Европейският съюз отчита най-силния икономически растеж от десетилетие, а заетостта е достигнала най-високите нива, откакто се води обща статистика за членките. Въпреки това статистиките сочат, че делът на работниците в ЕС, живеещи в бедност, не е спирал да расте в целия период след глобалната финансова криза, пише Financial times.
Обновените наскоро данни на Евростат показват, че през 2017 г. един на всеки десет работници е бил част домакинство, преживяващо под линията на бедността. Това ниво не се е променило спрямо 2016 г. и е най-високото откакто се води статистика.
Тъй като се очаква растежът в ЕС да се забави през следващата година, перспективите за създаване на по-високоплатени и стабилни работни места стават по-несигурни. Това може да подсили антисистемните протестни движения като “жълтите жилетки” във Франция. Редица фактори допринасят за неспособността на работниците да осигурят приличен семеен доход: почасова работа, само един работещ в домакинството, ниско заплащане, растящи цени и съкращенията на социалните програми в много държави. Бедността обаче се повишава сред всички видове трудови договори, дори и сред тези служители с добър достъп до социални защити.
Нещата обаче са далеч по-лоши за хората, които не работят на стандартни позиции на пълен работен ден – за тях е три пъти по-вероятно да са бедни. В ЕС почти един на всеки шест работници на временни и почасови позиции се е намирал в риск от бедност през 2017 г. Пропорцията нараства до един на всеки четирима при хората на нестандартни договори като например самонаетите.
“Много често самонаетите разполагат единствено със собствения си труд и са принудени да го продават при условия, неосигуряващи защитата, с която нормално разполага работникът”, казва Естер Линч, секретар на Европейската конфедерация на работническите синдикати. Не е изненадващо, че бедността сред работниците е по-висока в страните, които бяха ударени най-тежко от финансовата криза. През 2017 г. около 13% от работниците в Испания и 12% от тези в Италия са се намирали в риск от бедност, основно поради безработица (ситуацията е значително по-лоша в България, където над една трета от населението се намира в риск от бедност и социално изключване, включително над 20 на сто от заетите). През миналата година почти две трети от работещите почасово в Италия и Испания са искали да си намерят пълна заетост, но не са успявали. Франция също е сред страните, в които “недоброволната” непълна заетост е над средните нива за съюза.
Дори в богата Германия делът на работниците в риск от бедност почти се е удвоил спрямо 2005 г. до 9.1%. Това е близо до средното ниво за ЕС и представлява най-бързото увеличение сред големите икономики в блока.
Хенинг Лохман от Университета в Хамбург свързва нарастването на работещите бедни в страната с увеличения брой работещи на непълен работен ден – тенденция, свързвана с реформата на трудовия пазар през 2003 г., целяща по-голяма “гъвкавост”. Кристиян Одендал, главен икономист в Центъра по европейски реформи, посочва Германия като страната с най-голям дял нископлатени работни места сред най-големите икономики в ЕС. По думите му това е резултат от изнасянето на производствени процеси в други държави и отслабването на синдикалните организации.
В Обединеното кралство 8.9% от работниците са били в риск от бедност през 2017 г., като това ниво остава почти непроменено през последното десетилетие. Експертите заявяват, че нивото на работещите бедни в страната се дължи на стагнацията на заплащането, нарастването на броя на самонаетите в периода след кризата и високите разходи за жилища и грижи за децата.
“Грижата за децата остава значителна бариера за заетостта”, заявява професор Род Хик от Университета в Кардиф. “Не е изненадващо, че семействата с деца са сред тези, за които е трудно да излязат от бедността”, добавя той. Съотношението между цените на жилищата във Великобритания и доходите доближава най-високите нива от 1983 г. Същевременно средните реални заплати в страната, подобно на Италия, все още не са достигнали предкризисните си нива.
About The Author
