Преди по-малко от 10 години Международната комисия за измерване на икономическия напредък и социалния прогрес публикува своя доклад „Неправилното измерване на живота ни: защо от БВП няма смисъл„.
Заглавието казва достатъчно: БВП не е добър показател за благополучие. Това, което измерваме, влияе на това, което правим: ако измерваме грешното нещо, ще правим грешки. Ако се съсредоточим единствено върху материалното благополучие – например върху производството на стоки, а не върху здравето, образованието и околната среда – ние се изкривяваме по същия начин, по който е изкривен и самият показател; ние ставаме по-материалистични.
Бяхме повече от доволни от това как се прие нашия доклад. Той постави основите на международно движение, съставено от академици, представители на гражданското общество и правителствата по целия свят, като целта ни бе да се използват мерни единици, отразяващи по-пълно представата на хората за благосъстояние.
Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) изгради по-добър индекс относно живота, съдържащ по-голям набор от показатели, отразяващи по-правилно какво е необходимо, за да говорим за благосъстояние. ОИСР подкрепи и наследника на Международната комисия – Експертната група на високо равнище за измерване на икономическите резултати и социалния напредък.
Миналата седмица, на шестия Световен форум на ОИСР за статистика, знания и политика в Инчон, Южна Корея, групата представи своя доклад „Отвъд БВП: Измерване на това, което е от значение за икономическото и социалното развитие„.
В доклада се набляга над няколко теми, като например доверието и несигурността, които бяха разгледани само накратко в „Неправилното измерване на живота ни“. Изследвани са по-сериозно още няколко феномена, включително неравенството и устойчивостта.
Новият доклад разкрива как неадекватните мерни единици са довели до дефектни политики в много области. По-добри показатели биха разкрили силно отрицателните и евентуално дълготрайни последици от дълбокия спад след 2008 г. върху производителността и благосъстоянието, като в този случай политиците може би не биха били толкова омагьосани от строгите мерки за икономии (т.нар. остеритет – бел.пр), които намаляват фискалния дефицит, но намаляват и националното богатство, което, ако се мери както трябва, е намаляло дори още повече.
Политическите резултати в САЩ, а и в много други страни през последните години, отразяват състоянието на несигурност, в което живеят много обикновени граждани и върху които БВП не оказва особено влияние. Редица политики, фокусирани тясно върху БВП и фискалната предпазливост, подхранват тази несигурност.
Помислете за последиците от „реформите“ на пенсионната система, които принудиха хората да носят по-голям риск. Или пък промените на пазара на труда, които в името на по-голямата гъвкавост отслабиха позицията на работниците, предоставяйки на работодателите повече свобода да ги уволняват, което от своя страна доведе до по-ниски заплати и по-несигурни работни места.
По-добри показатели биха могли най-малкото да покажат по-точно съотношението между загубите и печалбите от подобни политики. Това вероятно би принудило политиците да предприемат по-различни действия, които да повишат сигурността и равенството.
Вдъхновена от Шотландия, малка група държави формира Алианса за благополучие в икономиката. Надеждата е, че правителствата, които поставят благополучието в центъра на своя дневен ред, ще пренасочат съответно и бюджетите си към него. Например, правителството на Нова Зеландия, фокусирано върху благосъстоянието, би насочило повече внимание и ресурси към детската бедност.
По-добрите показатели ще се превърнат и във важен инструмент за диагностика, който да помогне на страните да идентифицират проблемите, преди те да са излезли извън контрол, и да изберат подходящите инструменти за справяне с тях.
Ако например САЩ се бяха съсредоточили повече върху здравето, а не само върху БВП, спадът в продължителността на живота сред хората без завършен колеж (и особено сред тези в деиндустриализирани региони на Америка) щеше да бъде очевиден още преди много години.
По същия начин показателите за равенство на възможностите едва наскоро разкриха лицемерието на твърдението на САЩ, че са страната на неограничените възможности: да, възможностите са неограничени, но само за тези родени в семейството на богати бели родители. Данните разкриват, че САЩ са паднали в плен на така наречените капани за неравенство, като тези хора, които са родени в дъното на социалната пирамида, най-вероятно ще останат там. За да бъдат премахнати тези капани, първо трябва да се знае, че те съществуват и след това да се разбере какво ги създава и поддържа.
Преди малко повече от четвърт век Бил Клинтън се кандидатира за президент върху платформа, поставяща „хората на първо място“. Забележително е колко трудно е да се направи това дори в една демокрация. Корпоративните и останалите специални интереси винаги се стремят да гарантират, че те са на първо място. Масовото орязване на данъците в САЩ, въведено от администрацията на Тръмп миналата година, е перфектният пример за това.
Смаляващата се, но все още голяма средна класа трябва да понесе увеличение на данъците и милиони ще загубят здравно осигуряване, за да финансират съкращаване на данъците за милиардери и корпорации.
Ако искаме да поставим хората на първо място, трябва да знаем какво има значение за тях, какво подобрява тяхното благополучие и как можем да направим повече за неговото повишаване. Измерванията извън БВП ще продължат да играят решаваща роля, за да ни помогнат да постигнем тези ключови цели.
About The Author
