Мярката 60/40 е оказала подкрепа на фирми в стабилно финансово състояние, не е спомогнала за изсветляване на икономиката, а бюджетът си е спестил между 200 и 600 милиона лева. Хиляди работещи без трудови договори са останали без доходи, изчерпани са принудително голяма част от платените отпуски на хиляди хора, в някои сектори ръстът на безработицата е над 1400%.
Това са част от изводите на екип от изследователи начело с икономистът и синдикалист, председател на сдружение „Солидарна България“, Ваня Григорова, които представиха днес анализ на социално-икономическите мерки за справяне с коронакризата в България в периода от март до юли.
Коронакризата освен здравна, е и икономическа криза, но отвъд понятието икономика стоят хората и това е криза не само за растежа, но и за обикновените хора, които работят и които по ред причини изгубиха изцяло или частично своите доходи, посочи в началото на представянето в БТА доц. Огнян Касабов, модератор на дискусията.
Изследването е на „Солидарна България“ и е реализирано с помощта на екип експерти от КТ „Подкрепа“ в сътрудничество с фондация „Фридрих Еберт“ – България.
Преди дни беше представен правителственият анализ за ефектите от мярката 60/40, припомни Ваня Григорова. Накратко мярката е изкоментирана по време на последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, но реално обсъждане не се състояло, добави тя. Свой отделен анализ на мярката са представили и от работодателската организация АИКБ, поради което Григорова и колегите и са решили да предложат анализ от работническа гледна точка.
КТ „Подкрепа“ са предлагали съвсем различен дизайн на мярката, но той не е бил приет, припомни Григорова. Вместо да гарантира достатъчни за преживяване на кризата доходи на всички работещи у нас, правителството прие друг подход – да гарантира на 100% и най-високите заплати, но при рестриктивни условия по отношение на обхвата и да не разшири ветрилото, така че да покрие повече работници, добави тя.
„Медийното представяне на мярката бе меко казано далеч от реалното и обективно разясняване на нейната същност и механизма за нейната реализация, поради което дълго време голяма част от работодателите не разбираха, че въведената мярка няма за цел да предостави парични средства на бизнеса, за да компенсира неговите загуби, а да подпомогне работниците и служителите, като запази техните работни места и техните доходи. Бяха необходими време и усилия за да се осъзнае, че държавата чрез фонд „Безработица“ на ДОО и работодателите трябва да си поделят тежестта за реализиране на това подпомагане. Практически, това увеличаваше загубите на работодателя от кризата, като го натоварваше със заплащане на 40% от възнаграждението на работниците, за период през който те не полагат труд и не реализират продукция, както и да внася за този период осигурителните вноски дължими за сметка на работодателя върху целия брутен размер на възнаграждението на работниците. След изменение на ПМС № 55, 60% от осигурителната тежест също бе поета от фонд „Безработица”, се посочва в доклада.
Предвид целите си, тази мярка е следвало да се охарактеризира по-скоро като социална, а не като икономическа, но механизмът, който бе възприет за постигане на тези цели, не е бил напълно адекватен и способен да обезпечи тяхната реализация на практика. Поради тази причина, самите работници и служители не само не го припознаха като „безпрецедентно по мащабите си подпомагане”, но дори напротив – ясно и категорично осъзнаха и заявиха, че независимо от предвидения финансов ресурс, същият ще остане неизползван, защото тази мярка нито ще заработи с необходимата и очаквана ефективност, нито ще постигне поставените ѝ цели, посочват Григорова и колегите ѝ.
Избран е бил компенсаторен модел на подпомагане на заетостта и доходите, който е бил „обречен на неефективност, защото е възприета напълно погрешна философия на реализиране на това подпомагане“, твърдят авторите на анализа.
„Невъзможно е да се постигне, както запазване на заетостта, така и гарантиране на поне на част от доходите на голям процент от българските граждани чрез подпомагане, което е адресирано към работниците и служителите, но не предвижда каквато и да е възможност за реализиране на права по тяхна инициатива и с тяхното активно участие в процедурата по „активиране” на механизма и по гарантиране на неговото практическо реализиране. Така този, към когото бе насочено подпомагането, бе лишен от всякаква роля в процеса и от каквито и да е гарантирани в негова полза възможности да се възползва от мярката“, пишат Григорова и компания.
Въпросният модел е предоставил само и единствено на работодателите инициативата да реализират мярката по тяхна преценка и само спрямо работници и служители, посочени от тях. Предвид факта, че моделът „категорично и обективно погледнато неоправдано натоварва работодателите с реализиране на разходи за труд, без същият реално да е положен“, мярката е била обречена на неуспех още в своя зародиш, категорични са авторите.
„Голяма част от работодателите, разбираемо, нямаха какъвто и да е икономически интерес от включване в процедура по подпомагане, с което на практика, обаче лишаваха от тази възможност и своите работници и служители, които са крайните получатели на компенсаторното плащане. Те предпочетоха да уволнят своите работници, като прехвърлят тежестта за осигуряване на техните доходи към обществените осигурителни фондове (често с неформална уговорка да върнат уволнените след изчерпване на възможностите за обезщетяване).“
Григорова отново подчерта, че в течение на времето МТСП са представяли некоректно данните за общия брой подпомогнати работници, тъй като е станало ясно, че експертите от министерството пресмятат подпомогнати едни и същи работници, но в различни месеци, като различни хора, когато обобщават данните. Така излиза, че например един работник, за когото работодателят е получил подпомагане, например за три месеца, излиза в статистиката като трима подпомогнати работници.
Друг проблем е бил възможността да се получават средства по мярката от работодатели, които са пуснали в платен отпуск своите служители, като според Григорова разходите за отпуск не е трябвало да се поемат от бюджета, тъй като това са разходи на работодателя, които би трябвало да са предвидени отдавна. „От една страна работниците останаха без платени отпуски, така че да могат през лятото да почиват със семействата си, а от друга бюджетът изхарчи едни средства не по предназначение. Разходите за платен отпуск не са извънредни и те не биваше да се покриват от държавния бюджет“, посочи тя.
„При приемането на ПМС №55 (бел.ред – постановлението на МС, с което мярката официално влезе в сила) също бяха допуснати множество грешки, част от които се отразиха и върху ефективността на мярката. Някои от грешките бяха преодоляни чрез изменение и допълнение на акта на МС, но една от тезите продължи да съществува без промяна, а нейното прилагане имаше съществена роля в това мярката „60/40” в редица случаи да се превърне от мярка насочена към работещите, към мярка подпомагаща пряко бизнеса, т.е. от социална, в икономическа мярка. Става дума за възможността да се компенсират разходите на работодателя, реализирани при изплащане на възнаграждения за периода на ползване на платен годишен отпуск. Всъщност, внимателен и детайлен анализ на резултатите от прилагането на ПМС № 55, може да покаже, че именно тази хипотеза е една от най-често използваните от работодателите. При тази хипотеза работниците ползват полагаемия им се платен годишен отпуск, като предвид създадените нормативно предпоставки за времето на извънредно положение, в повечето случаи това ползване е въз основа на едностранно разпореждане от страна на работодателя. За времето на ползване на платен годишен отпуск на общо основание работодателят дължи обезщетение по смисъла на чл.177 от Кодекса на труда. ПМС № 55 обаче не изключва от приложното си поле случаите, в които работникът не полага труд поради ползване на платен годишен отпуск. В този случай работодателя не изплаща възнаграждение при преустановяване на работа и неполагане на труд поради извънредното положение и плащането не е насочено към запазване на заетостта, а е плащане, извършено в изпълнение на закона и дължимо на общо основание при всеки случай на ползване на платен отпуск. Именно тази особеност в прилагането на мярката направи атрактивна същата за работодателите, които бързо се ориентираха в нормативната обстановка и получиха своебразно финансово подпомагане, при което не добавят 40% собствен принос във финансирането на мярката, а получават 60% покритие на разход, който така или иначе дължат и биха реализирали.“
Ваня Григорова направи важното уточнение, че мярката 60/40 по време на извънредното положение (по ПМС 55 със срок на действие 13 март – 30 юни 2020 г.) като дизайн и цели се различава драстично с мярката 60/40 (по ПМС 151 със срок на действие юли – септември 2020 г.). По време на извънредното положение целта беше да се осигурят доходи на работниците, когато не работят. Българското правителство реши да гарантира 100% от доходите, но при прилагане на критерии, които правеха подпомагането недостъпно за голяма част от работещите. Мярката 60/40 през втората фаза вече осигурява подпомагане на заплатите на хора, които работят и допринасят за БВП на страната и печалбите на собственика на компанията. Във втората фаза този механизъм директно подпомага работодателя, докато служителят произвежда в предприятието му.
60/40 – развързване на кесията или затягана на колана?
Според Ваня Григорова, всъщност мярката 60/40 е спестила средства на бюджета. Тя гарантира изплащане на 60% от осигурителния доход само за 3 месеца, вместо за 4 до 12 месеца, колкото биха получили работещите, ако бяха съкратени и регистрирани в бюрата по труда.
Експертите, съставили правителствения анализ, смятат, че всички 172 000 лица биха останали без работа, ако не беше приложена мярката „60/40“. Публично известни станаха примери, в които получени средства от държавния бюджет бяха предоставени от кандидатстващата компания на местната общност под формата на дарение , което показва, че въпросната фирма не се нуждае от подпомагане. Но за целите на сравнението на разходите по 60/40 и тяхната алтернатива в случай, че всички тези граждани бяха останали без работа, приемаме тезата, че запазените работни места са 172 хил. Нужно е да знаем какъв е средният размер на обезщетенията за безработица, както и каква е продължителността на получаването им, за да калкулираме необходимите средства. Използваме информацията от „Статистически бюлетин за регистрираните безработни лица с право на парично обезщетение през месец юни 2020 г.“ . Средното парично обезщетение за безработица за българските граждани е 514,15 лв.
Сметките показват, че 786.7 млн. лв. са нужни за изплащане на обезщетенията за безработица, на които щяха да имат право покритите от „60/40“ работници и служители. Реално изплатените средства по мярката за запазване на заетостта „60/40“ са 185,5 млн. лв. Дори да приемем, че половината от служителите, за които са изплатени компенсации, не биха имали право на обезщетение за безработица (принудили са ги да напуснат по „взаимно съгласие“, наложено им е „дисциплинарно уволнение“ или са ползвали ПОБ през последните три години), то финансовите средства за обезщетенията за безработица на останалите работещи щяха да са в размер на 393 млн. лв. – двойно повече от изразходените по „60/40“.
„Управляващите всъщност спестиха средства, които биха изплатили от фонд „Безработица“, ако всички тези 172 хил. български граждани, които са се осигурявали, бяха останали без работа. Спестеното е в рамките на 207-600 млн. лв. в зависимост от броя на хората, които биха имали право да ползват обезщетения за безработица. Неслучайно при старта на мярката във фонд „Безработица“ на НОИ бяха прехвърлени 1 млрд. лв., а управляващите обещаха и допълнителни 500 млн. лв. при нужда, с тези пари трябваше да се изплащат и нарасналите обезщетения за безработица, не само компенсациите по 60/40“, пишат авторите на анализа.
Работниците на некоректни работодатели – без вина виновни
Григорова подчерта още един дефект на мярката по начина, по който е била приложена тя у нас – наказанието върху работниците заради некоректни действия от страна на техните работодатели.
„Сред критериите за достъп до компенсации беше и изискването компанията да не дължи данъчни и/или осигурителни вноски. Работодателските организации многократно настояваха да се изключат задълженията, които се отнасят за период след началото на извънредното положение, но исканията им не бяха удовлетворени. По този начин правителството затегна контрола за спазване на данъчното и осигурителното законодателство, точно когато вече имаше обективни причини то да не може да бъде спазено именно от фирмите с най-големи затруднения. Разбира се, има и компании, които не смятат да изпълнят задълженията си и това е тяхно стандартно поведение.
От обхвата на ПМС 55 бяха изключени и компании, които имат влезли в сила актове за нарушения на Кодекса на труда и Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Всички тези ограничения по принцип са правилни, но ако разглеждаме мярката 60/40 като подкрепа за работодателите, а не за работниците, като каквато се представя тя. В крайна сметка правото на подпомагане на работника беше поставено в зависимост от добросъвестността на работодателя.“
Ефектът върху безработицата – твърде незначителен
Безработицата се увеличава от началото на извънредното положение и е над стойностите за съответните дни на предходната година, но първият видим скок на новорегистрираните безработни лица е на 23 март 2020 г., показват данните. В прогнозата за ръст на безработните лица, направена в официалния правителствен анализ, се твърди, че спадът на броя на новорегистрираните безработни започва от 9 април 2020 г., когато, според авторите, започва да се прилага мярката „60/40“.
„Всъщност ПМС 55 беше прието на 30 март, в него се уточняват секторите, които ще бъдат подпомогнати, точният размер на компенсациите, критериите за допустимост на компаниите и мярката започна да се прилага още от 31 март 2020 г. Потвърждение можем да намерим в анализите на Агенцията по заетостта , чиито служители бяха натоварени и със събиране и обработване на постъпилите заявки на работодатели“, припомни Ваня Григорова.
Поради различни причини компенсациите за март – първият месец, за който имаше възможност да се кандидатства, продължиха да се изплащат до септември включително. Ако бизнесът зависи от тези компенсации и няма финансови резерви, за да покрие разходите за трудовите възнаграждения на работниците си, едва ли ще оцелее половин година, докато получи компенсациите. Това е поредно доказателство за факта, че от „60/40“ са се възползвали основно компании, които така или иначе биха могли да поемат такива неочаквани разходи.
Много обществени дебати са били посветени на трудностите в хотелиерството и ресторантьорството и туризма, продължи Григорова. По думите ѝ, бизнес лобито е убедило управляващите, че отварянето на заведенията е въпрос от национално значение. Получиха и намаление на ставката на ДДС, въпреки че ясно казаха, че това няма да ги накара да намалят цените, добави тя. Впоследствие бяха направени редица реверанси и към туроператорите, като например субсидиране на чартърни полети по 35 евро на седалка и пр.
Видно от данните обаче, най-голям отлив процентно спрямо същия месец на предходната година е регистриран в сектор „Хуманно здравеопазване и социална работа“. Въпреки, че здравната система неизменно е част от ежедневието в страната и че кризата първо е здравна, а едва след това икономическа, усилията и финансовите средства за стабилизиране на системата очевидно не са достатъчни. Здравеопазването и социалните дейности най-устойчиво от всички сектори се освобождават от кадри, а пикът е през април, когато броят на новорегистрираните безработни е 14 пъти по-висок от април 2020 г.
„Без допълнителна информация е трудно да се правят категорични изводи, но е съвсем възможно ниското заплащане и лошите условия на труд, които не компенсират високия риск от заразяване с коронавирус, да са причина специалистите да напускат“, анализират авторите на доклада.
Особено показателен за обхвата на мярката 60/40 е фактът, че 35,2% от започналите работа през юни всъщност са се върнали на старото си работно място или 13 000 души, посочи Ваня Григорова на база месечния бюлетин за юни на Агенцията по заетостта. Към такава стъпка може да пристъпи работникът, след като се е разбрал с работодателя да поеме част от тежестта, като остане известно време само с около 180 лв. доходи от минимално обезщетение за безработица. По този начин обаче работникът губи право да получава нормално обезщетение за безработица (60% от осигурителния доход), ако в следващите 3 години остане без работа.
България – рекордьор по трайно загубена заетост
Ваня Григорова посочи още, че според Евростат безработните в България през юни са едва 147 000 души, което се различава значително от реално отчетените данни от Агенцията по заетостта – 273 367 лица. Очевидно в статистиката на НСИ не са включени всички регистрирани безработни лица, като освен това липсват и данни за сивата безработица – хората без работа, които търсят заетост, но не са мотивирани да се регистрират като такива в бюрата по труда. Поради това сравнението с останалите държави на ЕС от европейската статистика не може да е достоверно, категорични са авторите на анализа.
За да предоставят по-реална картина, те се позовават на аналиаз на работодателската организация АИКБ за ефекта от мярката 60/40, където от своя страна е цитирано изследването „Живот, работа и COVID-19“ на европейската агенция за изследване на качеството на живот Eurofound. Данните са събрани в периода 9-30 април 2020 г., изследването е проведено онлайн, но при всички условности стандартите, които спазва европейската агенция, са достатъчна гаранция за добросъвестността при провеждане на изследването.
Данните показват, че България се отличава и тук с двойно по-висок дял на загубилите трайно работа от средните нива за ЕС. „Тъй като предложението на КТ „Подкрепа“ беше базирано на прилагания в Австрия механизъм за подпомагане на заетостта, може да се видят и резултатите там – повече от два пъти по-малко са загубилите постоянната си работа в тази европейска държава“, уточни Григорова с уговорката, че сравнението между две държави не може да се простира само до една мярка, но все пак е показателно.
Анализът предлага и обобщение на резултатите от онлайн анкетиране сред синдикални членове и техните семейства на тема „Социални и икономически мерки по време на пандемия“, проведено през месец юни и юли Синдикалната федерация на машиностроителите и металоработниците на КТ „Подкрепа“. На въпрос „Как се отрази на вашето семейство икономическата криза вследствие на пандемията?“, 81% от хората отговарят, че са запазили работните си места, но само при 25% доходите също са се запазили. От отговорите на друг въпрос става ясно още, че при 42% от хората доходите са намалели значително. Тъй като работодателят има право едностранно само да увеличава трудовите възнаграждения, не и да ги намалява, вероятно немалка част от възнагражденията в сектора са под формата на бонус, който се дава до голяма степен по усмотрение на работодателя и именно тези бонуси са били орязани сериозно, смята Ваня Григорова, която определи тази система на бонусите като изключително порочна по принцип.
Анализът на „Солидарна България“ и „Фридрих Еберт“ включва още преглед на другите мерки като безлихвени кредити, мерките за подпомагане на семейства в неплатен отпуск, мярката за бизнеса „3-10“ и други.
Основни изводи
Анализът извежда пред скоби следните основни изводи относно действията на правителството по отношение на социално-икономическите мерки за справяне с последствията от коронакризата:
- Мярката е в подкрепа на фирми в стабилно финансово състояние.
- Работещите без трудови договори останаха без доходи, не са част и от статистиката за безработните лица.
- Няма изсветляване на икономиката!
- Максимум 8976 фирми са получили компенсации за не повече от 172 хил. работници и служители.
- Държавният бюджет си е спестил между 207 и 600 млн. лв. от обезщетения за безработица.
- Пикът на новорегистрираните безработни е след въвеждане на мярката „60 на 40“.
- Изчерпани бяха голяма част от платените отпуски.
- Най-висок е ръстът на безработицата в сектор „Хуманитарно здравеопазване и социална работа – 1450% или 14 пъти.
- Жизненоважна е подкрепата за публичния сектор.
- Необходими са мерки за ограничаване на финансовото подпомагане към компании, които нямат нужда от компенсации и нови възможности за по-уязвимите.
- Подпомогнатите компании не бива да си разпределят бонуси и дивиденти.
- Именно сега трябва да се европеизира данъчната система, за да поемат всички част от тежестта на кризата. В противен случай загубите се понасят основно от най-уязвимите.
Водещият на дискусията доц. Огнян Касабов пък обобщи, че от данните може да се направи изводи, че това е поредният провал на кабинета „Борисов 3“. „Това е провал в една много важна сфера, за която твърде малко се говори“, посочи той.
Пълен текст на анализа (.pdf, 2.2MB)
About The Author
