След избухването на летните протести от 2020 г. българската политически сюжети все повече заприличват на румънските. Сходствата не са свързани само с въжделенията на българската „средна класа“ за подмяна на динозаврите на прехода чрез борбата с корупцията. Нито се ограничават със споделеното с румънската средна класа преклонение пред мъченицата на антикорупцията Лаура Кьовеши, изгонена от своята родина, но намерила пристан в европейската прокуратура в Люксембург. Не са дори и в натрапчивото повтаряне на лидера на БСП Корнелия Нинова, че в лицето на Бойко Борисов тя се бори с “паралелната държава”. Този термин бе използван от бившия силен човек в румънската политика Ливиу Драгня за обозначаване на неговите противници от тайните служби, и не е особено адекватен за българските реалности, където Борисов е центърът на управленската система, а не неин паралел. Цялостната игра в българската политика заприличва все повече на тази в Румъния в периода 2017-2019 г., когато средната класа свика масови протести срещу управляващите социалдемократи, а те отвръщаха като правеха финансови жестове към непривилигериваните маси и намаляваха данъците върху потреблението.
Както заявих в интервю за телевизия Bloomberg Bulgaria от януари 2020 г., румънските социалдемократи използваха данъчната политика, за да създадат свой лоялен бизнес с различни интереси от тези на т.нар. „корпоратисти“ – служителите в транснационалните компании. Освен това социалдемократите повишиха на няколко вълни доходите на учители, лекари и въобще на служителите в държавния сектор. Така те си осигуриха обществено влияние. Това оказа натиск за по-високи заплати и в частния сектор, за да не се оголи той откъм кадри. И така лека-полека спорът на двата големи лагера в румънския политика – технократския и политико-олигархичния, доведе до ръст на доходите, по-високо потребление, значително нарастване на БВП. Съчетани с нарасналите чуждестранни инвестиции те дадоха основания за самочувствие на румънските граждани. По онова време в България цареше привидна стабилност, властта не бе оспорвана от никого, спорадичните протести се саморазпадаха или исканията им бяха удовлетворявани преди да са набрали сила. Изглеждаше, че времето бе спряло. Българите бяха или доволни, или прекалено обезверени, за да предприемат каквото и да е обществено действие.
Сега като че ли ролите се обръщат. В Румъния конфронтацията изчезна. Драгня влезе в затвора още през май 2019 г. През есента на 2019 г. социалдемократите отстъпиха властта на Националнолибералната партия, която е член на Европейската народна партия и има европейска подкрепа. Тази подкрепа е ключов фактор в условията на коронакриза, когато европейските средства са решаващи за подкрепа на икономиката и здравните системи. Очаква се, че на редовните парламентарни избори през декември 2020 г. консерваторите на Лудовик Орбан ще спечелят със значително мнозинство.
Сега в България се обособиха две големи политически течения – за и против Борисов, за и против Гешев, и ето, че времето започна да тече. А противоборството доведе до пари за пенсионерите, безработните, служителите в държавния сектор, за социални нужди, образование и здравеопазване – или поне до обещания. В момента ние подобно на румънците от 2017-2019 г. сме в плен на нашите вътрешни противоборства и критикуваме всяко действие на Борисов, на Христо Иванов или на някой от другите участници в политическата игра, според личните си пристрастия. Но не винаги си даваме сметка, че в условията на политическа конкуренция ГЕРБ вече не може да очаква да печели избори без никакво усилие. Бойко Борисов трябва да дава нещо повече на хората, за да създаде допълнителна електорална подкрепа за себе си, също както румънските социалдемократи поддържаха с финансови жестове клиентелистките си мрежи във времето, когато техен председател бе “баронът” (местен феодал) от окръг Телеорман Ливиу Драгня.
В края на третия си мандат Борисов се оказа в ситуация, подобна на тази на Драгня – да трябва да полага усилия за разширяване на базата си извън „средната класа“, която всъщност се раздели на негови привърженици и противници. Струва си да се припомни, че по-ранно тя седеше единна зад него – той осигуряваше обществена стабилност и условия за развитие именно на успелите по време на прехода прехода, а градската десница – сега на улицата, бе коалиционен партньор във второто правителство на Борисов. Борисов и Драгня си приличат по подхода, който използват, за да контрират настъплението на недоволната част от средната класа. Но те са и в структурно различни позиции. Борисов е премиер ветеран в ЕС, добре приет в кръговете на Европейската народна партия (както се видя и по време на дискусиите за резолюцията относно политическата криза в България в Европейския парламент). Позитивните доклади на Европейската комисия за състоянието на правовата държава у нас през последните две години бяха знак и за влиятелното лоби на ГЕРБ в европейските институции. Що се отнася до Драгня, той заложи на покупки на американско оръжие (жестове към Доналд Тръмп и администрацията му) и към Израел (опита се да премести румънското посолство в близкоизточната държава от Тел Авив в Йерусалим), докато бе особено видно, че в Западна Европа гледат на неговите правосъдни реформи изключително скептично. В самата Румъния Драгня успя да спечели някои битки (например постигна отстраняването на Лаура Кьовеши от ръководството на антикорупционната прокуратура), но война с технократския сектор вероятно няма как да бъде спечелена вътре в ЕС – и това се видя когато той се озова в затвора след съдебна присъда ден след европейските избори от май 2020 г. Именно затова сегашната конфронтация между градската десница, която има позиции в европейските технократски институции, и правителството на Борисов е интересна и може би първа истинска заплаха за политическия строй от епохата на Борисов.
Българската ситуация напомня на румънската и в други отношения. Етикетът “красивите и умните”, който протестиращите от 2013 г. получиха или сами си лепнаха, има пряк еквивалент в румънската политика. Става въпрос за т.нар. тефелисти, абревиатура на “красиви и свободни младежи” (TFL-işti – tineri frumoşi şi liberi). Това е нарицателното за младите професионалисти, за младежи с творчески професии, със самочувствие на знаещи, можещи и добре заплатени, които имат усещане за елит спрямо “грозните и тъпите” маси. Това усещане отблъсква част от по-възрастните румънци и от жителите извън столицата и големите градове. Очевидно става въпрос за два свята – едни са завършили хубави гимназии и добри университети (често на Запад), живеят в центровете на градовете и са част от средната класа, а други по-скоро са свързани с периферията, с кварталите на големите градове и с провинцията. Именно това обективно и субективно различие се използва сега от управляващите в България.
“С цялото си уважение към младите и към хората, които със сигурност не ни харесват, ние (пък) не харесваме тях”, казва Бойко Борисов. И действително – някои хора декларират, че не са от ГЕРБ, но са категорично против това, което Христо Иванов олицетворява. Неслучайно и неговите публични участия са следени под лупа и всяко съмнение за нещо нередно е раздухвано с дни наред в социалните мрежи. Изглежда сякаш класическото за Централна и Югоизточна Европа противоречие между привърженици на Тръмп и на Сорос е впрегнато и в сегашния протест като по думите на вицепремиера от ВМРО Красимир Каракачанов протестиращите искат “джендър република”.
Търсенето на паралели между българската и румънската политика може да продължи и с партията на младите в румънската политика – Съюзът “Спасете Румъния” и българският еквивалент – партията „Да, България“. И двете партии са про-бизнес ориентирани, радват се на подкрепата на средната класа и на корпоратистите, имат за доминираща тема антикорупцията и са обвинявани, че нямат социално чувство, а намират решенията на обществените проблеми в по-силен частен сектор. Съюзът “Спасете Румъния” действа в съюз с партията на бившия румънския премиер и еврокомисар по земеделието Дачиан Чолош – партия с някои лидери от по-старите политически поколения, която обаче се се е свързала и подкрепя младите лица. По подобен начин и българските млади – “Да, България” и “Зелените” по принцип против елитите на прехода, са в съюз с партия на стари елити – “Демократи за силна България”, които се зародиха от групата около бившия премиер Иван Костов. В Румъния Съюзът “Спасете Румъния” е толкова влиятелен, че иззема влияние от румънските зелени и те са със скромна електорална подкрепа. В България “Да, България“ не са чак толкова силни колкото румънския си еквивалент, но пък българските Зелени имат сравнително добра обществена подкрепа сред младите поколения.
През септември 2020 г. заявих в интервю за датската организация “Демокрация в Европа”, че българската средна класа иска да се чувства овластена от борбата с корупцията и за това протестира против сегашния главен прокурор, който е виждан от нея като защитник на олигархията. Румънската средна класа протестира през 2017-2018 г. в защита на румънската прокурорка Лаура Кьовеши, защото благодарение на нейните действия динозаврите на прехода напускаха политическата сцена и се отваряше място за нова кръв в нея. Златната ера на румънската антикорупция съвпадна с утвърждаването на Съюза “Спасете Румъния” повел началото си от протестите срещу златодобивния проект през 2013 г. За разлика от румънския си еквивалент ““Демократична България“” не се зароди от улични демонстрации, които постепенно да прераснат в гражданско и политическо движение. Протестите и натиска на улицата се появиха при ““Демократична България“” едва по-късно, когато се очерта конфронтацията за контрола върху съдебната система и с възхода на Иван Гешев в прокуратурата.
Политиката обаче е нещо твърде сложно, за да се каже и отсъди така лесно, че има нови, добри елити и стари, зли елити, които трябва да бъдат изметени. Доказват го “злите” социалдемократи от времето на Драгня, които също имаха свои критерии за добро и зло в обществото. Те използваха данъчната политика, за да разделят капитала на два вида – полезен, производителен, и вреден, спекулативен. През декември 2018 г. социалдемократическото правителство въведе т.нар. “данък алчност” – облагане на активите на финансовите институции в случай че лихвеният индекс ROBOR надмине 1,5% за тримесечие или полугодие. Това бе направено, защото според тогавашното правителството много чуждестранни компании използвали трикове, за да избегнат плащане на данък печалба. Разпоредбите на данъка алчност бяха пренаписани от правителството на Лудовик Орбан до степен, че не създават никакви тежести за финансовия сектор. Но социалдемократите никога не предприеха действия срещу автомобилната индустрия, която е много силно развита в Румъния. Освен това хората на бившия лидер Драгня освободиха голяма част от програмистите от плащане на данък общ доход – друга мярка в подкрепа на производствената част от бизнеса.
Започвайки през 2013 г. с ДДС върху хляба румънските социалдемократи намалиха ДДС за редица продукти през следващите години, като в същото време повишиха заплатите и пенсиите и така увеличиха потреблението. Това бе една от причините за съществения икономически растеж в Румъния по време на тяхното управление. Благодарение на техните данъчни промени с 9% ДДС се облагат ортопедични продукти; лекарства за хора и животни, храни, напитки (без алкохолните напитки); вода, когато се ползва за напояване в земеделието; мазнини и пестициди, използвани в земеделието; семена и други земеделски продукти, както и услуги, характерни за земеделието; водоснабдяването и канализацията. Специална ставка от 5% на ДДС се използва за учебници, книги, вестници и списания; за туристически услуги, кетъринг, за достъп на крепости, музеи, мемориални домове, исторически паметници, архитектурни и археологически паметници; настаняване в хотел, ресторантски услуги (с изключение на алкохолните напитки, различни от бирата), използването на спортни съоръжения, транспорта на хора с влакове, с лифтове; за изграждане на социални жилища.
В момента в България правителството също използва данъчната политика, за да изземва влияние от силите на протеста. То обаче по-скоро прави жестове на бизнесите, а не на обикновените потребители. От години “Барикада” обяснява, че в България данъците за бизнесите са ниски, но за работниците и потребителите са високи. През ноември 2017 г. над 30 000 българи поискаха въвеждане на необлагаем минимум и на специално ДДС за жизненоважните продукти. Да се правят жестове на бизнеса има клиентелистки елемент, защото работодателите могат да инструктират своите работници да гласуват за правилната политическа сила на предстоящите избори. Но да се направи жест към хората чрез данъчна политика, която им оставя малко повече средства в джоба, би значело овластяване на обикновения човек без задължителен ангажимент той да гласува за тебе. По настоящите и бъдещите действия на правителството можем да преценим на кого разчитат, за да получат електорална подкрепа.
Паралелите между българската и румънската политика не свършват тук. Сюжетите си приличат и по отношение на международните отношения. Двете страни са на предните линии на американското внимание към нашия регион – и в двете текат дискусии за изграждане на атомни централи с американска помощ, очаква се пренасочване на американски войски за сдържане на Русия, а може би и на Турция, купуват се оръжия от Щатите, текат едни и същи дебати в социалните мрежи за и против Тръмп и Сорос.
Дали и за румънци, и за българи няма да дойде времето да преодолеят предразсъдъците и безразличието си към съседите и да осъзнаят, че обитават сходна реалност – предпоставка за по-активно взаимодействие помежду им? Очевидно българските политически елити са информирани за случващото се в Румъния и черпят вдъхновение, понятия, политики от румънския контекст. Остава и обикновените българи да проявим любопитство към румънците. Познавайки тях, може би ще разберем по-добре какво се случва в нашата държава.
About The Author
