Ако си представим най-голямата военна сила в света като някакво божество, пред което туземците (наричани често „съюзници“) оставят различни дарове, за да не го разгневят и да не започне да хвърля гръмове и мълнии по тях, то сигурно сте убедени, че българите сме сред най-щедрите поклонници. Особено след сделката за изтребителите F-16, които най-бедната страна в ЕС на всичкото отгоре се задължи да плати авансово и накуп. Подобно впечатление обаче би било до голяма степен погрешно, ако не познавате полския пример в това отношение. Защото, ако България ще постави пред олтара във Вашингтон между 2,2 и 3,2 милиарда лева (според различните преценки на правителството и президента), то Полша се задължи да остави многократно по-голяма лепта. При това ще направи огромния харч с кеф, представяйки го за свой исторически триумф.
В политическите реалности във Варшава отдавна има нещо шизофренично. Държавата се управлява от консервативно правителство, което твърди, че се бори за националния интерес и всекидневно тръби за това как връща достойнството ѝ. Едновременно с това обаче води външна политика на фрапантно лакейско ниво. Обществото наблюдава този очевиден дисонанс, но вместо да го отхвърли, аплодира управляващите все по-силно след всяка тяхна издънка.
А ето и последната от тях: полският президент Анджей Дуда отиде наскоро на официално посещение в САЩ. Там изприказва куп фантасмагории и обеща да похарчи милиарди за строеж на нова американска военна инфраструктура в страната си, както и да купи цял флот нови изтребители F-35. Върна се у дома и рейтингът му отново се вдигна.
In the Diplomatic Reception Room, Presidents Trump and Duda sign agreement on Poland’s purchase of F-35 stealth fighters. „It’s a big purchase,“ said @POTUS. Said details coming at joint news conference. „It’s a very big order,“ he said. pic.twitter.com/bAqrt6Z2AJ
— Mark Knoller (@markknoller) June 12, 2019
Само преди месец в Полша се проведе масова стачка на учителите заради катастрофално ниските им заплати, както и срещу реформата на училищната система, наричана от повечето хора “деформа”. Едновременно с преподавателите протестираха физиотерапевти, ветеринарни лекари и лаборанти. Периодично на протест излизат хора с увреждания и техните придружители; обещават им се някакви неща, но вече месеци наред не получават нищо. Във важен град в централна Полша като Пьотрукув Трибуналски закриха последното родилно поделение – такова няма в нито една болница в целия регион. Последните статистически данни пък показват, че въпреки разширяването на социални програми и въвеждането на нови, инфлацията и драстично повишаващите се цени на хранителните стоки “изяждат” доходите и показателите на бедността отново достигат застрашителни нива. Но, ето че всичко това сякаш не прави особено впечатление, което в известен смисъл е закономерно. След десетилетия на постоянен цивилизационен регрес хората са се кротнали и изглежда са свикнали с патологиите около тях, а социалните мерки, въведени от управляващите католически фундаменталисти, допълнително ги “приспиват”.
На този фон президентът Дуда отиде до САЩ и се върна триумфално оттам с… огромни финансови задължения, предлагайки се на Доналд Тръмп по начин, за който генералните секретари на КПСС можеха само да си мечтаят.
Да погледнем какво точно договори той във Вашингтон: САЩ ще пратят още хиляда свои войници към Полша, които ще бъдат посрещнати и издържани изцяло за сметка на тукашните данъкоплатци. Освен това Полша ще закупи 30 изтребители F-35, за които ще плати около пет милиарда долара. От тези бойни самолети вероятно само три ще се експлоатират постоянно поради огромните експлоатационни разходи, свързани с техническата им поддръжка, обучението на пилоти, горивото и пр. Но и това не е всичко – Дуда набута Полша и в авангарда на “диверсификацията на газовия пазар в Европа”, което означава, че страната масирано ще внася американска газ, тройно по-скъпа от руската. Поет е и друг ангажимент в областта на енергетиката – стратегическо сътрудничество със САЩ при изграждане на атомна централа. Никакви суми не са посочени в подписаните от Тръмп и Дуда документи, но полските коментатори – дори проправителствените, изчисляват, че става въпрос за разходи от порядъка на 20 милиарда долара.
За всеки, който не е загубил разсъдъка си, е ясно, че тези колосални суми биха могли да бъдат похарчени много по-разумно в полза на полския обществен интерес, а не на американския военнопромишлен комплекс. Полша страда от огромни проблеми, свързани с недофинансиране на здравеопазването и образованието, грижата за възрастните, хронично болните и инвалидите, както и с фактическото отсъствие на междуселищния транспорт. Дори сумите за новите покупки да не бяха зашеметяващи, има нещо дълбоко антихуманно в това да се обърнеш с гръб към хората с увреждания и да ги обиждаш, а едновременно да си настроен толкова угоднически и щедро спрямо Пентагона.
Пропагандната мантра, пусната да замаже целия този интелектуален, политически, морален и фактически фалит, разбира се, гласи: „Ние правим голяма инвестиция в нашата национална сигурност“. Но дори и ако конспиративната теория за постоянната „руска заплаха към Полша“ се приеме за действителност, то само лунатик може да смята, че още хиляда или дори пет хиляди американски войници биха могли да я спрат.
Не, това не е изправяне на крака, както го нарече всесилният Качински, а директно падане на колене.
About The Author
