Посланието на президента Владимир Путин, от което всички очакваха като главни новини да се оформят демографските мерки, завърши с обявяване на реформа в системата на властта в Руската федерация – отказ от „суперпрезидентска” власт и създаване на президентско-парламентарна република с нови пълномощия на Държавния съвет.
По-нататъшните събития изглежда ще се определят от реакцията спрямо неочакваните идеи на Владимир Путин от страна на съществуващата политическа система. Няма основания да смятаме, че той предварително ги е обсъждал с други играчи, както и няма основания да смятаме, че всичко е вървяло по план – правителството на министър-председателя Дмитрий Медведев само половин час по-късно престана да съществува. Следващият ход президентът направи още същия ден – предложи за одобрение от Държавната дума новия премиер – досегашния ръководител на Федералната данъчна служба Михаил Мишустин. Значителна част от „цифровизацията” на управлението в последните години се асоциира с него.
Общото съдържание на президентското послание на Владимир Путин пред Федералното събрание беше известно предварително. Знаеше се, че ще стане дума за нови демографски мерки на правителството в допълнение към националните проекти, както и за мерки за поддръжка на инвестициите. В това изненади нямаше. Макар че фразата на президента, че през 2021 г. нарастването на БВП трябва да надхвърли средното за света, а от 2024 г. да възлезе на 5%, би трябвало да породи съмнения. Прогнозите на действащото правителство напълно обосновано са за по-ниски показатели. В икономическата част Владимир Путин не предложи радикални иновации. Отказа се и от пълна смяна на конституцията на Руската федерация от 1993 г., предлагайки само нейни корекции от шест точки, не засягащи „фундаменталните основи”. Но след като президентът стигна до петата точка, присъстващите спряха да разбират кое в конституцията всъщност се приема за „фундаментални основи”.
Владимир Путин предложи де факто да се измени базовата конструкция за сформиране на изпълнителна власт в страната и да се превърне Руската федерация от така наречената през 1993 г. суперпрезидентска република в президентско-парламентарна република.
Извън чисто правната логика, следвайки чистия прагматизъм, предложенията/указанията на Владимир Путин могат да се резюмират така. Премиерът, вицепремиерите и несиловите федерални министри (това всъщност е и реалното правителство на Руската федерация) занапред ще бъдат избирани и утвърждавани от Държавната дума – долната камара на парламента. Президентът си запазва само правото да ги лишава от постовете им. Силовите министри пък ще се назначават от президента „след консултации” със Съвета на федерацията (СФ) – горната камара на парламента. Чрез консултации пак със СФ (статутът на „консултациите” засега не е ясен) се назначават и регионалните прокурори. Самият СФ пък според представите на президента отстранява федералните съдии, съдиите на Конституционния и на Върховния съд. КС на свой ред получава правото да преценява конституционността на всеки нормативно-правен акт, включително и по искане на президента, одобрено от парламента.
На практика това означава, че ако предложенията на Владимир Путин бъдат приети без възражения, премиерът и „цивилната” част на правителството на Русия ще трябва да се назначават от Държавната дума. Ако опростим, „цивилната половина” на републиканската власт в Руската федерация става „парламентарна”, а „военната” (президентът остава и върховен главнокомандващ) – малко по-малко „президентска”, отколкото е сега. Това е най-голямото изменение в структурата на властта от 1993 г. Никакви други промени не могат да се сравняват с него по мащаби.
Неизвестно е дали тази позиция е била съгласувана с премиера Дмитрий Медведев, но той едва ли е бил съгласен.
По данни на „Коммерсантъ” господин Медведев в края на 2019 г. е предлагала не по-малко радикална, но различна реформа на политическата система – сливане на президентската и изпълнителната власт. Такава е схемата в САЩ, където президентът де факто е и глава на изпълнителната власт. Веднага след огласяването на посланието и консултациите с президента Дмитрий Медведев обяви, че правителството подава оставка. Владимир Путин незабавно прие тази оставка.
Веднага след това по информация на „Коммерсантъ” е било решено, че задълженията на министър-председател ще изпълнява и. д. първият вицепремиер Антон Силуанов. Тоест Дмитрий Медведев, комуто президентът предложи поста на зам.-председател на Съвета за сигурност (но Владимир Путин тепърва трябва да създаде този съвет), не остана в длъжността дори на и.д. премиер. Макар че т. 5 от алинея 117 на конституцията предполага това да става автоматично. Излезлият вечерта указ на президента означаваше, че именно Владимир Путин е отправил правителството в оставка, а не че Дмитрий Медведев и правителството са подали оставка сами. Президентът се позовава на алинея 83 и на точка 3 от алинея 117 на конституцията, според които той може да разпусне правителството без обяснения и мотивация.
В четвъртък правителството трябваше да се събере на първото си заседание за тази година, но пресслужбата на Белия дом (седалището на правителството в Москва – б.пр.) съобщи, че то се отлага, без да се уточнява за коя дата. Станалите и.д. членове на правителството трябваше да се срещнат в държавната резиденция „Горки-9”, в която живее Дмитрий Медведев. Тази резиденция си остана негова след президентския му мандат и съгласно закона „За гаранциите за президента на Руската федерация” тя му се предоставя за пожизнено ползване. Както сочат източници от „Единна Русия”, Дмитрий Медведев остава начело на тази главна парламентарна партия.
Мотивацията на Дмитрий Медведев, който веднага заяви, че целта на неговата оставка е желанието да даде на Владимир Путин възможност „да взема всички необходими и в тези условия решения”, е безупречна. Не само инициираните от Владимир Путин изменения в основите на работата на изпълнителната власт, но и други негови предложения правят политическата конструкция съвсем различна в сравнение със ситуацията през 2000-2019 г.
Две от другите промени, предложени от Владимир Путин, по същество са не по-малко важни – става дума за „единната система на публичната власт” и за промяната в статута на Държавния съвет.
За първата идея „Коммерсантъ“ писа още на 25 декември. Става дума за включване на местната власт (местното самоуправление) в системата на органите на властта. Вероятно и за окрупняване на общините, за предоставянето им на финансови пълномощия. Може би ще видим „одържавяване” на самоуправлението и прехвърляне към него на голям обем пълномощия. При такова развитие политическата активност около самоуправлението ще се засили и ще се промени качествено.
Втората идея на Владимир Путин е още по-нестандартна от предишните. От посланието на президента следва, че Държавния съвет на Руската федерация предстои да получи конституционен статут. Досега това беше просто консултативно-съвещателно събрание на регионални ръководители, съществувало в периода 1991-1993 г. и възстановено през септември 2000 г. с президентски указ. Държавният съвет се събираше няколко пъти в годината под председателството на президента. В него влизаха главите на изпълнителната власт от всички региони, всички пълномощни представители, ръководствата на Държавната дума и Съвета на федерацията, а също и назначаваните от президента досегашни гобернатори. Реална тежест Държавният съвет придоби през 2018 г. – по време на обсъждането на националните проекти, когато изпълняваше ролята на опонент на правителството. Специална роля в работата на Държавния съвет де факто започна да играе кметът на Москва Сергей Собянин. Държавният съвет предстои да стане част от изпълнителната власт, смята и. д. вицепремиерът Виталий Мутко, който в сряда се изказа на Гайдаровския форум (ежегодна международна научно-практическа конференция на икономически теми, провеждаща се в Русия от 2010 г. и назована в чест на един от бившите руски премиери и идеолог на либералните реформи от 90-те години Егор Гайдар – б.пр.). Ако след конституционното оформяне структурата на Държавния съвет остане близка до сегашната, то по същество става дума за „второ регионално правителство”. Решенията му ще имат правен статут включително и за регионите.
Друга доста важна промяна от предложените от Владимир Путин засяга външната политика на Руската федерация. В конституцията на РФ ще трябва да бъде вписан принципът за нейния приоритет над международните договори.
Да напомним, според алинея 135 от конституцията такава промяна може да бъде направена само от Конституционно събрание (а такова засега няма, както и няма закон за свикването му). Глава 9 от конституцията може да бъде променена само от него и то след като три пети от състава на Държавната дума и на Съвета на федерацията подкрепят промяната. Може „безусловният суверенитет” сам по себе си в рамките на конституцията да не е толкова значим практически, колкото изглежда, но по същество е анонсирано много съществено изменение в принципите на външната политика.
Като цяло новото правителство ще работи в страна, различна от досегашната. Както заяви Владимир Путин, „пред Русия стоят решаващи исторически задачи” и целта на обявените промени е тези задачи да бъдат изпълнени. С подготовката на въпросните промени в изпълнителната власт ще се занимава вече не Дмитрий Медведев (нека отбележим, че под неговото ръководство „Единна Русия“ напълно е в състояние на следващите избори за пореден път да стане управляваща партия), а Михаил Мишустин.
Избирането на Михаил Мишустин за премиер е очевиден опит на Владимир Путин да разшири към изпълнителната власт мащаба на резултатите от изключително успешната „цифрова трансформация” на Федералната данъчна служба (ФНС) в периода 2010-2019 г. Факт е, че днес ФНС е призната за една от най-напредничавите в света.
Голяма е вероятността в Белия дом да бъдат засилени позициите на кадрите от министерството на финансите. Едва ли Михаил Мишустин ще е заинтересуван да сменя своя ръководител от отиващото си правителство Антон Силуанов. Логичните приоритети на правителството през тази призма ще си останат управлението на националните проекти, цифровизацията на държавните служби и електронният бюджет, борбата със сенчестия сектор в икономиката, а също и социалната държава. По-голямата част от демографските и икономическите инициативи в посланието на Владимир Путин произлизат от предложения, вече направени от Антон Силуанов и и.д. вицепремиера Татяна Голикова. (В посланието също така е очевиден приносът на помощника на президента Андрей Белоусов, а по демографските въпроси – на Агенцията за стратегически инициативи).
Представители на големите компании и банки, запитани от „Коммерсантъ“ като цяло се отнасят спокойно към новините около смяната на правителството, макар всички да твърдят, че нищо не са знаели за подобни планове. Тази реакция може да се обясни с това, че слухове за предстоящи в началото на годината размествания поне на ниво вицепремиери имаше отдавна. Но по-разпространената причина е в липсата на очаквания за резки промени. „Ще има прегрупиране, но това не са сериозни изменения в политиката,” казва един от интервюираните.
„Както си работехме досега, така ще си работим и занапред. Това е далеч не първата оставка, която сме видели. Винаги трябва да има готовност за оставки,” каза зам.-министърът в министерството на цифровото развитие, телекомуникациите и масовите комуникации Алексей Волин.
Не очакват промени и източниците на „Коммерсантъ”, запознати със ситуацията в Централната банка. Ръководството на регулатора начело с Елвира Набибулина се чувства доста уверено.
Повечето източници на „Коммерсантъ” очакват, че ключовите за промишлените отрасли вицепремиери Антон Силуанов и Дмитрий Козак ще запазят постовете си. В същото време има очаквания, че постовете на първи вицепремиер и на ръководител на финансовото министерство, които сега едновременно заема господин Силуанов, ще бъдат разделени. Част от коментаторите допускат оттегляне на Дмитрий Козак и свиване на сферата на неговите пълномощия с по-голям фокус към страните от Общността на независимите държави.
Впрочем, самото назначаване на господин Мишустин на министър-председателския пост едва ли предполага, че всичко ще остане така или почти така, както е било досега. Вероятно представата на Владимир Путин за правителството е, че именно това назначение ще позволи да се осъществи надеждата за ръст на БВП от 5% до 2024 г. Особено ако еднократните решения бъдат доразвити от други през близките месеци. Идеята за „полупрезидентска” република явно предполага известно засилване на формалната политическа активност вътре във властта. Също така можем да предположим, че референдумът за промените в конституцията ще бъде проведен още в близките месеци. Въпросът дали ще се преизбира Държавната дума е по-неясен. Събитията от 15 януари не дадоха задоволителен отговор и на въпроса как Владимир Путин вижда самия себе си в бъдещата конструкция.
……………………………………………………………
* Заглавието на статията е на „Барикада”
About The Author
