В 10:16 ч. в мрачната и влажна петъчна сутрин, руският енергиен министър влезе в централата на ОПЕК в центъра на Виена, знаейки, че шефът му е готов да обърне глобалния пазар на петрол с главата надолу.
Александър Новак заяви на саудитския си колега принц Абдулазис бин Салман, че Русия не е склонна да свива повече производството на петрол. Кремъл е решил, че поддържането на цените, докато коронавирусът удря търсенето на петрол, представлява подарък за американската шистова индустрия. Добиващите чрез фракинг компании са добавили милиони барели към световния пазар, докато руските кладенци стоят неизползвани. Дошло е време да бъдат притиснати американците.
След пет часа учтиви, но безплодни разговори, по време на които Русия ясно представи стратегията си, преговорите пропаднаха. Цените на петрола паднаха с над 10% (и с още 30% при отварянето на борсите в понеделник, след като Саудитска Арабия обяви, че ще увеличи производството си в отговор на пропадналите преговори). Не само търговците се оказаха неподготвени от това развитие: според хора, присъствали на срещата, министрите на ОПЕК също са били шокирани и не са знаели какво да кажат. Според един от източниците на Bloomberg, в стаята изведнъж се е възцарила атмосфера на грубо събуждане.
Saudis plan big #oil output hike, going well >10mln bbl/day, as kingdom beginning all-out price war as aggressive response to collapse of OPEC+ alliance w/Russia. Riyadh reduces costs of its crude well below Russian oil. Oil market braces for nasty period. https://t.co/8dRlmGD7IZ pic.twitter.com/7z1oF4ytiE
— Holger Zschaepitz (@Schuldensuehner) March 7, 2020
В продължение на повече от три години президентът Владимир Путин държи Русия в коалицията ОПЕК+, която координира ограничаване на добива на петрол с цел поддържане на цените. Освен че помагаше на руската хазна – износът на енергийни ресурси е най-големият източник на приходи за държавата – този съюз носеше и външнополитически ползи, тъй като закрепваше отношенията с новия саудитски лидер принц Мохамед бин Салман.
Но договорките на ОПЕК+ също така подпомагаха американската шистова индустрия, а Русия е все по-гневна заради опитите на администрацията на Тръмп да използва енергетиката като политически и икономически инструмент. Москва е особено раздразнена от санкциите, които САЩ използват, за да предотвратят завършването на газопровода до Германия „Северен поток 2“. Белият дом също така взе на прицел венецуелския бизнес на руския петролен гигант „Роснефт“.
„Кремъл реши да жертва ОПЕК+, за да спре шистовите производители в САЩ и да накаже Вашингтон заради намесата в Северен Поток 2“, коментира Александър Динкин, президент на московския Институт за световна икономика и международни отношения. „Разбира се може да е рисковано да бъде ядосвана Саудитска Арабия, но това е руската стратегия в момента – гъвкава геометрия на интересите“, добавя той.
Сделката с ОПЕК+ никога не се е радвала на особено одобрение сред руската петролна индустрия, която негодува, че трябва да ограничава инвестициите в нови и потенциално печеливши проекти. По-конкретно Игор Сечин, влиятелният шеф на „Роснефт“ и отколешен съюзник на Путин, е лобирал срещу намаляването на добива. В Кремъл също така има разочарование, че съюзът с Рияд не е довел до значими саудитски инвестиции в Русия.
Според източници, запознати с отношенията между Москва и Рияд, в продължение на няколко месеца Новак и екипът му казаха на саудитските представители, че искат да поддържат съюза ОПЕК+, но не са склонни да задълбочават орязванията на производството. При последната среща на ОПЕК през декември Русия успя да договори позиция, при която да поддържа производството си сравнително стабилно, а Саудитска Арабия да поеме тежестта на орязванията.
След като епидемията от коронавирус започна да задушава икономическата активност в Китай през февруари – свивайки търсенето на петрол на най-големия клиент на Саудитска Арабия с 20% – принц Абдулазис се опита да убеди Новак, че е нужна предсрочна среща на ОПЕК+. Новак обаче отказа. Дори телефонният разговор между саудитския крал и Путин не помогна.
Докато епидемията се разрастваше, а анализаторите започнаха да прогнозират най-лошата година за търсенето на петрол след глобалната финансова криза, саудитците се надяваха, че ще успеят да придумат Москва преди редовната среща на ОПЕК в началото на март. Руснаците не отхвърляха ново свиване на добива, но изтъкваха, че шистовите производители трябва да споделят болката. Путин, който има последната дума за отношенията на Русия с ОПЕК, проведе среща с руските петролни производители миналата неделя.
Докато министрите на ОПЕК пристигаха във Виена през миналата седмица, Саудитците направиха последен опит да принудят Русия да съдейства. Те убедиха основните членове на ОПЕК да подкрепят намаляване на производството с 1.5 млн. барела на ден, но само при условие, че Русия и другите членове на по-широкия формат ОПЕК+ се присъединят. Новак пристигна последен във Виена, където го чакаха нервните му колеги, и отказа да отстъпи.
Според източниците на Bloomberg, престолонаследникът Мохамед бин Салман дори се е канил да се обади на Путин в петък. Говорителят на руския президент обаче даде ясно да се разбере, че Путин не възнамерява да участва директно в разговорите. Според присъствали на срещата във Виена, руският и саудитският петролни министри не са разменили и една усмивка.
От „Роснефт“ изглеждат изключително доволни от пропадането на сделката с ОПЕК. Говорителят на компанията Михаил Леонтиев заяви, че така се отваря възможност за разширяване на пазарния ѝ дял. „Ако винаги отстъпваш на партньорите, то вече не става въпрос за партньорство, а за нещо друго. Нека видим как американският шистов добив ще се чувства при такива условия“, заяви той.
Решението да се тръгне на война срещу шистовия добив обаче може да има обратен ефект. Много от производителите в Тексас и други шистови региони наистина изглеждат уязвими заради високата си задлъжнялост и ниските цени на природния газ. Но значимо понижаване на петролния добив в САЩ вероятно ще отнеме време. Най-големите петролни компании в САЩ – Exxon Mobil и Chevron – които вече контролират много шистови находища, разполагат с нужните финансови резерви да устоят на ниските цени. Някои от по-малките производители може и да фалират, но много от тях са инвестирали във финансови инструменти, застраховащи ги от спад в цената на суровия петрол.
В краткосрочен план Русия се намира в добра позиция да устои на срива на цените. Бюджетът на страната се нуждае от цени от 42 долара на барел, за да остане на зелено, а финансовото министерство е заделило значими парични резерви за „черни дни“. Но тъй като все още не е ясно какъв ще е ефектът от коронавируса върху глобалната икономика, а скоро петролният пазар ще бъде залят с милиони барели, цените могат да паднат значително под тези нива.
В Саудитска Арабия, където държавните разходи се покриват почти изцяло от петролните продажби, икономическият ефект ще е незабавен. Спадът на цените ще кара принц Абдулазис и неговия полубрат Мохамед да надуват производството още повече, за да осигурят приходи.
„Цените ще продължават да падат докато Москва или Рияд се откажат от това съревнование по издръжливост – или докато производството в Северна Америка претърпи значителни съкращения“, предвижда Боб МакНали, президент на Rapidan Energy Advisors и бивш член на Съвета по национална сигурност на САЩ.
Руското и саудитско енергийно министерство не са прекъснали връзките си, а дипломатическите механизми на ОПЕК+ все още са на лице. Това оставя отворена вратата, ако двете страни решат да подновят съюза си. В петък Новак уверяваше, че ОПЕК+ все още има бъдеще.
Една снимка от конферентната зала след излизането на делегатите обаче сякаш подсказва друго: малкото руско знаме на мястото на Новак е било съборено. И според присъствали, принц Абдулазис е оставил колегите си с мрачното предупреждение, че „всички ще съжаляваме за този ден“.
About The Author
