Г-жо Йончева, какво ново при вас?
Най-новото е, че бях избрана за координатор на цялата парламентарна европейска политика, свързана с убежищата. Става дума за 9 обемни файла, по които се работи във всички политически групи. Основен докладчик съм за даване на нови правомощия на съществуващата Агенция по убежищата.
Смятам, че това е много важна тема за България, като страна „на първа линия”. Тази изготвяща се сега политика за убежищата ще даде възможност на Европа да разполага с по-силни и ефективни инструменти, а не всичко да се прехвърля на граничните държави, не да се налага да се молим на Ердоган и да разчитаме на благоволението му дали ще пуска или няма да пуска мигранти…
А какви са новините от Брюксел по глобалната тема номер едно – Ковид-кризата?
В Европейския парламент миналата седмица гласувахме дали да се приеме предложението на Комисията за разглеждане по бързата процедура – без обсъждания в комисията и дебати – на въпроса за т. нар. „зелени” или „ваксинационни” паспорти за пътувания по време на пандемията. Аз гласувах против. Самото въвеждане на такива паспорти вече е одобрено. Прие се все пак конкретните аспекти около прилагането на тази мярка да минат през комисиите.
Смятам, че Комисията не може да налага бързото приемане на такива паспорти или сертификати, защото темата изисква сериозно проучване и дебати. Издаването на такъв документ е двояко, защото може да се окаже първата крачка към налагането на задължителна ваксинация в едно обозримо бъдеще, което не считам за редно. Също така това може да създаде предпоставки за сегрегация на база здравен статус, чиито последици да са много сериозни. Например, работодатели да изискват от служителите си задължителен сертификат, че са ваксинирани. Няма и никакви гаранции за поверителността на информацията, на личните здравни и други данни, и как ще се попречи на зложелатели да използват това за незаконни цели. Сегрегацията от този сорт поставя под въпрос и свободното движение на гражданите в рамките на ЕС.
Предложението на Комисията относно тези паспорти или сертификати е те да представляват една бланка с цялата Ковид-информация относно конкретното лице – дали е ваксинирано, дали има отрицателен PCR тест, или тест за антитела, дали е преболедувало Ковид. Целта е да се спре сегашната практика на всяка граница да се изискват различни документи и различни доказателства за здравето на пътуващите. Идеята е тази бланка да действа, докато СЗО не обяви край на пандемията. Тоест, казва се, че сертификатите са с временен характер.
Същевременно обаче в това предложение на Комисията липсват много съществени елементи: кой и как ще прилага и контролира тези сертификати, какви ще са разходите по поддържането и издаването им и най-вече какви са гаранциите, че те ще бъдат достатъчни за свободно движение? Няма ли да се окажат първа стъпка към едно дългосрочно ограничаване на правата на хората? Няма ли да доведат до нещо още по-радикално?
От гледна точка на спазването на човешките права в ЕС всичко това поражда рискове и притеснения.
Нека не забравяме, че и от медицинска гледна точка все още имаме много неизвестни около този вирус. Не съм нито доктор, нито здравен експерт, но ми се струва безсмислено да издаваме сертификати при наличието на медицински проблем, за който все още самата медицина няма единно становище. Не се знаят толкова много неща, толкова въпроси висят без отговор. Например, колко часа след един негативен PCR тест лицето все пак може да прояви симптоми? Колко често и при какви обстоятелства преболедувалите от Ковид могат да се заразяват повторно и колко време след първото заразяване? А тези от тях, които не се заразяват, могат ли да са преносители на вируса? Ваксините доколко предпазват от постоянно възникващите нови щамове?
Тоест, неизвестностите са твърде много, за да смятаме, че един сертификат или паспорт може да спре пандемията. В същото време въвеждането му може да отвори Кутията на Пандора, създавайки ограничения и за придвижването на хора, и за други дейности. Това не е за подценяване.
А какво се случва с амбициозния план на ЕС за помощи и възстановяване от социално-икономическите последствия на пандемията? Тези средства ще продължат ли да минават през местните правителства, все така създавайки развъдници за злоупотреби и корупция? Това също е голям проблем, особено в страни като България…
Да, тези европейски пари, предвидени за справяне с последствията от Ковид-пандемията, се разпределят от националните правителства. А в България положението ни е известно – големият проблем е липсата на върховенство на закона и огромната корупция. На този фон да изразим безпокойство, че те няма да бъдат разпределяни ефективно, е най-малкото, което можем да направим.
Същевременно Европейската комисия прилага общ подход по отношение на осигуряването на ваксини – и смятам, че това е правилно. Представете си иначе всяка страна да прилага собствена политика, да води свои преговори за доставки и количества с фирмите, да определя цени, да наддава и т. н. При такава картина със сигурност печеливши щяха да са само най-богатите страни.
Друг е въпросът защо България е последна по ваксинации, ако приемем, че именно ваксинирането е пътят за връщането към социално-икономическата нормалност в обществата… Не знам дали у нас за това се говори от опозицията. Но то не бива да се премълчава. Защото това правителство обрича всички българи във всякакъв смисъл – икономически, социален, жизнен…
Какво направи Комисията? Тя даде възможност на всяка държава членка сама да каже от кои ваксини има нужда и в какви количества.
А какво направи България? Тя заяви най-много количества от една-единствена ваксина – AstraZeneka. Сложи всички яйца в една кошница, образно казано. Нещо, което никой друг в Европа не направи. И когато се появиха проблеми с производството на AstraZeneka, у нас се отвори остър недостиг на ваксини.
Това е огромна грешка на българското правителство. Вероятно някои биха казали – и престъпление.
Какви са причините и дали са лобистки, ние не знаем. Онова, което се знае, е, че при AstraZeneka логистиката е най-лесна, защото не изисква специални условия и хладилници при транспортирането, както при ваксините на други производители. Подозирам, че това е реалната причина, но това не може да бъде аргумент в една правителствена политика, ако тя е отговорна пред здравето и живота на гражданите.
Всъщност усещането на много хора в България е, че са оставени „на самотек”, на самооцеляване, на „спасяването на давещите се е дело на самите давещи се”. Стресът е огромен. Липсва сигурност, че на правителствено ниво се следва обмислена политика в интерес на гражданите…
Тази дни ме интервюира журналист от френското издание „Експрес”. Той попита как е възможно една партия, която от над 10 години води цялата държава надолу по всички възможни показатели – здравеопазване, образование, медии и т.н., и срещу която имаше такива силни протести миналото лято, да продължава да е първа политическа сила. Това никой не може да го разбере. А и картината не се подобрява, нали, тъкмо обратното… Виждате, че и последният доклад на Държавния департамент очертава крайно тревожна ситуация по много показатели.
В Европа просто не проумяват как така в една държава членка на ЕС ние, гражданите, сме допуснали да управлява партия, която контролира всички власти – не само изпълнителната, но и законодателната, правната система, медиите, местната власт…
Идат избори, тоест възможност за промяна. Но проблемът е, че много хора просто не виждат алтернатива сред наличните политически сили…
Факт е, че най-голямата опозиционна сила в България – БСП, не се припознава от голяма част от гражданите като реален борец срещу статуквото и корупцията. Реален, подчертавам, а не на думи…
Ето това е големият проблем, а не ГЕРБ. За ГЕРБ е ясно, че разчита на контролиран вот, те държат една огромна администрация, чиито членове, заедно със семействата си, правят около един милион души. Там се насажда и страх, че ще бъдат уволнени, ако гласуват „неправилно” или ако допуснат да дойдат на власт „други”… Видяхме, че има и корпоративен вот, купен вот…
Но ако въпреки всичко това хората виждат в най-голямата опозиционна партия алтернатива, то тогава ще има активно гласуване и то ще удави, ще надвие купения и корпоративния вот. Това обаче не се случва. И тук е необходим един наистина цялостен анализ какво става откъм опозиционната страна – не само в БСП, защото в БСП има много хора, много течения…
БСП на Корнелия Нинова доказваше своята опозиционност с вотове на недоверие, които не минаха – и това показа една чисто декларативна опозиционност. Защото с такива вотове ГЕРБ не може да бъде свален. По принцип един вот на недоверие е добър политически инструмент, дори и да не мине, защото в нормални условия той разбужда в медиите и обществото дискусии, фокусира проблемите. Но у нас ситуацията с медиите е трагично ясна със 111-ото ни място по медийна свобода. Оттам смислен дебат за промени просто няма как да пробие. Затова у нас декларирането на опозиционност не е достатъчно. През изминалите четири години БСП можеше да покаже опозиционност на практика.
Каква например?
Преди година и половина, след като бях избрана за евродепутат, аз отидох при Нинова и очертах темите, по които според мен БСП би трябвало да действа като опозиционна сила. И ако работи по тях, ще съумее да убеди хората, че наистина се изправя срещу това статукво.
Едната важна тема, посочвана във всички доклади за България като генератор на корупция, са големите инфраструктурни проекти. Това са основно пътищата, както знаем. Оттам изтичат милиарди. Оттъм идват и рисковете за здравето и живота на хората поради некачествено изпълнение. Строят се калпави пътища, които трябва да се ремонтират след една година и това изисква още повече пари и от държавния бюджет. Това генерира и още по-голяма корупция. Когато се връщат, както казват експерти, 40-50% от стойността на една пътна настилка обратно на управляващите, тогава това подтиква да се влагат по-нискокачествени и евтини материали, да не се спазват всички технологични изисквания, да не се полагат всички слоеве, от които се изгражда един път – тоест така се компрометира качеството му. Тези милиарди, които се връщат към властта, после се въртят – те ги дават на медии, влагат ги в други дейности, и се получава един порочен кръг, от който няма излизане.
Като депутат от БСП в Народното събрание, аз поведох тази битка. И считах, че Нинова и БСП стоят зад мен, че са решени битката да бъде довършена, аз вярвах в това, защото ми беше дадена пълна свобода да действам.
Не съм забравила, че тогава строителни фирми излязоха да протестират срещу мен на Цариградско шосе, да ми искат оставката, да ме обвиняват, че съм искала да преча на български фирми да строят – което не е вярно, точно обратното. Това е битка да се изчистят условията, пораждащи корупция, именно за да могат българските фирми да работят пълноценно, а не да са принудени да плащат огромни проценти на властта. Бях убедена, че БСП ме подкрепя убедено и че ще продължи с тези усилия. Но се оказа, че всичко било, докато минат онези избори…
Тогава бях направила и проучване за чужди, независими фирми, които да извършат проверка на качеството на пътните строежи. За целта трябваше да се вземат вертикални ядки за изследвания, да се съпоставят данните с документацията, представена от правителството за изпълнението на тези инфраструктурни обекти, и да се види доколко реалното изпълнение съответства на отчетеното.
Тогава работех с независими експерти, които ме предупреждаваха, че това е наивно, че никой нямало да ми позволи да стигна до края и да разкрия реално нередностите, но аз възразявах: не е вярно, БСП стои зад мен… Заедно с експертите обиколих всички пътища в България, строени през последните пет години, бяхме направили подробна карта, която да се представи на проверяваща фирма. Съответната форма можеше да се избере публично, всичко да е прозрачно.
Но АПИ не даде разрешение за взимане на вертикални ядки, необходими за пробите. Това можеше и трябваше да се оспори по съдебен път. Обаче БСП не направи нищо…
Аз вече бях в Европейския парламент. Разговарях там с представители на ОЛАФ, обясних за проблема със строежа на пътищата, срещнах отклик. Но там ми казаха – добре, дайте доказателства, защото представяната от официална София документация е напълно изрядна и свидетелства за прекрасни пътища у вас… Тоест битката по тази линия трябваше да се води в България, доказателствата трябваше да дойдат оттук. А това не стана…
Има и други теми, по които БСП трябваше да действа като сериозна опозиционна сила, но споменавам тази, защото хвърлих много лични сили и вярвах, че БСП стои зад тази кауза, а се оказа, че на нея се е гладело само като на предизборен трик… Ако това беше задвижено както трябва, БСП щеше да бъде подкрепена от всички в обществото ни. А ако тази схема остане непокътната, тя ще подхранва злоупотребите и на всяко следващо управление, независимо чие ще бъде…
Сега пак идват избори и не мога да пропусна още нещо – БСП беше длъжна да заяви ясно и категорично подкрепата си за президента Румен Радев още сега, преди гласуването за нов парламент. Но и това не направи…
Също така не съм чула Нинова да говори за нашумелите аудиозаписи със скандални изявления на Борисов, не съм я чула да споменава случая с къщата в Барселона… Поне да повдига тези въпроси, поне да казва, че обществото чака отговор на тях – но не, не съм я чула…
И това не е моя лична критика. Тази неща ги виждат и от тях се тревожат много хора, включително леви хора…
Прави впечатление, че БСП сякаш не забелязва и онова, което вие лично правите в Европейския парламент за привличане на вниманието там върху ситуацията в България…
Така е. Да вземем резолюцията на Европейския парламент за България, която бе приета с огромно мнозинство. Тя на практика казва, че в нашата страна демократичните основи са счупени, че е нарушено върховенството на закона, че имаме огромни проблеми и с корупция, и със съдебна реформа, и със свобода на медиите.
Костваше огромни усилия всичко това да го прокарам. Започнах работа още през април м. г. Предложих да подготвим проект за такава резолюция на шефа на LIBE (Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП – б. р.) Хуан Фернандо Лопес Агилар. Той каза: добре, давай информация, подготвяй документите, ще действаме. Направих необходимото – и благодарение и на протестите миналото лято резолюцията беше приета.
Какъв е смисълът на тази резолюция? Тя обявява: демократичната система не работи, важните органи на страната ни не функционират. Тоест – България не отговаря на никакви европейски стандарти за демокрация, а ГЕРБ не е европейска партия.
Следващият логичен въпрос, който си задава човек, е: каква е ролята на една такава резолюция, освен че констатира факти, които всички знаем? Ролята ѝ е да предизвика реакция в България. Резолюцията е много силно политическо оръжие, което всеки опитен, истински опозиционер може да използва срещу своя опонент и да получи резултат – в случая отстраняване на ГЕРБ от власт.
Очаква се, че след такава резолюция в една европейска страна ще се разгърнат две паралелни дейности. Едната – широк медиен дебат, за да може обществото да е информирано. Такова нещо у нас не се състоя поради споменатото ни вече 111-то място по медийна свобода… Но второто, което трябваше и можеше да се случи, беше силна и гласовите активност от страна на най-голямата опозиционна сила. Резолюцията е огромен червен картон от страна на европейската политика по отношение на българското правителство. И какво се случи по този въпрос от страна на опозицията у нас? Едно голямо нищо…
Борисов не разреши на никой журналист да му зададе въпрос по темата. Но измисли и лансира твърдението, че в резолюцията се говорело за Македония. Истината е, че в резолюцията няма нито едно изречение за македонското малцинство.
Имаше депутат от друго политическо семейство, който направи едно предложение в такъв дух – за македонско малцинство и негови права. Но това предложение отпадна по инициатива на нашето политическо семейство. В резултат на което в резолюцията нямаше нито едно такова изречение.
Добре, Борисов умее да развява такива фалшиви твърдения. Какво обаче направи БСП – най-голямата опозиционна партия? Ами тя повтори тезата на Борисов! Не е за вярване, нали? Нинова повтори фалшивата новина на Борисов! И медиите, които стоят зад Нинова, я тиражираха!
Ние, всички евродепутати от БСП, се събрахме и обяснявахме и на БСП, и на медиите, че всъщност в самата резолюция никъде не се говори за македонско малцинство. Че има само позоваване на различни съдебни процеси „под черта” – както пак там има и позовавания на публикации във в. „Капитал”, на социологически проучвания на „Галъп” и т.н. Но тези неща НЕ СА част от резолюцията!
На българското общество това обаче не беше обяснено нито от медиите, нито от опозицията.
Българсккото общество отдавна изглежда претръпнало, че медии лесно се купуват. Но дали на фона на това, което обяснявате, трябва да приеме, че и опозицията може да е купена?
След като вече над десетилетие главно с европейски пари се създават тежки корупционни схеми от водеща партия, най-вероятно реално е и съмнението, че се правят опити – и някои от тези опити са успешни – да се корумпира цялата политическа система.
Когато управляващите, в случая в лицето на Борисов, са овладели и законодателната власт, и съдебната, и медийната, и местната, тогава се упражнява и контрол над опозицията. Аз не казвам, че той я е купил. Но той разполага с целия инструментариум за сплашване, за въздействие.
Ако си опозиционен политик и тръгнеш да ровиш, да разследваш, да вадиш на показ корупционни схеми, можеш да си сигурен, че срещу тебе ще насочи всичко, което една авторитарна държава като нашата, може да направи. Може да те притисне чрез финансови органи, по съдебен път… И не само теб, но и цялото ти семейство, всичките ти роднини. Всеки разумен човек си дава сметка за това.
Значи пак стигаме до стария злокобен виц как в Италия държавата си има мафия, а у нас мафията си има държава… И какво да очакваме при това положение?
Съдейки по филмите за мафията, ако изчакаме, сигурно ще видим как клановете си разчистват сметките и се избиват едни други… Само че докато чакаме, животът ни минава…
Четох, че на едно обсъждане в Европарламента миналата седмица пак по темата за медийната свобода, сте попитала зам.-председателката на Европейската комисия и комисар по прозрачността Вера Йоурова докога ще продължават да се ръкуват с Борисов при цялата проблематичност на демокрацията у нас. Тя какво ви отговори?
Комисарите не отговарят винаги конкретно. По-скоро въпросът ми, включен в моето изказване, беше послание.
Но аз съм задавала същия въпрос и в лични разговори. И тогава ми отговарят: вижте, ние знаем кой е Борисов, но в крайна сметка той е легитимният представител на България, вие сте го избрали…
А защо тази логика не ги възпира да се държат доста по-остро с унгарския премиер Виктор Орбан или с управляващите в Полша?
Причината може би е, че Борисов не изгражда своя образ, противопоставяйки се на ЕС. Той или неизменно отговаря с „йес”, или просто се скатава. И веднага ще дам пример. Част съм от мониторинговата група към Европейския парламент, в която има 14 души – по двама от всяко политическо семейство. От „Социалистите и демократите” сме двете с Катарина Барли, която доскоро беше министър на правосъдието на Германия.
В тази мониторингова група имаме право да каним и премиери, когато има тежък проблем в даден страна. Канили сме досега четирима премиери – на Малта, на Словакия, на Словения, на България. От всичките четирима само Борисов не се яви. А поканите към него бяха дори две.
Това е неговият номер. Понеже е наясно, че ако дойде, пред хора като Барли и другите членове на групата няма да му минат общите приказки, с които е свикнал да се измъква в България от сложни ситуации, затова просто не идва… Един дребен хитрец, който „с 200…” – нали се сещате какво сам той обяснява в записа с онзи нашумял негов телефонен разговор…
Какво очаквате от изборите у нас тази неделя?
Ясно е, че следващият парламент ще е нестабилен. Ясно е, че ще има някакви договорки. Но важното е да не се страхуваме, ако се наложат и нови избори. Няма нищо страшно в избори „до дупка” – докато не отпаднат всички онези, които са компрометирани в управлението. И като личности, и като политически партии.
Дори и пет гласувания да се проведат в една година – това е здравословно, това ще е като изтръскване на брашнен чувал от всичко изостанало в него, от всички корумпирани. В много европейски държави е нещо обичайно, когато политическата система го изисква, да се провеждат избори и по няколко пъти пъти годишно. Но за да се случва това, е необходим силен обществен натиск.
Така че – очаквам няколко парламента до края на годината, а не още четири години пак да гледаме шоу. Очаквам и здраво изтръскване на брашнения чувал, докато го изпразним, за да започнем да го пълним вече със стойностни политики, които реално да подобрят живота в България и да дадат перспектива.
……………………………………………………………………………………
„БАРИКАДА“: Интервюто с Елена Йончева е договорено още през есента на 2020 г. и НЕ Е обвързано по никакъв начин с настоящата предизборна кампания, а е изцяло авторско решение
……………………………………………………………………………………
About The Author
