Казусът с руския опозиционер Алексей Навални, обявен на 2 септември от германската канцлерка Ангела Меркел за отровен с вещество от типа „Новичок”, се превръща във втора серия на нашумялото „дело на семейство Скрипал” отпреди две години и в пореден повод за конфронтация между Запада и Русия.
От Вашингтон и Брюксел вече прозвучаха предупреждения за подготвяни нови антируски санкции, ако Москва не даде обяснения по случая, не проведе разследване, не издири и не накаже виновните. Руски официални лица отговарят, че не приемат никакви обвинения, след като не са представени и никакви доказателства за твърденията за отравяне. А пък ако бъдат представени, тогава самата Русия ще е много заинтересована от прозрачно разследване, което да установи виновните за извършено на територията ѝ покушение. В много руски медийни коментари се правят паралели със случая Скрипал.
Напомняме, че именно покрай така и неизясненото докрай отравяне на бившия двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в английския град Солсбъри през март 2018 г., в световните медии за първи път се заговори за бойното отровно вещество „Новичок”, излязло от руски военни лаборатории и предполагаемо употребено срещу двамата Скрипал. Казусът, добил мащабен информационен отзвук, стана повод за прогонването на руски дипломати от много западни страни. Русия никога не призна отговорност за случилото се с бащата и дъщерята, а всички тиражирани в световните медии данни за предполагаема руска намеса отхвърли като неверни или скалъпени. Също така Москва никога не получи от британските власти исканите от нея конкретни факти и доказателства, въз основа на които са правени заключенията за руска роля във въпросните събития, нито беше допусната до съвместно разследване.
Сега случаят с Навални практически повтаря същата рамка в тълкуванията и обвиненията, като единствената разлика е личността на пострадалия и мястото, където се разиграва драмата с него.
Както е известно, на 20 август, по време на полет от Томск към Москва, на Навални му прилошава в самолета. Пилотите кацат по спешност в Омск, където Навални е хоспитализиран в състояние на кома. Изследванията на взетите му проби, които се правят в лаборатории в Омск и в Москва, не показват отрови в неговия организъм. Състоянието му е стабилизирано с усилията на лекарите и на 21 август вечерта те дават съгласието си Навални да бъде транспортиран по искане на семейството му за лечение в клиника в Германия от специално пристигналия германски санитарен самолет, придружаван и от германски лекари.
По решение на германския екип превозването се осъществява на следващия ден – 22 август, сутринта. След кацането в Берлин, Навални е приет в клиниката „Шарите”. Лекарите от Омск изпращат медицинската документация по случая му, като предлагат на германските колеги и по-нататъшното си сътрудничество по случая. Отговор не получават.
На 25 август на сайта на „Шарите” е публикувано съобщение, според което при пациента е открита „интоксикация със субстанция от групата на активните вещества, наречени инхибитори на холинестеразата”, но без да е установено конкретното токсично вещество.
Още тогава сянката на „Новичок” започва да броди из информационното пространство, тъй като и него го причисляват към въпросните инхибитори. Съответно се появяват и интервюта с руски учени, участвали в създаването на въпросното бойно отровно вещество. Всички те се подиграват на твърденията, че то може да е било използвано срещу пострадалия опозиционер, защото въздействието му много бързо води до смърт, а предизвикваните симптоми са различни от наблюдаваните при Навални.
На 1 септември руски медии съобщават за изпратено на 27 август писмо от руската Генерална прокуратура до германското министерство на правосъдието. Писмото съдържа резултатите от извършена в Русия доследствена проверка по случая с Навални, която не е установила умишлени действия на трети лица във вреда на пострадалия. Отправено е и предложение за правна взаимопомощ по това дело между специализираните органи на Германия и Русия. Отговор от германска страна не идва.
На 2 септември е разпространено съобщение на германското правителство, че в специализирана лаборатория на бундесвера (германската армия) са изследвани проби, взети от продължаващия да е в изкуствена кома Навални. В тях са открити „категорични доказателства” за наличието в организма му на химическо вещество с нервно-паралитично въздействие от типа „Новичок”. Съобщава се също, че Берлин ще уведоми за тези резултати партньорите си в ЕС и НАТО, както и Организацията за забрана на химическото оръжие.
Малко по-късно пак на 2 септември в свое специално изявление канцлерката Ангела Меркел също потвърждава официално, че „Навални е бил отровен с бойно нервно-паралитично вещество от типа „Новичок””. Тя добавя: „Очевидно е, че Алексей Навални е станал жертва на престъпление. Искали са да му запушат устата. Осъждам това от името на цялото федерално правителство”. Меркел призовава „руските власти да окажат пълно съдействие на разследването, което да изправи извършителите и поръчителите пред съда”. Настояването ѝ е към случая да бъде приковано вниманието на целия свят: „Светът ще чака отговор. Ние ще информираме партньорите ни от ЕС и НАТО за резултатите от изследванията. Заедно ще обсъдим това и с оглед руската позиция, ще решим каква обща реакция ще бъде съразмерна.” Според канцлерката престъплението срещу Навални е и посегателство „срещу основните права и ценности”, отстоявани от западните демокрации. Германия в момента е ротационен председател на ЕС.
Още същата вечер – на 2 септември, за евентуални санкции срещу Русия по повод случая с Навални се чуват гласове и от Вашингтон, от Лондон, от Брюксел.
Със своя декларация излиза Съветът за национална сигурност на САЩ. В нея се изразява „дълбоко безпокойство” от германското съобщение за отравяне на руския опозиционер и се известява, че американското правителство е готово да въведе финансови санкции за виновниците за това покушение. „Ще работим с нашите съюзници и с международната общност, за да привлечем към отговорност виновниците от Русия и да ограничим финансирането на тяхната злонамерена дейност,” обявява Съветът за национална сигурност на САЩ. Нататък в текста се припомня, че „Русия и по-рано вече е използвала „Новичок”” с очевиден намек за казуса със Скрипал.
Изказва се и британският премиер Борис Джонсън, който изразява възмущение и настоява в Туитър: „Руското правителство е длъжно да обясни какво е станало с господин Навални. А ние с нашите международни партньори ще осигурим възтържествуването на правосъдието”.
Позиция заема и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, който пише също в Туитър, че страните от ЕС ще обсъдят въпроса за възможните последствия за Русия заради състоянието на Алексей Навални.
Дори българската министърка на външните работи и вицепремиерка Екатерина Захариева намира време на 2 септември вечерта да реагира по случая с Навални на сайта на МВнР, въпреки че точно по същото време в центъра на София кипят бурни антиправителствени протести с брутални полицейски репресии срещу десетки демонстранти. Но в този момент Захариева е загрижена много повече от вестите за руския опозиционер, отколкото за българските. И на сайта на МВнР в късните вечерни часове на окървавения софийски 2 септември се появява следното (цитираме без промяна в правописа и пунктуацията): „МВнР бе информирано от германското правителство, че руският политик Алексей Навални е отровен с Новичок. Силно сме обезпокоени от тази новина. Осъждаме категорично този престъпен акт и призоваваме руските власти да окажат пълно сътрудничество на разследването, което да изправи извършителите и поръчителите пред съда.”
На 3 септември журналисти настояват в Москва говорителят на Кремъл Дмитрий Песков да коментира обвиненията срещу Русия. Песков отговаря: „Бих говорил внимателно относно някакво обвинение срещу руската държава. Все пак обвинение няма, както няма и никакъв повод. Не сме склонни да приемаме никакви обвинения в тази връзка”.
Той припомня, че руската Генерална прокуратура така и не е получила отговор на своето предложение за правна взаимопомощ, отправено към германското правосъдно министерство. Прес-секретарят на Кремъл подчертава, че руската страна също е заинтересована да разбере какво се е случило с Навални и затова е необходимо да получи информация от Германия за точните изследвания на пациента и въз основа на какво се прави извода за отровно вещество. Но такава информация не е предоставена. Песков напомня, че при извършените в Русия изследвания в организма на пострадалия не са открити отровни вещества.
След като журналистите питат дали руският президент Владимир Путин ще разпореди на Следствения комитет на Русия да започне разследване по случая с Навални, получават отговор, че следствените органи в страната не се нуждаят от специални президентски указания, за да си вършат работата, и че те предприемат всичко необходимо.
Помолен да коментира твърдението на Меркел, че някой е искал „да запуши устата” на Навални, Песков казва: „Не мисля, че въобще на някого това би могло да бъде изгодно, ако трезво погледнем на събитията. Ние несъмнено не бихме искали нашите партньори в Германия и в други европейски страни да избързват с някакви оценки”.
Из руските медии не спират обсъжданията на темата, включително и с учени, участвали в разработването на „Новичок”, които неизменно отхвърлят като нереална хипотезата за използването му срещу Навални. Въздействието на веществото е бързо и предизвиква силни мускулни спазми, каквито не са били регистрирани при Навални. Те са толкова силни, че водят до спиране на сърцето, което също е мускул. Нищо такова не е било наблюдавано при опозиционера.
Наред другите аргументи, учените посочват, че ако действително е било приложено бойно нервно-паралитично вещество, от него биха пострадали задължително също и пътниците в самолета, който извънредно се е приземил в Омск, както и лекарите, и персоналът на болницата за спешна помощ в този град, където пациентът е бил приет и лекуван, преди да го откарат в Германия.
Задават се също така въпроси защо клиниката „Шарите” в Берлин не е под най-строга охрана със забрана на достъп и персоналът ѝ не работи в костюми за спецзащита, ако в Навални наистина са намерили следи от опасния за всички околни „Новичок”.
В дискусионните предавания по руските телевизии се отбелязва още, че отровно вещество от такъв тип би могло да се произведе навсякъде и от всекиго, а също така, че то би могло да се приложи върху Навални и след извозването му от Русия.
В потока от догадки ненадейно е включи и беларуският президент Александър Лукашенко, за когото всички смятат, че в момента си има други по-важни грижи. Но той реши да разкаже по време на срещата си с руския премиер Михаил Мишустин в Москва, където се намира в момента, за засечен от беларуските служби разговор между Берлин и Варшава. От него проличавало, че твърденията за отравянето на Навални били фалшиви. Лукашенко обеща да предостави на Мишустин записите, но още не го е направил, а част от руските телевизионни водещи го взеха на подбив.
От своя страна, говорителката на руското Външно министерство Мария Захарова определи германските твърдения за отравяне на Навални като поредна информационна кампания срещу Русия: „Вместо старателно разследване, детайлна съвместна работа, чиято цел да бъде стигането до истината, нашите партньори предпочитат поредни публични изявления без представянето на каквато и да е фактология. Това се превръща в поредна информационна кампания”.
About The Author
