Тази година официалната БСП напълно „забрави” 96-годищнината от избухването на 23 септември 1923 г. на първото в света антифашистко въстание, влязло в българската история като Септемврийското, и обезсмъртено в поемата на Гео Милев „Септември”.
През 2018-та председателката на БСП Корнелия Нинова се отчете на тази дата поне с няколко фрази във фейсбук. Сега и това няма. Да не говорим за организирано поднасяне на цветя пред паметника на Гео Милев в София.
Датата беше припомнена и уважена по самоинициатива само на отделни дейци, редови чренове и низови организации на БСП по места. На национално ниво беше разгласена само проявата в Пловдив благодарение на отразяването, което получи от местния клон на БНР. В кореспонденцията се съобщава, че пловдивският кандидат-кмет на БСП Николай Радев е призовал за нетърпимост към неофашизма. Той е говорил на възпоменателна церемония в местността „Кемера”. Там са били разстреляни без съд и присъда единайсет видни пловдивчани. Сред тях и кметът комунист Никола Гълъбов, застанал начело на пловдивската комуна след спечелени избори през декември 1919 г.
„23-ти септември е особен ден за нас, социалистите. Ден на почит и уважение, ден на гордост с подвига на българския народ, който първи се вдигна срещу фашизма през далечната 1923 година,” заявил кандидат-кметът Николай Радев, който е и директор на пловдивската Английска гимназия. Той е припомнил и приноса на някогашната пловдивска комуна: „Само за три месеца комунарите разгръщат безпрецедентна социална програма, насочена към бедните и безработните – хляб и мляко на половин цена, жилищна политика за бежанците от Беломорска Тракия, осигурявани здравни прегледи и лекарства.” Заявил е още, че сто години по-късно БСП се бори за същото. По-късно пловдивските социалисти са почели и паметта на антифашистите, разстреляни в местността „Акациева горичка”.
Ръководството на „Позитано” 20 обаче явно е заето с по-увличащи го дейности. Например – да прилага стари апаратни хватки за париране на вътрешната си опозиция. Последната от тази серия беше приложена на 20 септември следобед – точно преди държавата да изпадне в тридневна празнична летаргия. Тогава Изпълнителното бюро на БСП даде убийствен отговор на заведено с входящ номер на 18 септември писмо от 64-ма „дисиденти” от Националния съвет на соцпартията. 64-мата настояваха за спешно свикване на НС, за да се преразгледат наложени „отгоре” спорни решения за кандидати в местните избори във Варна и Сандански, в чиито общински организации има високо напрежение по темата. ИБ на БСП обаче забави отговора и го даде в ден и час, когато вече няма време било за свикване на НС, било за промяна на кандидатите – почивните дни блокират подобна възможност, а срокът за регистриране на кандидатите изтича в първия работен ден след празниците, 24 септември. Забележителен е и отговорът, даден от „корнелианците” на „дисидентите”: „Със събраните от вас подписи на една трета от членовете на НС на БСП, вие сте в уставното си право да свикате заседание на НС. Направете го с определени от вас дата, час, място и дневен ред.” Напълно демократично. Само дето е изчислено така, че да няма време това да стане.
Естествено, че при толкова интензивен вътрешноорганизационен живот, няма време и да се почетат антифашистите септемврийци…
Не се е намерило време и за още нещо, съвсем актуално и европейско. Официалната БСП не реагира по абсолютно никакъв начин на приетата на 19 септември от Европейския парламент резолюция, приравняваща фашизма и нацизма с комунизма. От петимата евродепутати, изпратени от БСП в ЕП, против резолюцията са гласували само трима – Петър Витанов, Сергей Станишев, Цветелина Пенкова. Иво Христов се е въздържал, Елена Йончева не е присъствала на гласуването.
Ако „корнелианската” БСП толкова се срамува от комунистическия период на тази основана през 1891 г. партия, редно е да спре да се хвали, че представлява организация на 128 години и да си признае, че оглавява нещо, което самосъздава от 2016-та насам. А не да разчита на гласовете на членска маса, която има друга памет за историята и други приоритети за настоящето.
На онези, които почитат паметта на героите от първото в света антифашистко въстание, на жертвите на кървавия терор от 1925-та и на падналите в антифашистката съпротива през Втората световна война, припомняме поемата „Септември“ на също покосения от дълголетната българска гражданска война Гео Милев.
