САЩ наложиха санкции на украинския предприемач Игор Коломойски, посочвайки като причина негови корупционни практики. „Коломойски е участвал в действия, подкопали върховенството на закона и вярата на обществото в демократичните институции на властта. Наред с другото, той се е възползвал от своето политическо влияние и официалните си пълномощия в собствен интерес,” се казва в декларацията по този повод на американския държавен секретар Антъни Блинкън.
Уточнява се, че обвиненията са свързани с работата на Коломойски като ръководител на Днепропетровска област в периода 2014-2015 г. Много украинци съзират в това ирония на съдбата – та в качеството си на губернатор олигархът изцяло подпомагаше утвърждаването на постмайданската власт. Включително репресираше противници на майдана и финансиране създаването на националистически батальони, воюващи в Донбас.
Експертите все пак уточняват, че Вашингтон просто си е търсел удобен повод, защото според американското законодателство санкции могат да се налагат само на държавни служители. А Коломойски е имал такъв статут, единствено докато е бил губернатор. Това посочва и самият Блинкън: „Макар тези санкции да се основават на действията, осъществени от него, докато е бил на държавна работа, искам също така да изразя безпокойство от продължаващите и сега усилия на Коломойски по подкопаване на демократичните процеси и институции в Украйна. Тези действия са сериозна заплаха за бъдещето на страната”.
Интересното е, че санкциите срещу Коломойски са доста меки. Засега на олигарха, жена му, дъщерята и сина им само е забранено да влизат на територията на САЩ. Финансови ограничения не са предвидени. Все пак в Украйна решението на Вашингтон се приема като белязване с „черна точка” на магната. Към представители на президента Володимир Зеленски вече се отправят въпроси относно вероятността за предаване на предприемача на задокеанското правосъдие. „Ще видим. Не съм врачка. Ще става, каквото ще става,” уклончиво отговаря на журналистите прессекретарката на президента Юлия Мендел.
Игор Коломойски е знакова фигура в украинската политика. През 2013-2014 г. той спонсорираше киевския майдан, а след бягството на президента Виктор Янукович оглави Днепропетровска област. От този пост милиардерът се занимаваше с преследване на противниците на майдана, както и с организиране на дейността на националните батальони. Не забравяше и за собствената си изгода. В частност – спечели много търгове за доставка на гориво, оръжие и муниции на украинската армия, получи от Националната банка десетки милиарди гривни (гривна е украинската национална валута – б. пр.) за рефинансиране на неговата банка „Приватбанк”.
Но предприемачът скоро се скара с президента Петро Порошенко, който пък с помощта на своето мнозинство в Радата (парламента) отне от конкурента си компаниите „Укрнафта” и „Укртранснафта”. Олигархът се опита да се съпротивлява, неговият батальон дори завзе киевския офис на „Укрнафта”. Но посланикът на САЩ Джефри Пайет успя да убеди Коломойски да се предаде. И той напусна губернаторския пост и замина от страната. Тогава, през 2015-та, Вашингтон не предяви никакви претенции към олигарха. Напротив – щом спря да е губернатор, веднага му върнаха правото да влиза в САЩ.
Все пак Коломойски не заряза напълно голямата политика. Тъкмо неговите медии и пиарски фирми създадоха образа на „народния президент” в прочутия сериал „Слуга на народа”, а после пренесоха киното в живота. През пролетта на 2019 г. изигралият главната роля в този сериал Володимир Зеленски разгроми опонентите си и спечели изборите за президент на Украйна. В навечерието на встъпването му в длъжност Коломойски триумфално се върна в страната.
Той обаче нямаше време да се излежава върху лаврите си. Американците веднага започнаха да притискат новия президент да се еманципира от Коломойски. Милиардерът пак активно се съпротивляваше. Смята се, например, че именно той е организирал „изтичането” на компромата срещу Джо Байдън и неговия син Хънтър по казуса с компанията Burisma. Освен това Коломойски започна публично да критикува американците. В едно свое интервю например той упрекна Вашингтон, че е готов да воюва с Русия „до последния украинец”, но в същото време не отпуска пари на Украйна.
Така отношенията на Зеленски и Коломойски се усложниха. През зимата на 2020 г. в сградата на телевизионния канал „1+1”, принадлежащ на олигарха, бяха извършени обиски. През май с. г. Радата прие закон, който де факто забраняваше връщането на олигарха на приватизираната по-рано негова бивша собственост „Приватбанк”. В САЩ около Коломойски също започнаха допълнителни проблеми. Олигархът беше обвинен, че със средства, източени от „Приватбанк”, са били закупени неговите бизнес.центрове в Кливланд, Далас и Луисвил. А през февруари 2021 г. започна и конфискация на това негово имущество.
През зимата на 2021 г. САЩ въведоха и санкции срещу депутата от Върховната Рада Александър Дубински, който често отправяше критики към западните партньори за „дистанционно управление” на Украйна и се считаше за лидер на групата на Коломойски в парламента. Санкционирането му предизвика скандал и Дубински бе изключен от пропрезидентската парламентарна фракция.
Експерти смятат, че сегашните санкции срещу Коломойски са само началото. Целта на американската администрация е да се ограничи влиянието на олигарсите като цяло. Представителите на едрия украински бизнес бяха нужни на САЩ само с цел укрепване на властта през 2014-2016 г. Сега обаче те вече са възприемани като конкуренти в борбата за украинското политическо и икономическо пространство. Логиката на „дистанционното управление” е насочена към това, мястото на украинските олигарси да бъде заето от транснационалните копрорации.
Тази версия се потвърждава и от проблемите на други влиятелни предприемачи. Например, през декември създаденият с американски грантове американски телевизионен канал „Громадске” излъчи филма „Наследник” за убийството на донецкия бизнесмен Евгений Шчербаня през 1996 г. Според авторите на филма вина за организирането на убийството носят украинските олигарси Ринат Ахметов и Сергей Тарута. С проблеми се сблъсква и Александър Ярославски, срещу когото тече дело около закупуването на завода „Мотор Сич” от китайски граждани. На свой ред Юлия Мендел в едно свое неотдавнашно интервю спомена олигарсите, които били натрупали състоянията си от държавния бюджет и от данъците. И изреди имената на Виктор Медведчук, Игор Коломойски и Дмитрий Фирташ.
Украинският политолог Александър Охрименко казва пред „Известия”, че тази борба с олигарсите може да се проточи доста дълго: „Ясно е, че Коломойски например ще се отбранява. Той има голям опит с такава борба, с политическото оцеляване. Ще ходи по съдилища, ще си общува с американски сенатори. Мисля си, че е рано да бъде погребван, както и другите олигарси. Да не забравяме, че дори много представители от отбора на Виктор Янукович съумяха да оспорят и да постигнат отмяна на техните санкции”.
Политологът Руслан Бортник вижда в делото около Коломойски няколко мотива: „От една страна, налице е общ курс за деолигархизацията на Украйна. В САЩ смятат, че едрият бизнес е прекалено влиятелен. От друга страна, има и претенции персонално към Коломойски. Във Вашингтон смятат, че той, както и по-рано, управлява Зеленски. Така че президентът сега е изправен пред избор – или е със САЩ, или е с олигарха. Пък и в екипа на Джо Байдън помнят публикациите с неприятен компромат. Смятам, че САЩ ще се опитат, ако не да махнат милиардера от страната, то поне да понижат влиянието му върху украинската политика”.
About The Author
