И така, драги съграждани, ако ви е малко късащото ризата си от старание за борба с коронавируса правителство начело с Предводителя, ето ви и „съпътстващата щета” – щастливото изтрещяване на Агенцията по заетостта по повод нейната 30-годишнина. В чест на юбилея си тази институция с функция на „арменски поп”, при която отиваш, когато нямаш на кого друг да се оплачеш, щом те изхвърлят от работа на улицата – не, че очакваш решение от нея, де, Боже опази! – е решила да отбележи юбилея си с фотоконкурс. Под гръмкото заглавие „Трудът през фотообектива”.
Еми толкоз може – какво сега, щом не се е сетила, че на нея си ѝ подхожда единствено „Безработицата през фотообектива“… Предводителят на правителството да не би да се сеща, че не може на заседание на министерски съвет да се държи като дон Корлеоне на спявка за разчистване на сметки? Ама на, седи си там, ръси клетви и омерти – и телевизиите даже го излъчват. Значи може и така.
Що пък да не може тогава Агенцията по заетостта да прави фотоконкурси вместо за търси работа на безработните? Или пък шефът на „щаба” за борба с коронавируса да не може да си кашля „в ръкава” в пряк ефир, докато обяснява как трябва съзнателно да пазим околните от зараза?
Но няма сега да се разсейваме по „короната” – ето, че и БНТ ни „светна” как да борим вируса с ракийка и колко прогресивен е всъщност алкохолният туризъм по нашенското Черноморие, защото именно и само с пиене и препиване морето и от епидемии, и от пандемии, и особено от простотии, е просто до колене!
Та да си дойдем на думата – Агенцията по заетостта се хвали, че 30 години е „общественият посредник на пазара на труда в България” и „подкрепя тези, които търсят работа и професионална реализация”. И ето сега е решила юбилейно да „подкрепя” тази своя традиционна мисия с фотоконкурс. Всеки, който желае да се включи, трябва да представи три фотографии, които „улавят моментите на работещия човек”. Хайде без издребняване, че регламентът е пропуснал „моментите на безработния човек“! Нали целта е да се отправят жизнеутвърждаващи и окуражаващи послания. Бива ли в такъв случай да се оглеждаме към разни маргинали, търсещи някое високо място, за да скочат оттам, след като месеци наред в бюрото по труда са чували състрадателни въздишки, че няма и няма подходяща работа за тях?…
Вместо да се разсейвате, четете по-нататък регламента – конкурсът се организира чрез електронна платформа и ще бъде достъпен онлайн през цялото време до неговия финал на 10 април 2020 г. Желаещите да се включат в конкурса трябва да се регистрират в платформата и да си направят профил. Ура!!! Какво прекрасно забавление за хора с много свободно време, каквито са безработните!…
Изброени са членовете на журито – трима професионални фотографи, зам.-министър на труда и социалната политика, важна шефка от самата Агенция по заетостта… Да са живи и здрави всичките и никога да не им се случва да се регистрират в бюро по труда!
Чуйте само как звучи анонсът: „Поставяйки труда във фокуса на този конкурс, Агенцията по заетостта цели да провокира професионални фотографи, както и любители, да представят своя личен или пък нестандартен поглед към света на работещите хора – многообразието от дейности и емоции, които заемат по-голямата част от нашия съзнателен живот.” Упссс…. Пардон, а несъзнателен живот ли е, когато те изхвърлят на улицата, колкото и да си талантлив и работлив?!?!… Пу, пу, пу – това някакви зли сили ни го нашепнаха, аууу!
Ама демоните не спират – я какво са ни подготвили по-нататък в същия анонс: „Очакванията са на базата на техническите и творческите умения на участниците да се събере качествена експозиция от фотографии, които „разказват” за многообразието на труда”. А за многообразието на депресиите сред безработните кой ще разказва??? – това пак го дуднат подривните духове, не ние, да не ни нарочи „министерството на истината”, витаещо под един каскет…
И да продължим с вдъхновението от сайта на Агенцията по заетостта: „30 от най-добрите фотографии ще заслужат специалното си място на фотоизложба, организирана от Агенция по заетостта на едно от най-емблематичните места в София – Мостът на влюбените, на 29 април 2020 г., където ще бъдат наградени победителите. След това снимките ще бъдат изложени на постоянна експозиция в бюрата по труда в страната”…
Пак ура!!! Безработните, които безнадеждно висят из тези бюра в очакване на някаква достойна работа, ще бъдат окрилявани от удостоените фотоси и направо ще летят към софийския Мост на влюбените – защо пък да не скочат оттам, я каква романтика!
„Фотоконкурсът поставя началото на поредица от събития, които ще припомнят за богатата история на Агенцията по заетостта и 30-годишното ѝ участие в пазара на труда чрез нейните 107 бюра по труда и множество филиали в страната”. Ето това вече направо ще разплаче всички, „обгрижени“ от Агенцията за тези 30 години… Дано по бюрата сложат и табла НА КОЛКО ТОЧНО НА БРОЙ ХОРА И КАКВА ИМЕННО РАБОТА е намерила Агенцията през нейните велики три десетилетия.
Логичният въпрос на всички безработни без предложения от Агенцията по заетостта на този фон е: щом има ресурс за провеждане на фотоконкурси, защо въпросната Агенция няма ресурс да реши кардинално проблемите с безработицата в България? Например – да намери работа В ЧУЖБИНА на всички, изхвърлени на улицата от родната геноцидна икономическа система? Защото явно у нас за „излишните” хора място няма. Та дано ги осиновяват някои чужди социални системи, все още неабдикирали от определението си.
Безработицата у нас е „скрита”, защото „изхвърлените” или наистина заминават в чужбина, или кротко се пенсионират, ако са навършили нужните години, за да получат пособието си за оцеляване на хляб и вода, или просто си намират достатъчно високо място за скок…
А иначе, драги съграждани, в Конституцията на Република България е записано ПРАВОТО НА ТРУД. Ето го този член, ако сте забравили:
Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.
Когато въпросната държава осигури тези „условия за осъществяване на правото на труд”, нека после да прави и фотоконкурси, и дори състезания за дефилета по натура из жълтите плочки. Но засега за тях не се очертава по-адекватно мото от Мис и Мистър „Спри това малоумие“, например…