Къща за гости без гости

Гъби, билки, реки, язовири, църкви, манастири и прочутото българско гостоприемство бяха впрегнати да спасяват от глоба неработеща къща за гости. Казусът е от благоевградското село Брезница и се точи от 2014 г.

Документи, с които ,,Барикада” разполага, показват как протича един спор между собственици на такава къща и Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ).

Историята накратко е следната: къща за гости е спипана от фонда, че не работи; той налага глоба, а собствениците се мъчат да я избегнат. Къщата е собственост на фирмата на жената на местния активист на ДПС Рифат Ходжа. Проектът е спечелен през 2013 г., когато движението управлява с БСП.

Перманентен апокалипсис

Договорът между ЕТ “Зайнеп Ходжа” и ДФЗ е сключен на 14 октомври 2014 г. Финансирането е 389 343 лв. На 15 септември 2015 г. обектът е въведен в експлоатация с бизнес план за приходи в 10-годишен период. Заложени са 4 800 нощувки за всяка една от годините. Изготвен е бизнес план и за прилежащия ресторант. В края на януари 2017 г. обаче ДФЗ извършва проверка и установява, че никой не е пребивал в къщата за почти година и половина. “Касовата книга е заведена на 12 януари 2017 г. Първите посетители са регистрирани на 25 януари 2017 г.”, отбелязват проверяващите. “За времето от 15.09.2015 г. до 15.09.2016 г. и от 16.09.2016 г. до 15.01.2017 г. не са реализирани приходи от продажби на услуги за нощувки в къщата за гости и от продажби в ресторанта”, констатира по-късно и Благоевградският административен съд.

Фирмата не отрича всичко това и се оправдава с форсмажорни обстоятелства – дъждове, свлачища, наводнение, авария на магистрален водопровод. А също и срутен мост, който осигурява достъп до туристическия обект. Наложили се ремонти, изграждане на подпорни стени и т.н. “Въпреки че имаше желаещи да се възползват от услугите на новоизградената къща за гости веднага след нейното въвеждане в експлоатация, поради гореописаните обективни обстоятелства бяхме принудени да откажем настаняването с цел да не застрашим живота на почиващите и да гарантираме тяхната безопасност”, пише във възражението на собствениците до ДФЗ.

Интересен е въпросът обаче кога точно е настанал този апокалипсис. Във възражението пише: “Пътят към къщата прекосява река Туфча. През лятото, при поройните дъждове, реката разруши моста…”. А в съдебното дело е отбелязано: “.. вещото лице е посочило, че поради валежи на 17 януари 2016 г. целостта на пътя до къщата за гости в участъка на река Туфча е била нарушена”. Така възниква въпросът – през лятото или през зимата е било бедствието? Разминаването е очевидно. Ако пък предположим, че мостът е падал и през лятото, и през зимата, значи е имало перманентен апокалипсис. Толкова интензивен, че къщата да не работи целогодишно.

Фондът не се трогва и налага финансова корекция от 25%. Сумата, която трябва да върне ЕТ “Зайнеп Ходжа” е 97 335 лв.

Планове и чевермета

Както стана ясно, между фирмата и фонда тече активна кореспонденция, а едноличният търговец после обжалва санкцията в съда. По-детайлен прочит на кореспонденцията открива още любопитни хватки от “тактиката” за избягване на глобата.

В съдебната жалба едноличният търговец твърди, че глобата е неправилна, тъй като почива върху изискване инвестицията да е в съответствие с одобрения бизнес план. Този план, според търговеца, се изпълнявал. Но същевременно и… не бил предмет на договора. Фирмата счита, че съгласно споразумението трябва единствено да извърши инвестицията и тя да е според таблица на одобрените разходи – самият план не бил неразделна част от договора. “Този бизнес план е част от одобрения проект… и има изключително прогнозен характер”, раздават се адвокатите на ищеца. Тоест, според логиката им, има бизнес план, с него е спечелен проекта през 2013 г., но го няма в самия сключен договор с фонда, следователно не важи.

Неслучилите хотелиери и адвокатите им излагат и други доводи. Сред тях са документи на община Гоце Делчев от май 2017 г., удостоверяващи валежите и свлачищата. Видно от датата, това потвърждение е получено не след самото бедствие, а след проверката на фонда и очертаващата се глоба.

Най-интересен обаче е “план за действие”, който фирмата представя пред ДФЗ. С него тя се мъчи да покаже, че независимо от трудностите, в следващите години “ще изпълни бизнес плана”, за да достигне заложените приходи – тоест, ще реализира онзи бизнес план, който уж не беше задължителен.

Тъй като станаха много “плановете”, правим уточнение, че по-долу разглеждаме само този, който е “за действие” и включва обещанията на фирмата да се поправи.

Той съдържа следните мерки: реклама в сайтове, отпечатване на дипляни и брошури, на каталози, изготвяне на пътеводител, участие в туристически борси, изработване на собствен сайт, на фейсбук страница, “промотиране на продукта при групови или регулярни посещения” (да разказваме колко хубаво е при нас), работа с туроператори, предлагане на туристически пакет. Фирмата дори обещава да вдигне заплатите на персонала, след като му повиши квалификацията и мотивацията. Финалните мерки звучат така: “заявка за ползване на услугите на местен готвач с меню от екологични плодове и зеленчуци, приготвени в района на селото”; “организиране на излети за туристите в околностите с цел събиране на билки, гъби и горски плодове”.

В така предложения “план” няма нито една цифра, нито един срок, нито един измерител. И нека самите читатели преценят доколко набелязаните случки от бъдещето са  “мерки” в същината си. Но това съвсем не е всичко.

Един “план за действие” не може да е повърхностен документ. Трябва да е авторитетно обемен. Затова този наброява 10 страници. Но може ли горният писмен труд да ги запълни? Не. Затова авторите му са се погрижили да го запълнят с… изреждане на природните и културни красоти на целия Благоевградски регион. Туристите щели да бъдат бъдат информирани за тези красоти и развеждани из тях.

Собствениците на къща за гости “Аида” явно считат, че служителите на Държавен фонд “Земеделие” представа си нямат от прелестите на Югозападна България, защото те са изредени в цели шест страници с напоителна визитка: “Народен парк Пирин – най-големият българки парк…”,”Природен резерват Ореляк – изцяло на територията на общ. Гоце Делчев…”, “Природен резерват Алиботуш – с национално и международно значение…”. Следват още три резервата, един водопад, една котловина, една долина, осем църкви, два манастира, осем археологически обекти, седем старинни занаяти. Разказано е за местните художници, певци, танцьори, събори, християнските и мюсюлманските празници. Най-сладката част от “мерките” гласи: “Специфично за Пиринския край и за общината е прочутото гостоприемство и самобитната кухня. Приготвянето на чеверме може да бъде голяма атракция както за български, така и за чуждестранни туристи. Самото приготовление е изключително преживяване, а консумацията му след това е истинска наслада”.

Така тази по същество туристическа брошура запълва “плана за действие”. Цифри и срокове все така няма. Учениците, които пишат есета за обем, може да завидят. Най-вероятно чиновникът от фонда, който е изчел “плана”, в края свирепо е огладнял. И това е било единственият ефект от „мерките“.

Няма милост

Въпреки кулинарните и други шедьоври, фондът е непоколебим за финансовата корекция. Не се трогва особено и Темида – само  намалява санкцията (77 868 лв.), защото счита, че следва да се изчисли не върху общата предоставена сума, а върху европейските пари от нея. Мотивите на състава на Благоевградския административен съд накратко са: собствениците не са уведомили фонда за форсмажорните обстоятелства  (нима този, който дава парите, трябва да узнава за тези “дребнотемия” чак след проверка?), не е ясно колко точно колко време не са били отстранени щетите от бедствието (все пак къщата не работи 15 месеца), а и… бизнес планът, който от време на време става прогнозен, следва да се изпълнява. Решението по делото е от 2018 г.

Ами големците?

Но целият този казус е интересен и в друг аспект. Както стана ясно, неработеща повече от година къща е санкционирана с около 20% от парите. Нито е отнета от собствениците, нито те следва да връщат пари в няколкократен размер, както е при редица други договорни отношения. Някаква глоба от общата сума – това е процедурата. След месец-два скандалът с къщите за гости, за които днес говори цяла България, ще утихне. И най-вероятно осветените от прожекторите герои ще платят скромни за техните възможности парици, а после…  После ще продължат да бъдат все така любезни стопани на къщи за гости – без гости. С любезното съдействие на Европейския съюз и на поредица български управления.