„Надменен акт на едно злепоставило се, безчестно и морално банкрутирало правителство” и „лицемерно и цинично решение”. Така определи Куба поредния, но кой знае дали последен залп, който на изпроводяк изстреля срещу нея отиващата си администрация на президента на САЩ Доналд Тръмп. Броени дни преди края на мандата на Тръмп, държавният му секретар Майк Помпео оповести, че американското правителство е решило отново да вкара Острова на свободата в списъка на държавите, подкрепящи тероризма, откъдето през 2015-та предишният президент на САЩ Барак Обама извади родината на Фидел Кастро.
Парадоксът е, че това става буквално „на изпроводяк” и то в момент, когато самият Тръмп е във фокуса на обвинения за подклаждане на „вътрешен тероризъм” в САЩ заради шокиралия цял свят щурм на Капитолия от негови привърженици, които той до последно насъскваше.
„Ясно е, че без никакво съмнение истинската мотивация за това решение е да се създават допълнителни пречки пред каквато и да е перспектива за възстановяване на двустранните отношения между Куба и САЩ”, посочва в свое становище кубинското министерство на външните работи.
В становището се отбелязва още: „Куба не е държава, подкрепяща тероризма, и това е истина, призната от всички. Официалната и всеизвестна политика на нашата страна, както и неоспоримите ѝ действия в този контекст, е отхвърлянето на тероризма във всичките му форми и проявления, в частност – и на държавния тероризъм спрямо когото и да било и където и да се прилага.”
В документа на кубинското МВнР се подчертава също: „Куба е държава жертва на тероризма, и нашият народ е изстрадал това върху себе си с цената на 3478 загинали и 2099 инвалиди в резултат на терористични актове, извършени от правителството на Съединените щати или от негови наемници, прониквали от територията на САЩ с покровителството на официалните власти. Ние, кубинците, отхвърляме с презрение всяка маневра, целяща манипулации по тази толкова чувствителна тема в интерес на грубите сметки на политическия опортюнизъм”.
Решението на отиващата си американска администрация е мотиврано от Помпео с подкрепата, която Куба оказва на управлението на президента Николас Мадуро във Венесуела, както и на партизаните от Националната армия за освобождение (ELN) в Колумбия. Впрочем, във втория случай кубинската „подкрепа” се изразява в посредничество за мирните преговори през 2017-та между партизаните от тази групировка и колумбийското правителство.
На Хавана се вменява също, че още през 70-те и 80-те години на ХХ век била дала убежище на трима бивши дейци от радикални организации на чернокожите американци, борещи се за защита на правата си и преследвани от американското правосъдие за въоръжени акции.
Признаван от всички факт е обаче, че от 2015-та, когато тогавашният американски президент Барак Обама извади Куба от списъка на държавите, подкрепящи тероризма (тогава там останаха само Сирия и Иран, а през 2017-та Тръмп вкара в него и Северна Корея – б. а.), не се е случило нищо такова, което да налага връщането на страната в тази едностранно създадена според критериите на САЩ „черна” листа.
„Куба се бори с тероризма. Тя е била негова жертва, никога спонсор,” подчертава в своя публикация най-големият кубински вестник и орган на управляващата ККП „Гранма”. Отразявайки сегашното развитие с новия удар на Вашингтон по Острова на свободата, много световни медии припомнят, че по времето на мандата на Тръмп бяха въведени нови, много сурови, наказателни антикубински мерки, включително и жестоки рестрикции срещу чужди компании, инвестиращи в родината на Фидел Кастро и осъществяващи с нея бизнес-сътрудничество. Също така бяха драстично орязани възможностите на живеещи в САЩ кубинци да изпращат парични средства на своите семейства на Острова. Прекъснати бяха директните полети САЩ-Куба, спрени бяха американските круизни кораби, забранени бяха пътуванията на американски туристи дори и по заобиколни културни и образователни програми и т. н. Най-тежките удари бяха нанесени чрез възпрепятстване на извършването на международни разплащания на Куба посредством чуждестранни банки, което особено в условията на пандемията от Covid-19 се превърна в пряко посегателство на правителството на САЩ срещу здравето и живота на кубинския народ.
Сегашният ход на Тръмп/Помпео с „терористичния списък” буди възмущение дори сред умерените политически среди в самите САЩ. Бен Родс, някогашен съветник по латиноамериканските въпроси на бившия президент Обама, определи това като „политическа мръсотия”, целяща „да върже ръцете” на бъдещата администрация на Джо Байдън при евентуални нейни усилия да нормализира отношенията с Хавана.
Сенаторът демократ от щата Върмонт Патрик Лиъхи, изиграл важна роля за кубинско-американското „размразяване” в края на 2014-та, сочи: „Това несъмнено политическо решение е подигравка с онова, което трябваше да е обективна и будеща доверие мярка, възпрепятстваща подкрепата на чужди правителства за тероризма. В случая с Куба няма нищо, дори отдалечено наподобяващо нещо такова”.
От своя страна Джеф Тейл, председател на правозащитната организация Вашингтонска служба по латиноамериканските въпроси, подчертава: „Да се върне Куба в този списък е открито политическо решение, компенсация на съюзниците на администрацията на Тръмп, вместо да се предприемат ефективни стъпки във външната политика.”
Много наблюдатели отбелязват, че макар бъдещия президент на САЩ Джо Байдън да е изразил вече желанието си да нормализира отново отношенията с Куба, тези „мини”, които по последния момент му залагат Тръмп и неговия екип, определено ще препъват инициативите във въпросната посока. Да не говорим, че Байдън ще се старае и да спечели подкрепа в населения с много представители на антикастристката емиграция щат Флорида, където загуби при президентските избори през ноември.
Освен всичко това, не бива да се пропуска и фактът, че стремежът на Вашингтон за „смяна на режима” в Хавана си остава неизменен, независимо дали Демократическата или Републиканската партия е пратила свой президент в Белия дом. Вероятно в следващите четири години ще се размахва по-активно „морковът” вместо „тоягата”, но Куба няма да бъде оставена спокойно да следва своя път, предричат много коментатори.