Продължава острата политическа криза в Перу. Страната отново остана без президент в неделя, 15 ноември, когато след само 6 дни на власт оставка подаде издигнатият на държавния връх на 10 ноември бивш председател на парламента в Лима Мануел Мерино.
Конкретният повод за оттеглянето му е гибелта на двама млади демонстранти, които бяха застреляни от полицията при ожесточените сблъсъци насред неспиращите вече дни наред масови улични протести. Междувременно още 42-ма демонстранти се водят „безследно изчезнали”…
Мерино зае висшия пост, след като предшественикът му на президентското кресло Мартин Вискара бе отстранен от Конгреса чрез импийчмънт на 9 ноември по обвинения в корупция. Парадоксът е, че и Вискара също бе подел сурова борба срещу корумпирани представители в самия парламент. Факт е, че срещу 68 от 130-те депутати в перуанския законодателен орган вървят разследвания за злоупотреби.
Още самото сваляне на Вискара и издигане на Мерино предизвика бурна реакция и улични протести в Перу. Редица опозиционни партии прозряха в тези събития откровен преврат.
Ситуацията обаче не се изчерпва с боричканията между политическите сили и корупционите лобита, които точно в тази страна наистина отвсякъде са затънали в жестоки скандали. Значително по-сериозен стимул за уличното недоволство е тежкото положение на населението и несвършващата икономическа криза, насложила се върху драматичните последствия от пандемията на Covid-19. Гневът на перуанците е срещу цялата политическа класа и срещу самия политико-икономически модел на неолиберализма, подхранващ и разширяващ непрестанно неравенството. Това са характеристики и за други страни в съвременна Латинска Америка.
Красноречиво обобщение в този контекст прави украинският журналист Олег Ясински, който от десетилетия живее в Чили и пътува много из различни латиноамерикански страни. Ето какво написа той тези дни по повод ситуацията в Перу: „За да обясни убийствата на демонстранти в Перу, сега пресата ще ни разкаже, че „масовите протести са предизвикани от смяната на президента”. Точно по същия начин, както преди година ни обясняваха, че гражданското въстание в Чили е станало „заради поскъпването на билетите за метрото”. За да разберете поне малко същността на събитията в Латинска Америка, прочетете поезията на Сесар Вайехо, Пабло Неруда и Роке Далтон, написана вчера и онзи ден. Надникнете в очите на днешните гладни деца на този континент, хиляди от които си изравят храна от сметищата в покрайнините на Лима. В очите на десетгодишните момиченца, предлагани срещу 10 долара за забавления „в лодката” из безкрайната амазонска периферия на Икитос. Обърнете внимание на боядисаните във всички цветове на политическите партии бедняшки къщички без ток и водопровод – и после си представете шепата богоизбрани политици и бизнесмени, които дават заповеди на полицаите да стрелят „на месо”…”
На перуанската криза реагира с коментари и президентът на Венесуела Николас Мадуро. Неговата страна е особено чувствителна към събитията в Лима, защото именно в перуанската столица се учреди преди няколко години прословутата Група от Лима – създадоха я проамерикански правителства от региона, поставили са за цел смяна на властта в Каракас.
„Виждаме, че перуанският народ е разбудил своя бунтовен дух, своята смелост. Излезе по улиците, за да се опълчи на маневрите на олигархията. Отправяме нашия поздрав на солидарност към народа на Перу, който се бори по улиците за истинска демокрация, за социални и икономически права, за човешки права,” посочи Николас Мадуро.
Венесуелскят лидер нямаше как да се въздържи и от солена шегичка към перуанските „елити” и Групата от Лима, които неспирно подкрепяха нелегитимно самообявилия се за временен президент на Венесуела опозиционер Хуан Гуайдо. След като сега Перу отново остана без президент след оставката на Мерино, а перуанският парламент така и не успя да се разбере кого да издигне начело на държавата, Мадуро предложи: „Понеже явно никой не иска да поеме президентството там, ние можем да им изпратим венесуелския опозиционер Хуан Гуайдо, та да помогне и да се самопровъзгласи за президент на Перу. Така и той ще си постигне мечтата да влезе в някой президентски дворец, защото тук не му се получи”.
About The Author
