Когато на 13 април по време на телефонен разговор президентът на САЩ Джо Байдън предложи на руския лидер Владимир Путин да проведат среща на върха „в най-близките месеци”, редица страни незабавно изразиха готовност да домакинстват на преговорите.
Сред традиционно първите, изразили желание да осигурят подходящо място и време за диалога между Русия и САЩ, бяха Хелзинки и Виена. Както писа „Известия”, организаторите на Мюнхенската конференция по сигурността, също не биха имали нищо против да приемат такава среща на високо ниво. И даже чешките власти побързаха да напомнят за възможността да се използва гостоприемството на Прага. Впрочем, макар и този красив град да фигурираше сред потенциалните домакини, след шпионския скандал между Русия и Чехия и взаимното прогонване на дипломати, шансовете му сериозно спаднаха.
Тези дни влиятелното американско издание „Политико” публикува разширен списък на градовете, които биха могли посрещнат Владимир Путин и Джо Байдън. Наред с другите, в листата влязоха и Рейкявик, Любляна, Баку… Засега все пак и от Москва, и от Вашингтон продължават да уверяват, че още не са окончателно съгласувани нито мястото, нето точното време за контакта – и е по-добре да се изчакат официалните съобщения.
Както заяви пред „Известия” първият зам.-председател на комитета по международните въпроси към Съвета на федерацията Владимир Джабаров, градът на бъдещите преговори въобще не е от приоритетна важност. Този въпрос носи повече технически характер. Той трябва да се съгласува дотолкова, че да удовлетвори и двете страни от логистична гледна точка. Много по-важен е дневният ред на срещата на върха. Според сенатор Джабаров над съдържателната част сега активно работят експерти – защото без много внимателна подготовка на преговорите е практически невъзможно да се стигне до някакви конкретни договорености. А да се провежда само среща заради самата среща няма никакъв смисъл.
Президентът на Американския университет в Москва Едуард Лозански също смята, че мястото на срещата, особено в условията на пандемия от Covid-19, няма кой знае какво значение. Така или иначе заради коронавируса преговорите ще протекат в режим на изолация, а това значи, че прекият достъп на обществеността и журналистите до срещата ще бъде крайно ограничен, посочи експертът.
Сега медиите активно обсъждат вероятност Путин и Байдън да се видят в средата на юни, когато американският президент се кани да пристигне в Европа за срещата на върха на НАТО. Според шефа на Института за САЩ и Канада към Руската академия на науките Валерий Гарбузов обикновено мястото се избира така, че да е удобно и на двете страни. Но този път наред с това преговорите ще са обвързани с пътуването на шефа на Белия дом до Брюксел на 14 юни. Като се има предвид пандемичната обстановка в света, Вашингтон ще се постарае да впише срещата на върха с Русия именно в това европейско пътешествие на Байдън, за да може да се отсеят колкото се може повече задачи за едно отскачане до Стария континент.
През 2018 г., когато във финландската столица се подготвяше срещата между Владимир Путин и Доналд Тръмп, много се говореше за „духа на Хелзинки”, който уж трябваше да настрои лидерите на необходимата вълна и да ги насочи към нормализация на двустранните отношения, или поне към спиране на деградирането им. Макар срещата да премина като цял в позитивна атмосфера, конкретни резултати тя не донесе, а от двете страни на океана продължиха да говорят за „достигнатото дъно” в сътрудничеството между Москва и Вашингтон.
Според Валерий Гарбузов главният проблем на онази среща е била липсата на ясен дневен ред. Лидерите са се готвили за преговори, но не и за договаряне. Затова след условното сверяване на часовниците не просто не последва подобряване на отношенията, а напротив – позициите на двете ядрени държави продължиха само още повече да се разминават. Без отчитане на грешките от онази среща, предстоящото рандеву Путин-Байдън също рискува да свърши без резултат с позитивна динамика.
„Не бива да се очаква, че на такъв тип преговори нещо ще се реши. За Байдън, който е в началото на своето президентстване, това ще е своего рода опознавателна среща. Отделен въпрос е, че сегашната администрация доста бързо се реши на среща на върха с руския президент. Тръмп протака две години след влизането си в Белия дом. Пробив не си струва да се очаква, защото до такова нещо се стига, само когато има подготовка. Но ако срещата все пак се състои, трябва да се мисли как ще премине и с какво ще завърши,” казва ръководителят на Института за САЩ и Канада към РАН.
Внимателно съставеният дневен ред може по-нататък да подпомогне за нормализацията на отношенията между Москва и Вашингтон поне в отделни сфери. Най-вероятно президентите на Русия и САЩ ще се съсредоточат върху кибер-сигурността, контрола над въоръженията и дипломатическия конфликт. Според експерта последният въпрос трябва да се решава комплексно и той трябва да включва връщането на руската собственост, „арестувана” във Вашингтон. Според него в интерес и на двете страни е да се нормализира работата на дипломатическите представителства, която сега поне в консулската си част е практически парализирана. Валерий Гарбузов смята, че наред с това една от ключовите теми на срещата трябва да бъде и Украйна.
Едуард Лозански вижда като положителен момент факта, че Вашингтон продължава да говори за Минските договорености като основа за регулирането на обстановката в Донбас В това отношение по време на предстоящата среща на върха Джо Байдън би могъл да обещае на Владимир Путин да притисне Киев и да убеди украинските власти все пак да се придържат към точките на „Минск-2” за прекратяване на войната. Във всеки случай това е по силите на САЩ. В отговор американците биха могли да поискат някакви компромиси от Русия, но в кои именно сфери – това е трудно да се каже.
Що се отнася до дипломатическия конфликит, това е именно онази тема, по която страните могат лесно да прекратят сблъсъка и да се върнат към конструктивността – още повече, че Русия вече е предлагала на новата администрация в САЩ да се „нулира” дипломатическия конфликт и да се върне работата на посолствата в предишното, докризисно състояние, напомня Едуард Лозански. Той смята, че Джо Байдън може да пристъпи към нормализация на дипломатическите отношения, без да се бои от политически проблеми във Вашингтон, защото той не е застрашен от такива, за разлика от Тръмп. „Със сигурност него никой няма да нарече агент на Кремъл,” подчертава политологът. Впрочем, за бъдещето на руско-американските отношения този въпрос е особено важен, защото заради конфликта в дипломатическата сфера страдат и хуманитарните връзки между народите на Русия и САЩ. Например, проблемите при получаване на американски визи за руски граждани ще рефлектират включително върху културните и спортните прояви, да не говорим за обикновените междучовешки контакти. Така че несъмнено този въпрос ще бъде засегнат на срещата, смята експертът.
Но същевременно Лозански напомня, че администрацията на Джо Байдън, обявявайки намеренията си за нормализиране на отношенията с Русия, започна с поредни санкции и оскърбления, напомня Едуард Лозански. Мнението му е, че за създаване на поне някаква положителна нагласа, Москва и Вашингтон е добре да предприемат някакви символични жестове. Например, още преди началото на срещата да посадят в двете столици по едно дърво, ако не „на дружбата”, то поне „на добрите намерения”. Експертът смята, че това би спомогнало за разреждане на напрежението и за пренастройването на позитивна вълна.
About The Author
