Руският президент Владимир Путин бе наясно, че в речта си за състоянието на държавата ще трябва да отговори на внезапния спад на популярността си, започнал в средата на миналата година.
Поради това неговата реч бе фокусирана върху подобрения на социалната система, образованието и здравеопазването, както и върху икономическото развитие, вместо към външната политика – област, на която досега разчиташе за поддържане на рейтинга си.
Но обещанията на Путин са изправени пред едно очевидно препятствие: подобренията, към които се стреми, са задържани от репресивната и корумпирана система за управление, която, ако се съди по речта му, той няма никакво намерение да премахва. По същество – той иска Русия да тръгне по пътя на Китай, само че без да разполага с китайските конкурентни предимства.
Спадането на популярността на Путин започна с решението му да вдигне възрастта за пенсиониране. Проучванията бързо показаха, че това е цена, която руснаците нямат желание да платят в името на местната версия на “велика отново”, която заемаше централно място в миналогодишната президентска реч. Тази година Путин сигнализира, че след като е засилил суверенитета и защитите на Русия, той е готов да обърне повече внимание на нуждите на гражданите.
По думите на Путин (и според официалните данни) международните валутни резерви на Русия за пръв път от години (по-точно от 2010 г.) са надминали размерна на външния дълг на държавата и частния сектор взети заедно. По този начин икономиката е защитена от външни шокове и Кремъл изглежда готов да прояви щедрост.
Обявената в речта социална програма изглежда като най-амбициозната, очертавана досега от Путин. Тя включва солидни плащания към семейства с деца, включително повече еднократни суми след раждане и субсидии за ипотеки; повече финансиране за програми за борба с бедността; помощи за ипотечните плащания на хора, загубили работата си, както и увеличаване на пенсиите. Той очерта програми за модернизиране на здравеопазването и образованието, включително програма за борба с раковите заболявания, което ще струва над 15 млрд. долара за шест години, както и план за осигуряване на високоскоростен интернет за всички училища до 2021 г.
Той обеща да оправи и нарастващия проблем на Русия с управлението на отпадъците, който води до спорадични протести в много региони, където слаборегулираните сметища започват да засягат жилищни зони. Путин обяви градското благоустройство за национален приоритет и се ангажира с 20-процентно понижаване на индустриалните емисии за следващите шест години.
Путин накара публиката от официални лица и поддръжници да ахне като се зарече до 2021 г. да премахне всички съществуващи регулации, които в момента се използват, за да се оказва законов натиск върху бизнеса – неща като правила за пожарна безопасност, строителни норми и програми за защита на потребителите. Путин възнамерява те да бъдат заменени с по-стегнат и по-прозрачен регулаторен режим.
Според плана за икономически растеж на Путин, Русия ще трябва да увеличи държавните разходи и инвестиции, особено в области като изкуствения интелект и биг дейта, както и да засили сътрудничеството с Китай. Той обеща да свърже любимия си постсъветски проект за интеграция – Евразийския икономически съюз, с китайската инициатива “Един пояс, Един път”, за което Пекин отдавна го призовава.
В реч като тази политиките за сигурност бяха по-скоро допълнение. Путин само за кратко се спря на безпокойството си относно решението на САЩ да изостави Договора за ядрените ракети със среден обсег от 1987 г. Той каза, че работата по оръжейните системи, които представи през 2018 г., напредва добре и добави, че Русия ще е готова да отвърне в случай на нарастване на военната заплаха от страна на САЩ. Украйна, която е най-големият проблем в отношенията на Русия със Запада, не бе спомената нито веднъж.
От вътрешна гледна точка този преход от приключения в чужбина към социални и икономически проблеми трябваше да се случи отдавна. Руснаците обаче едва ли ще се впечатлят само от обещания – особено след като те толкова очевидно следват от променените настроения в социологическите проучвания. Всичко, което той обеща тази година, можеше да бъде направено по-рано и то с повече ресурси, ако през последните години Путин не беше насочвал толкова усилия към конфронтацията със Запада. Дори хвалбите за това, че валутните резерви вече надвишават външните дългове, станаха възможни до голяма степен заради процесите на намаляване на задлъжнялостта, свързани със западните санкции.
Усилията за засилване на сътрудничеството с Китай също срещат някои спънки. През първите седем месеца на 2018 г. директните китайски инвестиции в руски акции са спаднали до 3.1 млрд долара, докато предходната година са били 4.2 млрд. През 2018 г. Русия е най-бързо растящият търговски партньор на Китай, но петролът и други суровини продължават да съставляват три четвърти от износа към азиатския гигант. Това не е типът търговия, който може фундаментално да промени икономическата позиция на Русия. Путин сякаш действа според илюзията, че с достатъчно държавни инвестиции и внимание руската икономика може да осъществи също толкова бърз прогрес, колкото китайската. Но в днешно време дори Китай среща икономическа съпротива в САЩ и Европейския съюз, където Германия и Франция се опитват да ограничат влиянието на китайските национални корпорации.
Изправена пред тези икономически гиганти, Русия, която е по-малка както по отношение на население, така и по икономическо производство, среща допълнителни ограничения. Конфронтацията със Запада например създава препятствия да се възползва от западните образователни институции в мащаба, в който го прави Китай. Способността на Москва да тегли кредити, за да финансира инвестициите, също е силно ограничена.
Освен това системата на управление в Русия може би е твърде гнила, за да осъществи волята на Путин. Докато той говори за намаляване на натиска върху бизнеса, най-големият чуждестранен капиталов инвеститор в страната стои в затвора. При все цялото възмущение на Путин относно ситуацията със сметищата, точно близките до него милиардери имат големи интереси в бизнеса с управление на отпадъците. Тези интереси вероятно само ще бъдат подсилени от неотдавнашното решение изхвърлянето на всички твърди отпадъци да се ръководи от държавен оператор.
Въпреки всички обещания за социални политики и развитие, около 15% от държавните разходи, или 5% от БВП, отиват за отбрана и сигурност (за сравнение Германия харчи за това под 3% от БВП). Според актуалните планове на руското правителство, делът на разходите за отбрана и сигурност ще спадне само до 13.5% (или 4.6% от БВП) през 2021 г. Разходите за образование и здравеопазване обаче ще се понижат както като дял от бюджета, така и от БВП. Нищо от това не подсказва мащабна промяна в приоритетите на управлението на Путин от стремеж към самосъхранение към подобряване на живота на обикновените руснаци.
Способността на Путин да създава бъркотия в международен и вътрешен план си остава значителна. Но когато става въпрос за развитие, ресурсите и възможностите му са ограничени, както от миналите му усилия да превърне Русия в крепост, така и от неспособността да ограничи апетитите на приятелите си. В този смисъл “състоянието на нацията” си остава непроменено.
About The Author
