Новопубликувано свидетелство от първо лице хвърля светлина върху ролята на Великобритания в преврата в Иран през 1953 г., при който демократично избраният министър-председател на страната бе свален и бе възстановена пълната монархическата власт на шаха, съобщава Guardian.
Разказът на агента от MI6, който е ръководел операцията, описва как британските разузнавателни служби са убеждавали в продължение на години САЩ да вземат участие в подготвяния преврат. Междувременно MI6 са вербували агенти и са подкупвали ирански депутати с пари, вкарвани в страната в кутии за бисквити.
С общи усилия MI6 и ЦРУ дори са успели да вербуват сестрата на Шах Реза Пахлави, за да помогне в усилията им да убедят колебливия монарх да подкрепи преврата срещу Мохамед Мосадик.
„Планът предвиждаше завземане на ключови точки в столицата от военни части, за които се смяташе, че са лоялни на шаха… овладяване на радиостанции и т.н…. класическия план“, спомня си Норман Дарбишайър, началник на разположеното в Кипър персийското звено на MI6 по онова време.
Ролята на Лондон в този централен момент в модерната история на Иран е оставила траен отпечатък върху иранските схващания за Великобритания, но подробностите за участието на нейните шпиони дълго време оставаха неясни.
Дарбишайър е разказал своята версия за събитията по време неофициално интервю със създателите на документалния филм „Краят на една империя: Иран“, през 1985 г. Той е отказал да бъде сниман, така че интервюто не е било използвано директно в продукцията на Granada TV.
Транскрипцията на интервюто обаче бива поставена в центъра на вниманието от нов документален филм озаглавен от „Преврат 53“, който излезе тази седмица по случай 67-тата годишнина от събитията. Филмът включва драматизация на събитията, в която починалият през 1993 г. Дарбишайър е изигран от Ралф Файнс.
„Макар това да е обществена тайна от десетилетия, властите в Обединеното кралство не са признали официално фундаменталната си роля в преврата. Откриването на това интервю бе като да намериш димящо оръжие. Това е историческо откритие“, казва режисьорът на „Преврат 53“ Таги Амирани.
В началото на тази седмица напечатаната на пишеща машина транскрипция на разказа на Дарбишайър бе публикувана на сайта на Архива за национална сигурност към университета Джордж Вашингтон в САЩ.
Шахът назначава Мосадик за министър-председател през април 1951 г., след като той печели огромна подкрепа в иранския парламент. Едно от първите действия на Мосадик е да национализира Англо-иранската петролна компания (която по-късно се превръща в British Petroleum), с което незабавно създава криза в отношенията с Обединеното кралство.
Според Дарбишайър обаче основната причина MI6 да иска да се отърве от Мосадик е била убедеността на британските шпиони, че макар в неговото правителство да е имало само един член от комунистическата „Народна партия“, то в крайна сметка ще бъде погълнато от съветското влияние.
„Аз наистина вярвам в това, защото Мосадик беше с доста слаб характер“, заявява Дарбишайър в интервюто. „След като веднъж си пуснал високообучени членове на комунистическа партия вътре, не отнема много. Не споделяхме американското мнение, че той се държи като опора срещу комунизма … смятахме, че той ще бъде изтласкан от комунистите в дългосрочен план“, добавя той.
През 1951 г. британският вицепремиер Антъни Еден, без да се консултира с висшестоящите си, дава задача на Робърт Заехнер – академик и шпионин по време на световната война – да се опита да свали Мосадик като подкупва членове на иранския парламент и видни иранци. „Тогава са изхарчени огромни суми пари. Той разнасяше кутии от бисквити, натъпкани с едри банкноти. Мисля, че е изхарчил доста над милион и половина паунда“, казва Дарбишайър.
Усилията на Заехнер се провалят и той напуска страната, оставяйки на Дарбишайър задачата да планира по-насилствена алтернатива – която според шпионина е струвала по-малко на Лондон. „Превратът струваше 700 000 паунда. Знам го, защото аз ги похарчих“, твърди Дарбишайър.
Шпионинът изказва гордост, че е осигурил добра стойност за парите. В интервюто той се хвали и че в друг момент от подготовката на пуча е получил жизненоважна информация от командир на иранска армия срещу два фунта чай „Липтън“. „Той не можеше да си го намери в Персия, така че аз му го осигурих – точно по този начин му платих“, казва той.
Дарбишайър е вербувал трима братя от богатата англофилска фамилия Рашиди, чиято задача е била да намират други конспиратори, да разпалват недоволство и да служат като свръзка с шаха в Техеран.
„Те бяха… заинтригувани да са в контакт с британци и с удоволствие вземаха парите ни за нещо, в което така или иначе вярваха. Те усещаха Мосадик като голяма заплаха“, казва Дарбишайър.
Британският шпионин също така си приписва заслугата за вербуване на генерал Фазола Захеди, който ръководи преврата и в крайна сметка заема мястото на Мосадик като министър-председател.
„За преврат е необходимо използване на въоръжена сила. Захеди бе подходящ, защото имаше добри позиции. Знаехме, че шахът му има доверие“, казва Дарбишайър. Британските заговори са прекъснати през октомври 1953 г., когато Мосадик скъсва отношенията с Обединеното кралство и изгонва дипломатите и шпионите на Лондон. Дарбишайър напуска страната и представя плановете си за преврат на ЦРУ в Бейрут.
В онзи момент обаче ЦРУ все още не е заинтересувано от преврата, а британските служби не са готови да действат без американците, за разочарование на Дарбишайър.
„В ранните месеци на 53-та ние трупахме подкрепа с Рашидите и смятахме, че вече имаме достатъчно военни части, за да предприемем нещо, но Лондон започна да се колебае. За съжаление тогавашният ръководител на специалните части SIS, ген. Джордж Синклеър, знаеше за Близкия Изток колкото и някой 10-годишен. А и се интересуваше повече от крикета“, разказва с кисел тон Дарбишайър.
Позицията на САЩ се променя след като Дуайт Айзенхауер поема президентството през януари 1953 г. След това основното предизвикателство остава да бъде убеден младият, неопитен и нервен шах да се присъедини към заговора. Ако той не се съгласи да подпише укази за уволняване на Мосадик и назначаване на Захеди, превратът няма да постигне нищо.
В опит да убедят шаха, Дарбишайър и колегата му от ЦРУ Стивън Мийд отиват до Париж, за да се срещнат с неговата сестра Ашраф и я уговарят да се върне в Техеран и да увери брат си, че САЩ и Великобритания са сериозни за плана.
„Ние дадохме да се разбере, че ще платим разходите, и след като извадих голяма пачка пари, очите ѝ светнаха и тя каза, че само трябва да отиде до Ница за една седмица, за да уреди нещата. Тя беше доста вятърничава жена, и Стив я хареса. Той харесваше всички“, разказва британецът.
Дарбишир признава, че е организирал отвличането на шефа на полицията в Мосадък, генерал Махмуд Афшартус, през април 1953 г., но настоява, че не е предвиждано той да бъде убит – макар това убийство да е подхранило нестабилността предшестваща преврата.
„Нещо се обърка. Той беше отвлечен и държан в пещера. Чувствата бяха много нагорещени и Афшартус е бил достатъчно неразумен, за да направи обидни коментари за шаха. Той беше охраняван от млад армейски офицер, който е извадил оръжието си и го е застрелял. Това не беше част от програмата ни, но така се случи“, твърди шпионинът.
След няколко фалстарта, превратът успява на 19 август 1953 г. Мосадик е съден и е държан под домашен арест до смъртта си 14 години по-късно. Според Дарбишир съдбата му е била решена от момента, в който е поел службата.
„Те щяха да искат да свалят Мосадик независимо дори да беше подписал споразумения, благоприятни за Великобритания“, казва той. „В крайна сметка щяха да са принудени да се отърват от него, за да предотвратят руско овладяване. Убеден съм, че това винаги е било на масата“.
About The Author
