Възгледите на 72-годишния Жозеп Борел комбинират реализма на човек, който от години участва в изграждането на обединена Европа, с ентусиазма на поборник за променянето ѝ. Външният министър на Испания пледира за един ЕС с фискална хармонизация, фиксирана минимална заплата, пакт срещу климатичните промени и стратегическа автономия от Съединените щати. Признава, че рационалният дебат трудно си пробива път сред популисткия шум. Борел, който бе председател на Европейския парламент от 2004 до 2007 г., критикува без задръжки политиките на бюджетни орязвания, разклатили ЕС. И добавя, че социалдемокрацията – включително испанската – също има пръст в това. Борел е водач на листата на Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) в евроизборите
Какво означава, че Европа или трябва да бъде социална, или изобщо няма да бъде, както често казвате в речите си?
Първоначално се е смятало, че социалното трябва да е ангажимент само на държавата. Но създавайки мобилен пазар, започваме да използваме фискалните и социалните норми като фактори в конкуренцията. Днес е налице по-голяма фискална и социална конкуренция между самите европейските страни, отколкото отколкото между ЕС и онези растящи икономики, за които постоянно алармираме. Бяха намалени данъците, влязохме в една конкурентна и понижена фискалност. Това провокира загуба на икономически капацитет в нашите държави и отслабване на системите за социална защита. В същото време течеше и конкуренция в заплатите. Това доведе до обедняване на населението, което е най-изложено на международната конкуренция. Така беше ограничено потреблението и бе допринесено за дефлацията. Не може да продължава по този начин. В ЕЕртябва да се приложат елементи на фискална и социална хармонизация.
Социалдемокрацията се компрометира с някои мерки, които влошиха още повече кризата. Кое гарантира, че сега няма да стане същото?
Истината е, че европейската конструкция е съвместно дело на двете големи партийни групи – християндемокрацията и социалдемокрацията. Докато не започна кризата в еврозоната, изглеждаше, че всичко върви добре. Истина е също, че социалдемокрацията, включително испанската, прие постулатите на германския неолиберализъм и политиките на така наречения остеритет. За всичко това голямото мнозинство на европейската социалдемокрация също носи отговорност. Но освен всичко това, истина е и че през последните 15 годни имахме Европейски комисии, председателствани постоянно от Европейската народна партия (ЕНП).
Дава ли импулс на европейската социалдемокрация добрият резултат, който постигна ИСРП на парламентарните избори?
Дава. Социалдемокрацията по-рано навсякъде разполагаше с 40% от вота. Сега, ако ѝ провърви, взима около 20%. Но съвсем наскоро Испания вдигна летвата до 30%. В момента ИСРП и нейният лидер са се превърнали в ориентири за европейския социализъм.
Възможно ли е да се мисли за мерки като европейска осигуровка при безработица, след като налице е една толкова малко смела Германия?
Когато отстояваме единна минимална европейска заплата или осигуровка при безработица, нямаме предвид, че размерът им ще е един и същ навсякъде или че ще изчезнат националните параметри. Но правилата, по които ще се фиксира наличието на минимална заплата във всяка страна – не нейната номинална стойност – ще трябва да следват логиката на общността, за да се избегне социалната надпревара. В САЩ има една допълнителна федерална осигуровка за безработица. Става дума и тук да направим същото – чрез една осигуровка, която събира ресурси автоматично.
Ще могат ли тези предизвикателства да се посрещнат в испанския парламент, или Европарламентът ще трябва да се посвети на неутрализиране на ултрадесните гласове?
Възходът на крайната десница доминира европейския политически дебат. Тя може да получи добър изборен резултат, защото печели народна подкрепа, обещавайки нереалистични решения, несъобразени със съществуващите проблеми. Но това трябва да се обяснява, защото приказките за издигане на стени въздействат доста по-първосигнално, отколкото демографските динамики, човешките права… Плюсът на популисткия дискурс е в опростенческия подход. Но проблемът е кои са причините, довели до разрастването на това явление.
Вярвате ли, че ще се разраснат и още?
Те не са хомогенно движение. Имат разногласия за много неща. Но са единни в разбирането си, че могат да се издигнат стени срещу проблемите, които идват отвън. И тай като ЕС се асоциира с отварянето, атакуват ЕС. Същото е, както и при британците, които решиха да кажат: трябва да си възвърнем контрола. Такъв е и дискурсът на каталунския сепаратизъм: сам ще съм по-добре. Но какъв е лимитът на това „сам”? В крайна сметка се прибягва до някакво измерение въз основа на етническа принадлежност и идентичност – и това е народът. Едно и също е и в Индия, и в Падания (област около река По в Италия, където се заражда партията Северна лига, наричаща се сега само Лига – б.р.), и в Каталуня. За база служи една въображаема история.
Защо дискурсът на сепаратистите намери отклик в чужбина?
Това стана само в определени политически групи. Правителствата не се хванаха на приказките, че Испания е репресивна държава. Всеки, който разполага с информация, знае, че не е така. Но в политическите полюси това наистина намери своето ехо. Наред с другото причината за това е, че бе лансиран един епичен и атрактивен разказ, а контраразказ не съществуваше в продължение на години. Испания не обясни своята версия на фактите. Сега се опитваме да го правим, но с голямо закъснение.
Ще се успокои ли миграционният дебат?
Бъркаме мигранта с търсещия убежище. Това са две различни реалности. Онзи, който търси убежище, има право на защита, съгласно законите и ценностите, които ние, европейците, следваме. Онова, което стана в Европа, е, че войната в Сирия проектира върху нас един изключителен пик от молби за убежище. Преди 2015-та нещата нямаха драматични пропорции. Засега не вярвам, че ще може да се стигне до съглашение по една обща мигрантска политика на 27-те държави в Европа. Нека бъдем реалисти. Очевидно е, че има дистанция между онова, което казват страните от Източна Европа, и онова, което казват испанските социалисти. Има дистанция и между Салвини и Макрон.
Какво означава за Испания тази липса на общ модел?
Натискът спадна много. Трябва да се изгради една мигрантска политика, която да приобщи всички, споделящи едни и същи принципи. Вече установихме, че налагането на квоти не действа. Миграцията засяга емоционалните фибри – особено ако се използва, за да всява страх, както правят някои партии.
Климатичните промени също предизвикват миграции. Какво трябва да направи ЕС, за да си възвърне лидерствот на този терен?
Това е теренът, върху който можем да преосновем Европа. Един голям пакт за климата и за заетостта може да поеме на борба срещу климатичните промени и да създаде нови работни места чрез дълбока трансформация на производствената система. Този пакт е длъжен да изиграе същата роля за бъдещето, каквато изигра договорът на Европейската общност за въглищата и стоманата – той бе революционен, откликна на необходимостта да се предотврати възпроизвеждането на миналото. Сега също е налице пак такава спешна необходимост – да се предотврати едно катастрофално бъдеще. С нивата на безработица и на недостиг на инвестиции, с които се сблъскваме, и с драматичните климатични промени, възраждането на Европа може да получи един от своите големи мотори чрез този пакт за климата и заетостта. Европа се нуждае от нов лайтмотив. Не виждам нищо по-спешно от това, да се борим срещу младежката безработица и едновременно с това срещу климатичните промени.
Това ли ще е един от начините Европа да се помири със своите младежи, които сега засилват тази борба?
За испанците Европа беше добрата вълшебница, която ти финансира магистралите, дава ти субсидии… Но после се превърна в мащехата, която вдига данъците, сваля заплатите, орязва помощите… Тази Европа вече не е така привлекателна – и това е при положение, че ние все пак пострадахме по-малко от гърците или италианците, които вече много време имат усещането, основателно или не, че Европа ги е изоставила. Европа трябва да се помири със своите граждани. Идеята, че сама по себе си Европа е мирът, вече не върви, не стига. Сега е необходимо да се изправяме срещу днешните проблеми, които се наричат масова младежка безработица, технологично изоставане, неравенство и голяма заплаха от климатичните промени. Това е една опасна смес, срещу която трябва да се действа, но не с хомеопатични средства. Ако все още вярвам, че моето поколение може с нещо да допринесе, това е именно с една различна задвижваща сила за ЕС.
Европа загуби съюзника си САЩ с идването на Тръмп на власт…
Пред лицето на Съединените щати Европа трябва да играе съобразно силата си. Защото живеем в свят на силите. САЩ ни казват ясно, че нашата отбрана не е техен проблем и че нашият съюз по-скоро ги дразни. В такъв случай трябва да отговорим на „Америка на първо място” със Съединена Европа – United Europe. Не казвам, че трябва да си тръгнем от НАТО, но трябва да имаме автономна стратегия. И се нуждаем от истински капацитет за реакция.
Виждате ли се заемащ някой важен пост в Европейската комисия?
Ръководителят на правителството ме помоли да оглавя европейската листа. Аз вече съм бил председател на Европейския парламент. Нямам никакви конкретни аспирации. Ще видим по-нататък.
About The Author
