Както се оказва, програмите на кандидатите за предстоящите избори може и да се появиха късно (а някои още да нямат), може и да са често доста кратки, но за сметка на това са безсъдържателни. Поне в социален план следващият съвсем прост контент анализ сочи тъкмо това. Спрях се само на предизборните програми на шестте партии, които според социологическите агенции със сигурност ще влязат в новия парламент, за да добия представа какво по-конкретно може да се очаква от тяхната политика – това са БСП, ДПС, „Демократична България“, „Изправи се! Мутри вън!“, ГЕРБ-СДС и „Има такъв народ“. Най-лесно беше с програмата на ГЕРБ-СДС, която към момента на приключването на този анализ – 15 март или три седмици преди изборите – просто не съществуваше. Но и останалите претенденти не ме затрудниха особено.
Избрах пет ключови думи, които смятам, че неизбежно присъстват във всяка социална политика и които следва да маркират демократичния характер на управлението и обществения живот, а и надеждите на целия български преход. Това са „право/а“, „демокра“, „справедлив“, „равен“ и „солидар“.
Така изглежда общият брой случаи на употреба на петте думи в програмите на всички партии. Личи си по-големият принос на по-обемните документи – на „Изправи се! Мутри вън!“ и най-вече на Демократична България. Сами по себе си обаче тези общо 137 случая на употреба не са особено информативни, затова разгледах кои са темите и контекстите, в които има най-чести употреби.
Преобладаващо опозиционният характер на претендентите – особено при отсъствието на основния субект, ГЕРБ-СДС – преповтаря критичната част от публичния дебат от последните години. 31 случая на употреба касаят общи и декларативни изказвания и закани към сега управляващите, 74 са пръснати за всевъзможни контексти, теми и проблеми и най-интересното: по 16 случая касаят съдебната и социалната система. Както ще стане ясно надолу обаче, този баланс съвсем не е отразен в конкретните политики, които се предлагат.
България като Англия от 18 век
Изглежда, че България се отправя уверено към класическия либерализъм отпреди има-няма три столетия, при който правата на хората са все още „естествени“ и се свеждат до право на собственост, участие в изборите и защита от държавата.
В предизборните документи на петте кандидата „право/а“, извън по-общи и декларативни изказвания без връзка с конкретни политики (10 пъти), се споменава основно в контекста на правораздаването (7), политическите права и свободи (участието в избори – 6, местно самоуправление – 3 и по веднъж свобода на изразяване и достъп до информация) и собственост (5).
Видимо българските граждани нямат – или пък си имат вече „достатъчно“ – право на качествено образование, здравеопазване и т.н. Плахи изключения с по едно-две споменавания са право на труд, мобилност и култура.
Визията за демокрацията на петте партии и коалиции добре съответства на подобен скок назад във времето. Тя основно следва да се възвръща и възстановява като закана към сегашното управление и е предмет най-често на общи и декларативни изказвания (12). От там насетне е значима най-много по отношение на медиите и свободата на словото (3) и местното самоуправление (3). Иначе участието на гражданите се споменава едва три пъти в контекста на пределно общи обещания, а пък традиционно (и все повече) изхвърляни от демократично представителство групи като децата, жените, етническите малцинства и ЛГБТИ+ хората изобщо не присъстват.
По отношение на „справедлив“ ситуацията е също подобна, но този път, както подобава на преобладаващото опозиционерство, общите и декларативни изказвания против несправедливостта (на старото управление) и правораздаването си делят равен брой употреби (по 8). Новите и изненадващи допълнения тук засягат пенсионната система и прехода към зелена икономика (по 7).
Седемте употреби на „солидар“ са напълно разнопорядкови, а колкото до равенството в който и да е смисъл – то отсъства от понятийния апарат на кандидатите (достойно изключение правят: веднъж споменаване, че образованието може да учи на равенство и втори път, че хармонизацията на социалните политики в ЕС включват равно заплащане за равен труд.)
Политики и иновации – полусериозен преглед по партии
ДПС, със своята минималистична програма и само два случая на употреба на която и да е от петте ключови думи, все пак успява да изпъкне с оригиналност. Те ще преодоляват демографската криза чрез политика, основана на фундаменталните човешките права. Изглежда смятат да насърчават прираста на населението, без да преследват, затварят, бият или убиват никого, което трябва да се признае за доста изкушаващо предложение.
„Има такъв народ“, въпреки начина, по който се описват – „Свободни български граждани, които вярват в демокрацията и гражданското общество“ – не се занимават с демокрация, извън еднократното споменаване на „мажоритарен вот и пряка демокрация“. Малкото други употреби на която и да е от думите насочват към това, че българските граждани имат право само на собственост (2), а справедливостта касае повече правенето на бизнес (2), отколкото правораздаването и пенсионната система (по 1).
„Изправи се! Мутри вън!“ са, изглежда, загрижени най-вече за справедливостта. Трябва да им се признае, че при тях единствени социалната справедливост може да бъде очертана като някаква тема (поне съдейки от тези пет думи) – пенсионна система (2), хора с увреждания (1) и удовлетворяване исканията на протестиращите от две години медицински специалисти (1).
БСП не изглежда да признават на хората друго право, освен на труд (2). Въпреки профила им на хипотетично социалистическа партия, социалната справедливост е тема само в три случая – отново пенсионна система (2) и реформа на данъчната система (1 – отмяна на плоския данък, който сами въведоха преди години). Забележителната иновация тук касае разбирането, че публично-частните партньорства в културната сфера са гарант за демократичност.
„Демократична България“ са шампион по обем на предизборната програма, невиждан от години. Те имат изключителен принос за описаната по-горе класическо-либерална България, така че няма да се спирам подробно на всяка от ключовите думи и как от коалицията ги употребяват. Интересен е просветеният национализъм, който изпъква в употребите на „солидарност“ – в контекста на оригиналната идея за „граждански патриотизъм“ и солидарното разпределяне „тежестта на бежанския поток“ в ЕС. Други интересни идеи са солидарният гаранционен фонд за туристическия бранш; правото не на вода, а на водна услуга; неуточнената разлика между „демократично участие“ и „демокрация на участието“.
Методически бележки
Избраните думи са с изключително ценностен заряд и следва да разкриват същностното политическо отношение на претендентите за управление на страната отвъд медийната шумотевица – с присъствието или с отсъствието си. Това, което най-много ме интересуваше, беше не просто колко често се използват тези думи, а как се използват, в какви контексти и във връзка с какви политики. Ето защо, например, използването на една дума в две съседни изречения считам за една и съща употреба, за един случай на употреба. От друга страна, използването на дадена дума във въвеждащите част на програмите или пък във визиите на партиите не считам за достатъчно, за да може да се мисли като конкретна политика на фона на множеството изброени мерки. Впрочем, отсъствието на някоя от думите към дадена политика не означава непременно, че тази политика няма да работи за съответните ценности (това е най-вече така по отношение на „право/а“ и „демокра“), и все пак, добавено към честотата на употреба и преобладаващите контексти на употреба, въпросното отсъствие е значима следа към политическото мислене на съответната партия или коалиция. В крайна сметка, политики без видими ценностни основания, особено в предизборно време, трудно могат да вдъхнат доверие на хората и трудно могат да бъдат добре разбрани от други, освен от тесните експерти. Нещо повече – използването на различни думи в сходни контексти само подчертава кое е истински важното за народните представители в бъдещия парламент.
Направеният анализ не претендира за пълна прецизност или задълбоченост. Нека бъде аматьорско усилие на загрижен гражданин, който и този път практически няма за кого да гласува.
About The Author
