„От ЦИК съобщиха, че са готови с резултатите, но ще изчакат гласуването”.
Това е поредната шегичка, станала „вирусна” във Фейсбук – почти всички я получихме вече напоследък.
Масовата реакция е закачката да се схваща като потвърждение на вечната българска прокоба за невъзможност на промяна – понеже летният въстанически дух се спихна от зимата, кишата и короната, и доста обезсърчени бунтовници хич няма и да идат до урните, явно пак ще дочакаме „победа” на Бойко Борисов и ГЕРБ.
Обаче от вчера взе да се кипри и нова версия, потвърдена лично и публично от двама от фигурантите – Слави Трифонов, Мая Манолова и Христо Иванов може да се прегърнат за общото следизборно благо, да блокират прокарването на нов мандат на ГЕРБ в парламента и след това да получат такъв за себе си от държавния глава Румен Радев. Комуто Слави побърза да се признае и в бъдеща подкрепа на президентския вот. Аз на тебе, ти на мене, чиста и проста работа.
Тя, ЦИК, и с такива резултати сигурно е готова. Като един вечен Гручо Маркс – „ако не ви харесват убежденията ми, имам и други”.
Ама все са предварително сготвени и отлежали. Има ли кой да се притесни за срока на годност? За съвместимостта на ингредиентите? И най-вече за поносимостта на обществената храносмилателна система към комбинацията?
„Мутри вън!” – добре. А какъв „такъв народ” ще е вътре? Програмите, които също се подмятат из Фейсбук отдавна, не вещаят смяна на системата, пораждаща мутри и отхранваща олигарси. Пак ли само ще разместваме леглата в бардака?
Иначе вече сме гледали тук и там по света и политически шоута с внезапно разцъфтяване на някой Бепе Грило или Володимир Зеленски без никакъв по-нататъшен благотворен ефект върху живота на техния „такъв народ”.
Казват ни: каквото ще да е, само да се промени досегашното. Е да де, ама какво по-точно ще се промени? Само опротивелите ни конкретни мутри? Ще има малко повече зрелища, а за хляба пак да забравим?
Мноооого време имаше от летните протести насам да се роди истински алтернативна партия с конкретна социално-икономическа програма за промяна на статуквото. Лява промяна – каквато национал-консервативната БСП на Корнелия Нинова не е способна да представи. Но не се намериха смелчаци (наивници?) да я сформират. Нямало достатъчно критична маса в обществото, готова да тръгне след такава формация, казват онези, които си намират оправдание за бездействието.
Кое е първо – яйцето или кокошката? Когато хората не виждат алтернатива, просто не отиват до урните – и оставят вчерашните или утрешните обитатели на бардака да продължават долнопробната програма. А най-смазаните от този неспиращ кан-кан междувременно се спасяват от безизходицата, скачайки от някой 7-ми етаж в нищото…
За „такъв народ” кой мисли?
About The Author
