Корнелия Нинова мълчи за септемврийци, мълчи и за резолюцията на Европарламента, приравняваща фашизма и нацизма с комунизма, а вътрешните си дисиденти парира с апаратни хватки
Тази година официалната БСП напълно „забрави” 96-годищнината от избухването на 23 септември 1923 г. на първото в света антифашистко въстание, влязло в българската история като Септемврийското, и обезсмъртено в поемата на Гео Милев „Септември”.
През 2018-та председателката на БСП Корнелия Нинова се отчете на тази дата поне с няколко фрази във фейсбук. Сега и това няма. Да не говорим за организирано поднасяне на цветя пред паметника на Гео Милев в София.
Датата беше припомнена и уважена по самоинициатива само на отделни дейци, редови чренове и низови организации на БСП по места. На национално ниво беше разгласена само проявата в Пловдив благодарение на отразяването, което получи от местния клон на БНР. В кореспонденцията се съобщава, че пловдивският кандидат-кмет на БСП Николай Радев е призовал за нетърпимост към неофашизма. Той е говорил на възпоменателна церемония в местността „Кемера”. Там са били разстреляни без съд и присъда единайсет видни пловдивчани. Сред тях и кметът комунист Никола Гълъбов, застанал начело на пловдивската комуна след спечелени избори през декември 1919 г.
„23-ти септември е особен ден за нас, социалистите. Ден на почит и уважение, ден на гордост с подвига на българския народ, който първи се вдигна срещу фашизма през далечната 1923 година,” заявил кандидат-кметът Николай Радев, който е и директор на пловдивската Английска гимназия. Той е припомнил и приноса на някогашната пловдивска комуна: „Само за три месеца комунарите разгръщат безпрецедентна социална програма, насочена към бедните и безработните – хляб и мляко на половин цена, жилищна политика за бежанците от Беломорска Тракия, осигурявани здравни прегледи и лекарства.” Заявил е още, че сто години по-късно БСП се бори за същото. По-късно пловдивските социалисти са почели и паметта на антифашистите, разстреляни в местността „Акациева горичка”.
Ръководството на „Позитано” 20 обаче явно е заето с по-увличащи го дейности. Например – да прилага стари апаратни хватки за париране на вътрешната си опозиция. Последната от тази серия беше приложена на 20 септември следобед – точно преди държавата да изпадне в тридневна празнична летаргия. Тогава Изпълнителното бюро на БСП даде убийствен отговор на заведено с входящ номер на 18 септември писмо от 64-ма „дисиденти” от Националния съвет на соцпартията. 64-мата настояваха за спешно свикване на НС, за да се преразгледат наложени „отгоре” спорни решения за кандидати в местните избори във Варна и Сандански, в чиито общински организации има високо напрежение по темата. ИБ на БСП обаче забави отговора и го даде в ден и час, когато вече няма време било за свикване на НС, било за промяна на кандидатите – почивните дни блокират подобна възможност, а срокът за регистриране на кандидатите изтича в първия работен ден след празниците, 24 септември. Забележителен е и отговорът, даден от „корнелианците” на „дисидентите”: „Със събраните от вас подписи на една трета от членовете на НС на БСП, вие сте в уставното си право да свикате заседание на НС. Направете го с определени от вас дата, час, място и дневен ред.” Напълно демократично. Само дето е изчислено така, че да няма време това да стане.
Естествено, че при толкова интензивен вътрешноорганизационен живот, няма време и да се почетат антифашистите септемврийци…
Не се е намерило време и за още нещо, съвсем актуално и европейско. Официалната БСП не реагира по абсолютно никакъв начин на приетата на 19 септември от Европейския парламент резолюция, приравняваща фашизма и нацизма с комунизма. От петимата евродепутати, изпратени от БСП в ЕП, против резолюцията са гласували само трима – Петър Витанов, Сергей Станишев, Цветелина Пенкова. Иво Христов се е въздържал, Елена Йончева не е присъствала на гласуването.
Ако „корнелианската” БСП толкова се срамува от комунистическия период на тази основана през 1891 г. партия, редно е да спре да се хвали, че представлява организация на 128 години и да си признае, че оглавява нещо, което самосъздава от 2016-та насам. А не да разчита на гласовете на членска маса, която има друга памет за историята и други приоритети за настоящето.
На онези, които почитат паметта на героите от първото в света антифашистко въстание, на жертвите на кървавия терор от 1925-та и на падналите в антифашистката съпротива през Втората световна война, припомняме поемата „Септември“ на също покосения от дълголетната българска гражданска война Гео Милев.
Тази лозунгарско, болшевишка статия само доказва, че БСП се нуждае не от спешно прочистване на „корнелистите“, а на съвременните болшевики в редиците си, които нито са направили исторически анализ на политическите действия на Столетницата, нито са си взели поука. Поради какви причини трябва да се празнува и да се издига в култ един политически акт, който освен негативи за БКП т.с., безумни човешки жертви в резултат на Коминтернов слугинаж до нищо друго не води? И това въпреки мъдрото предупреждение на умиращия истински марксист Благоев. Преди да пишете подобни неща с болшевишки плам, отговорете на следните въпроси: 1. Съществуват ли вътрешни икономически, политически и интелектуални условия за работническо-селски преврат в този момент в страната? 2. Съществуват ли благоприятни международни условия за това, предвид потушаването на Унгарската съветска република и опита за революция в Германия? 3. Срещу какво фашистко в България се бори това „въстание“ и защо преди това БКП т.с. не подкрепят юнското въстание на земеделците, след като ще правят с тях работническо-селски преврат?
На въпросите, които изброявате, историята отдавна е дала нееднозначен отговор. А вие, преди да се отдавате на собствения си плам, е добре да правите разлика между „празнуване“ (какъвто е изразът в коментара ви) и отбелязване на едно трагично историческо събитие, чието ехо – било в един, било в друг прочит – отеква болезнено и до днес. Премълчаването на такова събитие от ръководството на партия, която има пряко отношение към него, е възможно най-неадекватната реакция.
Аз не зная дали „корнелианската“ БСП се срамува от голяма част от историята на БКП, но всеки истински, ляв, марксистки човек трябва да се срамува. БСП отдавна трябваше да направи критичен исторически анализ на слугинския си болшевишки курс след оттеглянето на Благоев от активна политическа дейност. Не само, че не го направи, но в Партията продължават да съществува болшевишка идеологизираност вече по съвременно овъргаляна със Станишевски фабиански либерализъм. Що се отнася до паметта на Гео и на погубените животи на истински, чисти и честни комунисти и анархисти, то те винаги в историята са ставали жертви на дивашки идеолози като Сталин, Димитров и Коларов, които дори не са проявили смелостта да понесат отговорността за безумията си.
Първо: В България никога е нямало комунизъм. Тук може да се говори за национал социализъм. А Марксизма и до ден днешен си остава една романтична утопия. Второ: По времето на Живков, България е била много далеч от сляпото прехласване по болшевизма и Живков успява много добре да лавира между различните интереси и да извлича ползи за своя народ. Не случайно 88′ сме на 28 място в света по стандарт на живот според английския вестник Гардиън. И населението на България достига 9 млн. души. Трето: Да се твърди, че Сталин, Коларов и Димитров са нямали смелост и не са понесли никаква отговорност, само по себе си е безумно. Но не намирам смисъл да задълбочавам по темата с предубедено лице, открито пренебрегващо историческите факти. И четвърто: След вътрешния преврат организиран срещу Тодор Живков, властта бива завзета и до ден днешен остава в ръцете на най – корумпираната и подла част на БКП, която следва единствено и само личния си интерес и е много далеч от всякакви доктрини и политически течения.