За поредния скандален акт на ревизионизъм в Прибалтика съобщава израелският вестник Jerusalem Post. Авторът на статията Ефраим Зуроф е известен израелски историк и ловец на нацисти, който играе важна роля в изправянето на военнопрестъпници пред съда. Роден в САЩ, Зуроф е и директор на израелското бюро на глобалния център „Симон Визенщайн“. Той прекарва години в издирване на литовски извършители на масови престъпления срещу евреите по време на Холокоста и в събиране на доказателства за обвинения срещу тях.
В градчето Вилкия на река Неман бе издигната паметна плоча, която почита паметта на Зенонас Игнатавичюс – свещеникът на 12-ти литовски помощен полицейски батальон, който воюва на страната на нацистите през Втората световна война. През декември 1941 г. монсеньор Игнатавичюс напуска духовното училище в Каунас и става свещеник на бойната част, формирана от доброволци четири месеца по-рано и изпратена в Беларус. Там „литовските патриоти“ са се занимавали основно с убийства на местни евреи. Между октомври и декември 1941 г. те ликвидират над 15 000 души в Дзержинск, Клецк, Минск, Несвиж и Слуцк.
Батальонът е използван и за разстрели на съветски военнопленници. Неговите войници извършват шест масови екзекуции във военнопленническия лагер 352 в Минск и разстрелват близо 3000 души. „Литовските патриоти“ участват още в нацистки хайки за съветски партизани и за техните цивилни поддръжници. До момента са документирани 209 подобни убийства.
Кървавата следа на литовските колаборационисти е описана обстойно от много експерти. Сред тях е и литовският историк Алфредас Рукшенас, който публикува редица анализи в списанието „Геноцид и съпротива“. Миналото на батальона не е тайна. Само че властите и някои от гражданите на Вилкия явно считат, че масовите убийства, извършени от нацисти, носят слава на Литва.
Инженерът Игидиус Юодис, говорил при откриването на плочата, казва, че тя е посветена на „един изключителен човек“. Според Юодис, в миналото хората „искрено вярвали в Бога“ и когато трябва да се изправят пред смъртта ежедневно „те са имали нужда от утеха, от подкрепа, от добра дума и от заповедите на свещеника“.
Той удобно пропука факта, че почитаните колаборационисти наистина са се сблъсквали със смъртта ежедневно, но като убийци, а не като жертви. Още повече, че 12-ти литовски помощен полицейски батальон се е ползвал от особено мрачна репутация дори в сравнение с други полицейски и военни части, сътрудничили с нацистите. Игнатавичюс е пристигнал в Минск по Коледа на 1941 г., за да поеме задълженията си на полкови свещеник, когато тази мрачна слава не може да не е достигнала до него. Няма доказателства, че се е опитал да попречи на извършваните военнопрестъпления, да ги заклейми или поне да призове войниците да не ги вършат. Подобно на повечето литовски колаборационисти, неговото мнение е било, че евреите получават заслужено наказание за симпатията им към комунистите и че инвазията на Хитлер в СССР е била своеобразен нов кръстоносен поход на западната християнска цивилизация. Такава е била в същността си пропагандата на литовските националистически организации през 1941 г.
Както посочва Ефраим Зуроф, досега литовските централни и местни власти, както и обществени организации, се удостоявали нацистки колаборационисти с мемориали и паметни плочи, аргументирайки се с факта, че след 1944 г. тези хора участват в антисъветски партизански дейности. Именно тази съвременна „версия на историята“ се цени най-много в Литва. Все пак скандалът във Вилкия е прецедент дори от такъв ракурс. Почетен е човек, който е избягал на Запад заедно с изтеглящите си германски войски, живял е мирен живот и умира през 1975 г. в Бразилия. Тоест, за никакъв герой и за никаква съпротива срещу съветската власт не може да става и дума.
Посочва се още, че инициаторът на церемонията членува в организацията на ветераните – Литовския съюз на стрелците. Осигурено е било присъствието и на почетна армейска част. Явно Игнатавичюс е считан за пример за подражание на литовските войници! Същото важи и за Литовската католическа църква, която подобно на армията се съобразява с новите тенденции и не вижда нищо нередно в това да почита подобен „свещеник“. Наред с войници и официални лица от близкия град Каунас, в откриването на паметната плоча е участвал и Антананас Саулаийтис – представител на Йезуитския орден.
About The Author
