Jean-Pierre Stroobants, Le Monde
В този ден Катя Матева беше шофирала по пътя от София до Брюксел. Напрегната и уморена, тя държеше да дойде, за да свидетелства в столицата на европейските институции за това, което смята, че е скандал, твърде неизвестен извън нейната страна: незаконно предоставяне на българска натурализация, позволяваща да се получи паспорт и следователно право на свободно придвижване в Европейският съюз, към който България се присъедини през 2007-ма година.
Матева е юрист, ръководила е Дирекцията за гражданство в Министерството на правосъдието на България. Тя е блокирала хиляди заявления и е отменила натурализациите, когато е открила, че около 60 чуждестранни престъпници са се възползвали от проста декларация, доста неясна, за „принадлежност“ към страната. Тези сертификати, които се търсят от македонци, молдовци, украинци или албанци, могат да бъдат получени срещу няколко стотин или няколко хиляди евро от някои адвокатски кантори.
Около 115 000 души са се възползвали от натурализация в рамките на десетина години
Поради тoва, че е изобличила тази търговия с паспорти, Матева казва, че е загубила работата си през 2016 г, докато съпругът ѝ – също държавен служител, е бил подложен на силен натиск. Как се издържа? „От помощта, която ми предоставят моите близки и приятели“, обяснява тя пред Le Monde.
Отначало българската прокуратура се заема със случая. Директорът на българското разузнаване заявява миналата година, че е разтревожен от заплахата, която тази търговия с паспорти представлява за националната сигурност. Матева отбелязва, че от 150 до 200 заявления са подавани ежедневно от чужденци, които са заплащали от 500 до 1500 евро за разглеждане на техните документи.
Един министър въвлечен в продажбата на паспорти
Бившата държавна служителка информирала също така правителството на Бойко Борисов – министър-председател от дясноцентристка партия в коалиция с националистите „Обединените патриоти“, които обединяват ксенофобската и екстремистка „Атака“ и национал-популистите от ВМРО.
Но правосъдието най-накрая се задейства по случая чак през октомври 2018-та и извършва около 20 ареста, включително този на Петър Харалампиев, директор на Държавната агенция за българите в чужбина, за получаването на подкупи в множество случаи на натурализация. Той се разследва за принадлежност към организирана престъпна група. Главният секретар на агенцията също е задържан след откриването в сейфа му на 265 000 евро в брой. На 26 ноември Бойко Борисов обяви, че обмисля да закрие агенцията.
Случаят вероятно щеше да приключи дотук, ако Матева не беше добавила и други обстоятелства. В края на ноември тази година специализираният брюкселски сайт ЕurActiv съобщи въз основа на документи, предоставени от Матева, че министър от правителството на Бойко Борисов е замесен в схемата.
Става дума за министъра на отбраната и вицепремиер Красимир Каракачанов – лидер на ВМРО. Според Матева, системата „паспорт срещу пари“ е била един от основните източници на доходи за тази партия. Петър Харалампиев, арестуваният директор на държавната агенция, е бил близък на ВМРО, което лидерите на партията отричат. Те от своя страна изискват „най-голямата строгост“ за виновните. Министър Каракачанов отрича да е замесен и анонсира съдебен иск срещу Матева.
Предпазливост от ЕК
Катя Матева обръща внимание също така на намесата в случая на министъра на външните работи и бивш министър на правосъдието Екатерина Захариева. Тя е била човекът, който наредил уволнението на Матева по настояване на колегата си Каракачанов, притеснен от блокирането на хиляди молби на македонци, които вече са предали парите. Захариева също напълно отрича да е замесена. Като трето лице в случая е намесен и евродепутатът от ЕНП Андрей Ковачев, който организира среща с български неправителствени организации, активни в Македония, за да улесни обещаната на много хора натурализация.
Ние не заслужаваме Шенген, докато продължава лицемерното отношение на нашите органи към Европейския съюз
Европейската комисия се държи много предпазливо. Попитан в сряда, 19 декември, комисарят по вътрешните работи Димитрис Аврамопулос посочи, че случаят е в компетентността на българските национални органи. Преди няколко месеца обаче Съединените американски щати са арестували албанци с български паспорти, заподозрени в терористична дейност. В Гърция пък двама бивши лидери на македонските служби за сигурност, издирвани в страната си за незаконно подслушване, също са притежавали български документи, издадени с фалшиви имена.
Случаят е особено неудобен за София в момент, когато България твърди, че е изпълнила всички условия за влизане в Шенгенското пространство за придвижване без паспорти. „Ние не заслужаваме Шенген, докато продължава лицемерното отношение на нашите органи към Европейския съюз“, оспорва г-жа Матева.
Тръгвайки си обратно за София, тя доверява: „Страхувам се за безопасността си, но не съжалявам за избора си да разкрия това, което зная“.
About The Author
