Икономическата криза, донесена от COVID-19, можеше да бъде избегната. Десните смятат, че е могло да се направи, като се отрече изобщо реалността на вируса, като се отвори отново всичко без никакви предпазни мерки, и се остави броят на смъртните случаи да расте безконтролно. Това е безчовечен и незащитим подход. Икономическите щети можеха да бъдат предотвратени и по друг начин: да се използват обществени средства, за да се плаща на хората да остават по домовете си и да бъдат предотвратени съкращенията.
Изключително богата държава като Съединените щати можеше да си позволи да поеме по този път. Каква е ползата от богатството на една нация, ако не се използва, за да спаси обществото от катастрофа? Вместо това федералното правителство изостави населението без адекватни икономически помощи, докато щатските и местни власти прилагаха половинчати ограничителни мерки, които едновременно нанасяха икономически щети и не бяха достатъчно ефективни за ограничаване разпространението на вируса.
Така САЩ получи най-лошото от двата свята: повсеместни икономически трудности и неотслабваща зараза.
Като резултат от тази катастрофална липса на стратегия, не само че над четвърт милион американци бяха убити от COVID-19, а и 25 милиона изгубиха работата си или значителна част от доходите си. Към октомври осем милиона американци бяха изпаднали под линията на бедността. Изследователи от Северозападния университет изчисляват, че близо едно от всеки четири домакинства в САЩ са изпитвали несигурност в осигуряването на храна по време на пандемията.
Но пандемията не ощетява всички. Този месец Институтът за политически изследвания (IPS) публикува доклад, озаглавен “Милиардерско богатство срещу обществено здраве: Защита на основните работници от пандемичните печалбари”. Авторите му установяват, че след март 2020 г. общата нетна стойност на 647-те милиардери в САЩ е нараснала с почти 960 млрд. долара. С този темп на нарастване е повече от вероятно когато четете тази статия числото да е надминало един трилион долара.
Средностатистическите американци могат да са абсурдно великодушни към икономическите господари на нацията, и често са предразположени да вярват, че намеренията им са добри. Според обичайно срещания начин на мислене, може би най-богатите хора в страната наистина заслужават да спечелят допълнителен трилион долара в хода на пандемията, защото осигуряват полезни услуги на обществото в тези трудни времена.
Това, което тази презумпция за невинност пренебрегва е, че бизнес моделите на повечето компании, собственост на тези елити, се основават на потискане на разходите за труд, избягване на данъци, избягване на регулации и отслабване на обществения договор по всички възможни начини. Те се справят добре именно защото всички останали са на пангара.
Вземете например компанията за доставка на храни Instacart, чийто 30-годишен основател и изпълнителен директор Апоорва Мехта е един от десетте милиардера, които са извлекли най-много печалба от пандемията според доклада на IPS. На повърхността изглежда, че Instacart прави толкова пари, защото доставя хранителни продукти по домовете – услуга, която е много търсена по време на карантина.
Но реалният начин по който тази компания генерира печалби е като манипулативно класифицира работниците, които пазаруват и доставят тези продукти, като независими подизпълнители. Подобно на други компании с такъв модел като Uber и Lyft, това ѝ позволява да избегне отговорностите си към тези компании. Парите, по които Instacart, и оттам и Мехта са направили по време на пандемията не са единствено пари, които клиентите са платили за полезна услуга, но и пари, които компанията си е спестила от заплати и осигуровки за работниците, които реално са извършили услугата.
Сред десеторката милиардери в доклада на IPS са и Джеф Безос от Amazon, чието богатство е нараснало със 70 млрд. долара, собствениците на Walmart – фамилията Уолстън, чието лично богатство се е увеличило с 48 млрд. долара, и Джон Тайсън от Tyson Foods, чието състояние е набъбнало с 600 млн. долара.
Всички тези компании плащат ниски заплати, не осигуряват социални и здравни пакети, мачкат синдикатите, отмъщават на служители, разгласили нелицеприятна информация, и спестяват разходи за сигурност, което създава опасни условия на труд. Всичко това се случва и в “нормални” времена. В условията на пандемия тяхната антиработническа политика става още по-изявена и вулгарна, както когато Amazon уволни и се опита да оклевети работника в склад Крис Смалс, който се опита да защити колегите си от заразяване, или когато мениджърите на Tyson са организирали залагания колко от служителите им ще хванат COVID-19. Търговската верига Walmart пък отказва да обезщети работниците си за опасните условия на труд, въпреки че те се намират “на първа линия” по време на смъртоносна пандемия.
Инвестиционните фондове Blackstone, Leonard Green & Partners, Cerberus Capital и Kohlberg Kravis Roberts & Co. също са посочени в доклада на IPS. Всички те притежават части от здравната инфраструктура в САЩ, и са увеличили личните богатства на своите собственици-милиардери и инвеститори по време на пандемията. Всички те са обвинявани и за налагането на бюджетни орязвания в здравната система, с което са увеличили печалбите си за сметка на пациентите и здравните работници.
Тези фирми могат да бъдат представяни като осигуряващи жизненоважни услуги във време на изпитания, поради което заслужават печалбите си. Милиардерите в управителните им съвети със сигурност предпочитат тази интерпретация. Но би било много по-разумно хората да настояват за достъпно, финансирано от данъците здравеопазване, което да третира здравната криза като мандат за защита на мнозинството, а не като възможност за обогатяване на малцина.
Един трилион долара биха били достатъчни за такава реформа. С тази сума биха могли в продължение на месеци да бъдат покривани заплатите на всички работници в САЩ на предкризисните нива. Вместо това те отидоха в личните касички на най-богатите хора в историята на света – докато опашките пред хранителните банки се простират с километри, болниците са препълнени, а мизерията поглъща милиони.
About The Author
