Народното събрание преодоля ветото на президента Румен Радев върху закона за актуализация на бюджета, в който се предвижда отворено финансиране от бизнеса на политическите субекти. Решението беше гласувано от мнозинството в парламента успоредно с приемането на поправките, с които държавната субсидия за партиите се намалява от 11 на 1 лев на глас.
Румен Радев върна текстовете, които предвиждаха компенсация за партиите чрез пари от бизнеса, тъй като според него това ще ги направи зависими. Но парламентът потвърди волята си и отхвърли ветото.
„За“ промените и съответно срещу ветото гласуваха 129 депутати от ГЕРБ, ДПС, „Воля“ и част от „Обединени патриоти“, а 84 народни представители от БСП и останалите „патриоти“ бяха против.
Макар президентът да не наложи вето на текстовете, които касаят размера на субсидията, а само на онези параграфи, засягащи „отвореното финансиране“, по време на двучасовите дебати от ГЕРБ защитаваха основно именно намаляването на държавната субсидия от 11 на 1 лев за глас.
Основен аргумент отново беше проведеният в страната референдум, който обаче не събра нужните гласове, за да бъде задължителен, а освен това в него се съдържаха и други въпроси, с отговорите на които парламентът не се занимава. Същевременно, драстичното намаляване на партийните субсидии се случи изненадващо в средата на годината, веднага след европейските избори и само броени месеци преди изборите за местна власт.
От ДПС отново защитиха идеята си за отваряне на възможността за дарения без ограничения от бизнес субекти, като изтъкнаха, че това е единственото решение, ако се премахне държавното финансиране, каквото по същество представлява намалението от 11 на 1 лев за глас. Според Йордан Цонев, само от ДПС са обяснявали от началото на кампанията за референдума досега защо партиите е по-добре да бъдат финансирани от бюджета.
БСП за пореден път се обяви категорично против новия модел за финансиране на политическа дейност. Депутатът Крум Зарков нарече отварянето на възможността за дарения без ограничения от бизнеса „политически рекет“, а колегата му Антон Кутев обвини ДПС, че от години „партията прехвърля към бизнеса на Делян Пеевски и обратното“. Според Кутев, това може и да не е противоконституционно, но вреди на държавата, а „Делян Пеевски е по-влиятелен от министър-председателя“.
От ВМРО и НФСБ нарекоха намаляването на субсидията от 11 на 1 лев за глас „умъртвяване на малките партии“ (Славчо Атанасов) и предложиха „след името на партията вече да се изписва и името на спонсора“ (Искрен Веселинов).
Без машини на местния вот
На заседанието на парламента на 24 юли беше прието и друго решение, касаещо изборния процес – промените в Изборния кодекс, които предвиждат отмяна на машинното гласуване. Тези поправки бяха приети окончателно на второ четене, като в крайна сметка машини няма да има само на предстоящите местни избори, но би трябвало да има на следващия парламентарен вот – поне ако Народното събрание преди това отново не реши друго.
На 27 октомври 2019-та ще гласуваме само с хартия, както и на всички местни избори занапред. Но на парламентарни, европейски и президентски машинното гласуване трябва да бъде въведено във всички секции, освен в тези с под 300 регистрирани избиратели, както и в болници, социални домове и зад граница, реши парламентът.
Въпросният ремонт на Изборния кодекс е изключително странен, след като през април тази година парламентът прие – по идея на ДПС – машините за европейските избори да бъдат 3000, на местните – 6000, а след това да гласуваме само с машини във всички секции на всички избори. Днес партията на Ахмед Доган защити идеята си машините да останат за останалите избори, освен местните. А след есента щели отново да искат промяна, с която да се направи нов ремонт и машините да се върнат за всички видове избори.
На днешното заседание депутатите от БСП бяха единствените защитници на идеята още на тези местни избори да има и машини така, както беше предвидено по закона досега – в 6000 секции. Опозицията настоява, че машинното гласуване ограничава възможностите за манипулация, промяна на протоколи и други. Аргументите им не бяха приети от мнозинството, което отхвърли и друго тяхно предложение – право на избор на кмет да имат населените места с над 150 регистрирани жители. В момента кмет избират населените места с над 300 жители.
About The Author
