Любимецът на поколения деца и юноши от някогашния соцлагер, израсли с „индианските” филми на киностудията ДЕФА от бившата ГДР – мускулестият сръбски актьор Гойко Митич, е изиграл безброй роли на благородни червенокожи вождове, воюващи с бледоликите нашественици. Героите на бате Гойко от „Синовете на Великата мечка”, „Чингачук”, „Следата на Сокола”, „Белите вълци”, „Текумзе”, „Оцеола”, „Улцана”, „Смъртно заблуждение”, „Кръвни братя” и т.н. са в кинокласиката на колективния соц от 60-те, 70-те, 80-те години на миналия век. Спорадични и крайно редки бяха ролите на Митич извън индианската тематика.
След вододелната 1989-та и изчезването на ГДР спряхме да го виждаме на големия екран у нас като индианец. От рядко долитащите дотук негови интервюта отвреме-навреме все пак се разбираше, че Митич продължава актьорската си кариера, но вече повече в театъра и извън легендарното си амплоа. С което обаче така и не е скъсал напълно. От 2002 г. насам Бате Гойко започва редовно да играе и класическия Винету в цяла поредица нови „индиански” продукции на вече обединената Германия като последното му засега участие в тази серия е във „Винету и Стария Шетърхенд” от 2016 г.
Поводът да си спомним сега за вече 78-годишния бате Гойко обаче е филм от съвсем друг жанр – тръгващият от днес по кината в Русия и Сърбия „Балкански рубеж”. В него вечният киноиндианец, роден на 13 юни 1940 г. в южносръбския град Лесковац и прекарал по-голямата част от живота си в Германия, практически за първи път в кариерата си ще играе герой от собствената си националност – сръбски полицай, който минава през драмите около Косово и натовската военна операция отпреди две десетилетия…
Филмът е руско-сръбски и тръгва точно сега заради навършващите се тази неделя -24 март, 20 години от началото на бомбардировките на НАТО над бивша Югославия през 1999 г. Във всички свои интервюта, малко от които са стигали до българските читатели, Гойко Митич нееднократно е повтарял, че като всеки сърбин е преживял с голяма мъка тези бомбардировки, макар тогава да е бил далеч, в Германия. Жестоките военни удари обаче му нанасят и тежка лична рана – майка му, която изпада в дълбок стрес от войната, получава сърдечна криза и умира. А той дори не успява да отиде на погребението ѝ – брат му го разубеждава, защото пътищата и мостовете са разрушени.
Да припомним – точно край родния му Лесковац на 12 април 1999 г. „умните” бомби на НАТО падат върху пътнически влак и убиват десетки мирни граждани, включително жени и деца…
Чак месеци по-късно, след края на бомбардировките, Гойко Митич все пак отива да се поклони на гроба на майка си… Той винаги повтаря, че смъртта ѝ е дело на НАТО.
В чепатия характер на актьора има черти и от баща му, също вече покойник, който в годините на Втората световна война е бил партизанин, сражавал се е срещу нацистите и е бил известен с коравия си дух и суровия си нрав.
Гойко Митич не се притеснява да клейми НАТО и намесата на Запада за всичко причинено на родината му не само по време на бомбардировките, но и при провокираното кървавото разпадане на Югославия: „Нито един сърбин никога няма да признае независимостта на люлката на своя народ – Косово. Босненци, хървати, черногорци, сърби – всички сме един народ”, продължава да вярва той. И добавя: „Един съветник на американски президент нарекъл косовските събития „първата война на НАТО”. Но не е последната. Оттогава американците продължават да сеят хаос по планетата и засега никой не може да ги спре”.
Косово е в центъра на сюжета на новия филм с Гойко Митич „Балкански рубеж”. Ролята му там не е главна, но той я приема като кауза и влага в нея силна лична емоция. Със същите чувства и с епизодично изпълнение като таксиметров шофьор в кинопродукцията се включва и големият кинорежисьор Емир Кустурица, който е родом от Сараево, но винаги държи да се представя като югославянин. Участват и други, по-млади сръбски актьори, повечето от които са били деца по време на бомбардировките на НАТО, но са убедени, че новите поколения трябва да пазят паметта за онези събития.
Филмът „Балкански рубеж” има двама продуценти, които са и известни актьори – това са 31-годишният сърбин Милош Бикович и роденият в Запорожие, Украйна, Гоша Куценко (51 г.), заслужил артист на Руската федерация.
Милош Бикович има много успешна филмова кариера в Русия, която започва с участието му във филма на Никита Михалков „Слънчев удар” (2014 г.), а особена популярност му носи руският телевизионен сериал „Хотел „Елеон”, който се излъчва и у нас.
Гоша Куценко е една от най-ярките звезди в съвременното руско кино. Освен като актьор, се изявява и като режисьор, сценарист, продуцент, певец и т.н. Баща му Георгий Куценко по съветско време е бил министър на радиопромишлеността в тогавашната Украинска ССР. Майка му е била доктор рентгенолог.
Освен в изкуството, Гоша Куценко се изявява активно и в политиката. Убежденията му обаче са странен конгломерат и варират между пропутинската партия „Единна Русия” (в нея членува от 2008 до 2013 г.), либералната „Яблоко” (за нейните кандидати гласува в парламентарните избори през 2011 г.) и олигарха Михаил Прохоров (когото подкрепя в президентските избори през 2012 г.). Освен това Куценко заявява, че смята за идеална обществена система „утопичния комунизъм”. Обявявал се е в защита както на левичаря Сергей Удалцов, така и на либерала Алексей Навални. Доверен човек е на московския смет Сергей Собянин. Учредител е на благотворителна фондация за подкрепа на страдащи от детски паралич.
Именно Куценко е основният инициатор за създаването на филма „Балкански рубеж”, изграден въз основа на реални събития. Първият вариант на сценария е изработен от негов приятел – писател-фантаст, словак, който написва цели 400 страници, като включва вътре всички издирени от архивите факти. После от този текст се ражда книга и чак след това е изработен реален киносценарий. Целият процес заема около 2-3 години.
Куценко обяснява пред РИА: „Все пак заснетата от нас история не е 100% документална. Най-трудното е да се разкаже за реални събития и хора, да се запази истината и в същото време да се направи от всичко това кино”.
Режисьор на филма е младият Андрей Волгин, натрупал опит главно в рекламните клипове. А Куценко, освен че продуцира, изпълнява и главната роля, чийто исторически прототип e настоящият ръководител на автономната Република Ингушетия в рамките на Руската Федерация – Юнус-Бек Евкуров. Ингушетът Евкуров през 1999-та е майор от руското военно разузнаване и служи в състава в руския контингент, който е част от международната миротворческа мисия в Босна. Въпросният контингент е и в центъра на известен епизод от косовската война, когато Москва изненадва НАТО със светкавично прехвърляне на своите военни в Косово, където завземат летището на Прищина „Слатина”.
Този епизод е залегнал и в основата на сценария на „Балкански рубеж”. Припомняме, че след приключването на натовските бомбардировки над тогавашна Югославия, Североатлантическия пакт планира на 12 юни 1999 г. да вкара и свои сухопътни части в Косово, които да прехвърли с военно-транспортни самолети от съседна Македония тъкмо на прищенското летище. Разполагайки с такава информация, руското висше ръководство решава да изпревари натовската операция като вземе под собствен контрол летището. Така Русия, която е против военната акция на НАТО срещу Югославия, се стреми да демонстрира, че няма да позволи да я заобикалят при решаването на тази криза.
И до ден-днешен подробностите по операцията по завземането на летището на Прищина остават засекретени, но е известно, че на Евкуров е било възложено да организира проникването на 18-членна оперативна група на територията на аеродрума и взимането му под контрол. Същевременно е разпоредено и на руския контингент в Босна възможно най-бързо да преодолее разстоянието от около 600 км и да прехвърли към същото летище в Косово около 200 бойци и военна техника. Въпреки възникналите в руското ръководство разногласия по казуса (от боязън да не се предизвика фатална конфронтация с НАТО) и дори издадената заповед за спиране на операцията по прехвърляне на основния контингент, нищо не е спряно и всичко е осъществено по първоначалния замисъл. Впрочем, интересно е да се припомни, че този замисъл се заражда по идея на тогавашния зам.-министър на външните работи на Русия Александър Авдеев, който преди да заеме този пост е бил посланик в България.
След изненадващото руско завземане на летището на Прищина „Слатина” идва и разнобой в натовските редици. Командващият силите на НАТО в Европа ген. Уесли Кларк заповядва на екипажите на пристигналите там скоро след руснаците британски танкове и военни джипове да „освободят” летището и да „унищожат” заелите го бойци. Но британският генерал Майкъл Джексън, командващ силите на НАТО на Балканите, който се намира на самото място, отказва да изпълни заповедта като обявява, че „няма намерение да започва трета световна война”.
Британците обкръжават летището и така руските бойци вътре остават без достъп до храна и вода. Унгария и България отказват на руски военно-транспортни самолети да прелетят през териториите им и да доставят провизии на обкръжените на летището в Прищина войници. Казусът накрая се решава дипломатически и Русия получава възможност да контролира определени райони в Косово, макар да не ѝ е отредена специална зона, каквито имат САЩ, Франция, Германия.
Руснаците остават на летището в Прищина до 2003 г., когато поради нерентабилност на издръжката и поради изразено мнение, че вече липсват руски стратегически интереси на Балканите, Москва решава да изтегли оттам контингента си. Всички участниците в акциите от 10, 11 и 12 юни 1999 г. са наградени със специално учреден руски медал „За прехвърлянето към Прищина”.
Случилото се тогава оживява в „Балкански рубеж” като в сюжета е вплетена и любовна история. Консултант на филма е прекият участник в събитията Юнус-Бек Евкуров. В масовките участват местни жители, чието огромно вълнение при връщането назад в спомените, е разтърсило много от актьорите. „Като видиш как тези хора не могат да сдържат сълзите си, започваш да разбираш по-дълбоко какво са преживели”, казва руският актьор Антон Пампушни пред TVKultura.
На свой ред в ролята си на сръбски полицай, опълчил се на терористи косовари, Гойко Митич влага цялата си душа и всичките си морални и физически сили – по стара традиция той и сега отказва да ползва дубльори каскадьори, изпълнявайки сам и рисковите сцени. Въпреки 78-те си години, е запазил отлична физическа форма.
Бате Гойко е благодарен на Русия, че е станала инициаторка да се припомни с езика на киното драмата отпреди 20 години. В същото време прехвърля мостове от собственото си детство, преминало на село, през светоусещането на американските индианци, които са живели в пълен синхрон с майката земя, към днешното съсипващо природата и хуманизма време: „Време е да върнем на Зeмята хармонията и плодородието. Огледайте се – дърветата, тревата, водата умират заради егоизма на безмозъчната тълпа…”.
About The Author
