световния ден на свободата на пресата, са предоставени много данни за цензура, арести, присъди, физически нападения и съдебен тормоз срещу турски журналисти. Посочена е и високата безработица сред журналистите, възлизаща на около 35-40%.
Докладът посочва, че в момента 43 журналисти са зад решетките в Турция заради професионалната си работа и човешките права на мнозина от тях са нарушени с мотива за ограниченията заради Covid-19. Например, забранено им е да общуват със семействата си, да получават поща и да имат достъп до здравни услуги.
Най-честите обвинения срещу журналисти са „членство във въоръжена организация“ и „провеждане на пропаганда за терористична организация“. През последната година турски журналисти са получили присъди общо за 226 години, осем месеца и 25 дни затвор, сочи докладът.
Върховният съвет на радиото и телевизията на Турция (RTÜK) е наложил глоби на обща стойност 7 488 851 турски лири и е постановил 41 ареста. Общо 274 журналисти бяха съдени, а 44 станаха обект на физически нападения.
По отношение на журналистическите синдикални права е установено, че много медийни работодатели все още се противопоставят на обединяването на техните работници. Около 1400 медийни работници са „лишени от синдикалните си права заради работодателите“.
Все пак през последната година все повече журналисти се обединяват, за да защитават своите колективни права с оглед на допълнително влошените от пандемията условията на труд. Така например едно от усилията в този процес е в посока журналистите да получат приоритетни ваксинации.
About The Author
