Предстоящите парламентарни избори за 45-то Народно събрание се оказват може би най-важните за последното десетилетия заради цялостната социално-икономическа и здравна обстановка, и не по-малко заради динамиката на политическия процес в страната. Изборите ще се проведат в нестихваща здравна и социално-икономическа криза, и в очакването на мащабна дигитална и зелена трансформация в цяла Европа.
В този контекст, основните политически партии предпочетоха на преден план да изведат борбата за листите, отколкото идеен сблъсък за излизане от кризата. Показателно за подхода на партиите е, че някои от тях публикуваха своите предизборни платформи едва в последния етап от кампанията.
Водещите политически коалиции и партии показват относително еднаква посока в някои водещи пункта: запазване на външнополитическата ориентация на България и защита на националните интереси, справяне със здравната и демографската криза, подпомагане на малкия и средния бизнес, облекчаване на административната тежест пред предприемачи, увеличаване на външните инвестиции.
Но по-конкретни мерки и механизми за социално-икономическото благоденствие на населението липсват.
Неравенството
По последните данни на Евростат, България продължава да бъде на първо място по икономически неравенства в целия ЕС като за втора поредна година разликите у нас между най-бедни и най-богати е цели осем пъти при средни за Европейския съюз 5.2 пъти.
Социално-икономическата криза вследствие на пандемията дългосрочно може да доведе до още по-големи различия в съотношението между доходите на най-бедните и най-богатите, и в ръста на бедността. В световен, а и в национален мащаб, пандемията беше възможност на богатите да станат по-богати, а голяма част от населението продължава да изпитва на гърба си негативните последствия.
В платформите си политическите сили не отчитат тези реалности и липсват алтернативи за мащабно реформиране на икономическата и социална политика с цел намаляване на нарастващите икономически, социални, здравни и образователни неравенства, опасностите пред хората с ниски доходи и големия дял „работещи бедни“.
Част от партиите с амбиция за влизане във властта обещават въвеждане на необлагаем минимум под различна форма, но по-смели реформи остават на заден план като тази в данъчната система или за по-социално ориентирана държавна политика чрез повече преразпределението на държавния бюджет.
Социалният диалог и трудовите права
Няма как да не се отчете пълното отсъствие на теми като социален диалог, защита на трудовите интереси и права, темите за насилието на работното място, равенството в заплащането на труда, колективното трудово договаряне. В публикувания наскоро доклад на Държавния департамент на САЩ се посочва за множество проблеми в България именно в честото нарушаване на правото на колективно сдружаване и синдикализация. Как виждат основните политически сили тези теми, само можем да гадаем.
Предизвикателствата пред новите форми на труд
В немалко платформи присъстват обещания за увеличаване на гъвкавите форми на работа, за дигитализацията на труда, за реформиране на Кодекса на труда с цел по-лесното освобождаване и наемане на служители, но без конкретни мерки срещу немалко негативни тенденции, които водят след себе си подобни изменения.
Липсват мерки и идеи срещу увеличаване на стреса на работното място вследствие на смесените форми на труд, дигитализацията на труда, размиването между работното време и свободното време, увеличаване на отговорностите пред работещите. В световен мащаб, дигитализацията на труда и появата на нови гъвкави форми на труд само на пръв поглед водят единствено до някои положителни тенденции като повече чувство за свобода и независимост, но едновременно с това нараства рискът от ръст на напрежението, стресът и безпокойствието, преумората и нарушаването на правата и интересите на работещите.
Знанието как да се защитиш
Друг много важен момент е, че в множество платформи се акцентира върху разпространение на традиционните и националните ценности в училище, но не се говори нищо за запознаване на учениците с техните трудови и социални права, начини за защита и възможни препятствия пред тях веднага след завършването на училище. Ако се има предвид, че мнозинството от завършващите навлизат в пазара на труда у нас или в чужбина като работещи, а не като предприемачи, е необясним подобен разнобой с реалността в политическите платформи.
Политически партии и коалиции не заемат алтернативни ниши и не предлагат радикално различни политики и мерки в социално-икономически план. Така дори да влязат между шест и осем политически сили в следващия парламент, от които немалко ще бъдат новите политически играчи, то идейно-ценностният пейзаж няма да бъде променен съществено.
Предизборната кампания премина сухо, без голям идеологически двубой, а партиите се конкурираха коя да привлече малкия и средния бизнес с разнородни мерки за подпомагането му. Както наскоро бе описано, политическият терен у нас е преимуществено обхванат от политически сили с про-пазарни икономически ценности.
Основната разлика между водещите сили изглежда почива на обвинения в корупция и управлението на пандемията. Предизборните дебати изобилстват от конфликти по тези теми, докато идейни дебати по икономическата и социалната политика заемат минимална част от дискусиите.
Това дава сигнали, че при следващия парламент инициатива за икономически мерки и политики за подобряване на условията на труд, защита правата и интересите на хората на труда, преразпределение на благата, намаляване на икономическите неравенства, няма да бъде подета от политическите партии.
About The Author
