Дните преди официалното начало на румънското европредседателство, започнало на 10 януари 2019 г., бяха съпроводени с вълна от негативни оценки и коментари в западноевропейските медии за правителството в Букурещ и за румънския политически елит. В първите дни на новата година и водещи български медии предоставиха думата на редица анализатори, които изразиха скептицизъм към Румъния, подобен на западноевропейския, при положение че буквално до средата на 2018 г. румънците бяха постоянно давани като пример за успешни реформи в правосъдието, икономиката и за преданост към Запада. Сега експертите посяха съмнение, че румънското председателство ще бъде успешно. И сведоха 20-милионна Румъния до личността на критикувания в Западна Европа силен човек в Социалдемократическата партия Ливиу Драгня и до осмивания премиер Виорика Дънчила.
Паралелът с българското европредседателство, похвалено от Жан-Клод Юнкер заради послушанието на София, се налагаше от само себе си. Докато до неотдавна Румъния бе отличникът в региона заради „борбата с корупцията“ и „будното си гражданско общество“, което се „противопоставя на крадливите политици“, сега българите трябваше да прeживеят своя малък медиен момент на слава като най-лоялни и отговорни представители на ЕС в региона. Това се правеше, докато Румъния се трансформира в държава, която според интерпретациите, „не се ползва с доверие“ в европейските институции и сред останалите страни-членки. Откри се възможност за правителството в София да блесне пред европейските партньори, като се оттласне от Румъния, с която от поне две десетилетия е в тандем. Очаква се България да бъде допусната в шенгенското пространство до края на мандата на комисията „Юнкер“, докато към Букурещ такива анонси липсват.
Да не си правим илюзии – когато президентът Клаус Йоханис се срещна с Доналд Тръмп в Белия дом през 2017 г., в румънските медии започна да се налага тезата, че Румъния трайно започва да се откъсва от налагания от Брюксел тандем с България „на страните от по-ниска категория в ЕС“. Така че румънският политически елит също има своите желания за привилегировано партньорство със Запада и за подизпълнителски функции в региона.
Медийното отношение към северната ни съседка в началото на 2019 г. обаче напомни на това към южната ни съседка Гърция, когато тя се съпротивляваше на предписваното ѝ лечение на дълговата криза. Тогава гърците бяха представяни често в европейските и в българските медии като безотговорни заради това, че оказват съпротива на предписаните от кредиторите им мерки и дестабилизират цялата еврозона, без да се посочва, че в резултат от „лечението“ техният държавен дълг като дял от БВП всъщност нарасна.
Вълната на румъноскептицизъм в българските медии показа за пореден път, че у нас познаваме сравнително слабо своите съседи. Изглежда, в София има политически и медиен елит, който е добре свързан с Брюксел, но няма дълбоки корени в региона. Оказва се и че често е по-лесно да се съревноваваме със съседите кой е по-отговорен и по европеец, препредавайки западния скептицизъм към тях, отколкото да погледнем на страните и народите в региона със своя добавена стойност. Струва си опознаването на съседите да не се ограничава до хвалби, че правим едно или друго нещо по-добре от тях или до жалене, че се проваляме като народ и институции на техен фон. Като част от ЕС имаме нужда от повече сътрудничество в европейския югоизток. Не само конкуренцията, но и сътрудничеството е европейска ценност.
Отношенията между ЕС и Румъния
Диалогът между ЕС и Румъния не е чак толкова лош, колкото изглежда. Букурещ е от стратегическа важност за съюза – и в геополитически, и в икономически план. От друга страна, Румъния има нужда от европейския бизнес, който осигурява иначе непостижима стопанска динамика.
Но наистина през последните две години социалдемократите предизвикват нарастващи критики в Западна Европа с реформите в правосъдната система и с икономическата си политика. Опонентите на партията на Ливиу Драгня са много и са влиятелни в страната и извън нея. Те обвиняват социалдемократите, че са антиевропейци, че връщат Румъния назад към времената на социализма или че я пришиват към зли сили като Унгария и Полша.
Самите социалдемократи се декларират като проевропейски настроени. Премиерът Дънчила или Ливиу Драгня заявяват, че в качеството си на европейци просто искат право на собствено мнение, на уважение от страна на европейските партньори, на признаване от тях на определени румънски интереси. Привържениците на политиката на социалдемократите през последните две години описват техните действия като опит за коригиране на някои ексцесии и злоупотреби. Твърди се, че борбата с корупцията е действала на базата на незаконни протоколи за сътрудничество между тайните служби и прокуратурата, което е довело до осъдителни присъди със спорна законност. Друга теза на привържениците на социалдемократите е, че чуждестранните компании – например банките, имат възвращаемост от своя капитал в Румъния, която е много по-голяма от тази в Западна Европа. Това се случва, независимо че румънските граждани са доста по-бедни от западноевропейците.
Икономическите мерки на социалдемократите
Управляващите в Румъния използват усещането за несправедливост, за да прокарат икономически мерки, които им помагат да закрепят бюджетните сметки, независимо че бюджетът за 2019 година не бе приет преди нейното начало. През последните две години правителството на социалдемократите постоянно се сблъсква с проблема за ниската събираемост на данъците, което налага „иновативни“ решения. В края на декември то повиши минималната заплата и минималната пенсия, въведе таван за цените на електричеството и природния газ, както и т.нар. данък „алчност“ за финансовите институции в случаите, когато банковите лихви надвишат определено ниво. Увеличени бяха няколко пъти лицензионните такси за мобилните оператори и данъка върху енергийните компании, като дължимата сума за тях се определя на базата на оборота на компаниите. Това се прави, защото оборотите са значителни, но данъкът върху печалбата, който компаниите плащат, е скромен на техния фон.
Чрез подобни мерки правителството си осигурява важни приходи за бюджета. В същото време представители на бизнеса посочват, че са възможни наказателни процедури от страна на Европейската комисия, тъй като мерките нарушават правилата в тези сектори. Прави впечатление обаче, че мерките не засягат автомобилния сектор, където има значителни чуждестранни инвестиции. Нещо повече, в края на 2018 г. правителството одобри държавна помощ в размер на десетки милиона евро за различни автомобилостроителни компании.
Не бива да забравяме, че след реформа на социалдемократите от началото на 2018 г. в Румъния работещите плащат осигуровки за пенсия, без да поделят тяхната тежест заедно с работодателите, както е в България. Тази по-ранна реформа в полза на бизнеса бе направена с мотив да повиши събираемостта на социалните осигуровки и в това отношение успя. Тя обаче удари по интересите на работещите, като за мнозина нетната заплата спадна, независимо че брутните доходи бяха увеличени. Това е детайл, който убягва, когато в нашите медии се сравняват румънските и българските доходи от гледна точка на брутното им изражение, където действително има нарастваща разлика в полза на северните съседи.
Двойнствената политика спрямо бизнеса може да бъде интерпретирана като популистка и то по различен начин. От една страна в смисъл, че социалдемократите не са истински евроскептици, а само се опитват да изглеждат като такива. От друга страна, популизмът е в това, че те правят за своите избиратели жестове, които обаче не променят истински състоянието на бедност, зависимост и изостаналост в румънските провинции, където е избирателната им база.
Противопоставянето: Букурещ–Брюксел, правителство–президент
Противоречията вътре в страната и между Букурещ и Брюксел вероятно ще продължат. Има спорни теми – като се почне от това кой да председателства някои от форматите за диалог на европейско ниво през следващите шест месеца – премиерът или президентът, и се стигне до трайното желание на Ливиу Драгня да бъде издаден извънреден правителствен указ за амнистия на незаконно осъдените в борбата с корупцията. Освен политически, той има и личен интерес от подобен указ, тъй като в момента обжалва втора осъдителна присъда срещу себе си и указът ще го избави от наказание. Най-вероятно диалогът между Брюксел и Букурещ ще продължи да е активен през следващите шест месеца, без да се променят противоречащите си интереси на участниците в него по някои теми.
Румънската съвременна политика отдавна е белязана и от противоречието между привърженици и противници на социалдемократите. За жителите на румънските градове от средната класа социалдемократите обикновено са всичко, което те ненавиждат в своята страна – наследници на комунистите, хора със селски манталитет, традиционалисти, местни феодали и патрони на клиентелистки мрежи. От друга страна, в Румъния през последните години се надигат настроения против Германия и президента Клаус Йоханис, който е етнически германец.
Различията между лагерите и между политиците, които ги олицетворяват, едва ли ще бъдат преодолени. Именно през декември 2018 г. се случиха редица събития в румънската политика. Една от горещите теми бяха икономическите мерки. Друга бе опитът за сваляне на Ливиу Драгня от поста председател на долната камара на румънския парламент. Вероятно тази активност се е дължала на факта, че европредседателството би поставило определени рамки на възможното в румънската политика.
Румъния и европредседателството
В началото на годината за „единство“ говориха и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, и премиерът Дънчила. Същата дума беше ключова по време на изказванията на европейските и румънските лидери в рамките на официалното откриване на председателството на 10 януари в Букурещ. Очевидно ЕС оказва натиск, така че румънското председателство да мине без политически сътресения, които да спъват функционирането на самия съюз. Не е сигурно обаче дали през следващите месеци вътрешнополитическите противоречия в Румъния ще могат „да къкрят на по-бавен огън“. Времето за правителството и за Ливиу Драгня тече – ако искат да продължат да управляват, трябва да реализират своите интереси в правосъдието, в икономиката и в други сфери. А всеки път, когато опитат да защитят конкретен свой интерес, пораждат европейска реакция.
В този контекст прави впечатление, че по-често в Румъния, отколкото в България, се чува мнението, че председателството е просто техническа дейност, че то изпълнява волята на европейците, а не тази на държавата-домакин. У нас българското европредседателство беше преекспонирано, създавайки усещане у хората, че страната ни има европейска мисия. Сега със започването на румънското председателство като че ли нагласата ни за европейска мисия навлиза в нов етап – в българските медии се гледа на румънците със самочувствие на успели хора и през скептични западноевропейски очи.
Ако коментаторите и експертите отчитаха повече местния контекст, те неизбежно щяха да забележат, че бастионът на европеизма в Югоизточна Европа – България, се провали с въвеждането на електронните винетки (румънската система за електронни винетки е въведена през 2010 г. и струва около 8 млн. евро без ДДС, докато българската има цена от 180 млн. лева – 92 млн. евро). Някои побързаха да заявят, че „не вярват“ румънското председателство да стартира и че „ЕС ще трябва сам да се председателства“. Може би именно сега ще разберем, че нито румънците са били отличници, както се твърдеше преди време, нито ние днес сме по-успешни от тях. През цялото време политическият и медийният вятър духат в една или друга посока, а ние просто ретранслираме посланията на кораба-майка и си мислим, че нещо се случва и се променя.
Какво ще стане, ако утре в Брюксел или в София се смени формулата на управлението? Животът започва там, където свършат митовете.
About The Author
