От днес Аржентина е домакин на може би най-престижната международна среща на годината – форума на държавните и правителствени ръководители на страните от Г-20. В Буенос Айрес се събират Доналд Тръмп, Владимир Путин, Си Дзинпин, Ангела Меркел, Нарендра Моди, Реджеп Ердоган и т.н.
Подготовката за събитието тече от цяла година и мечтата на аржентинския президент Маурисио Макри е да се представи възможно най-перфектно пред световните велможи – включително и в гарантирането на сигурността им. Така че Буенос Айрес вече прилича на окупиран град, препълнен от полиция и армия.
Само че тази показна витрина силно се напука от едно събитие в аржентинската столица отпреди седмица, което всъщност няма нищо общо с висшата дипломация, а е свързано с най-масовия опиум за народите – футбола. То постави въпроса способна ли е аржентинската полиция наистина да гарантира сигурността и реда на срещата на Г-20, след като трепери пред футболни агитки и те я разгонват, а не тя тях?
Става дума за инцидента, разиграл се в Буенос Айрес миналата събота, на 24 ноември, край стадиона на прочутия футболен клуб „Ривър Плейт” – „Монументал”. Там трябваше да се играе голямото дерби за купата „Либертадорес” между вечните съперници – „Ривър Плейт” и не по-малко прочутия „Бока Хуниорс”. Само че докато автобусът с играчите на „Бока Хуниорс” се опитваше да ги стовари в стадиона, той беше блокиран от настървена агитка на „Ривър Плейт” и обсипан с камъни. Било от камъните, било от разхвърчалите се стъкла на автобуса практически всички футболисти от „Бока” бяха ранени, някои сериозно – например капитанът на отбора Пабло Перес, чието ляво око беше засегнато.
Тъй като подобни изстъпления около мачовете в Аржентина са редовна практика, а не изключение, обикновено полицията осигурява заграждения и кордони за преминаването на автобусите на отборите, но този път те са липсвали. Все пак полиция е имало наблизо и тя се е намесила дистанционно с употреба на лютив газ (с примес на пипер) за озаптяване на феновете. Така обаче и ранените играчи са били обгазени.
Поради невъзможност на футболистите от „Бока” да играят в това състояние, мачът първо е отложен за по-късен час същия ден, а след това за следващия – неделя, 25 ноември, когато обаче е отложен отново за неясна следваща дата. Първо – поради продължаващото възстановяване на някои от играчите. Второ – заради породена от инцидента конфронтация между шефовете на двата клуба.
Ясно е, че този уикенд мачът няма как да се играе в Буенос Айрес поради извънредните мерки за сигурност за срещата на Г-20. Естествено, провеждането по същото време и в същия град на зареден с толкова страсти мач е недопустимо. Представители на Аржентинската футболна асоциация и на „Конмебол” (Южноамериканската футболна конфедерация) тръгнаха на обиколка първо из съседни латиноамерикански държави, а после стигнаха и до Европа в търсене на неутрален и сигурен стадион, където все пак да се изиграе дербито между „Ривър” и „Бока”. Така днес стана ясно, че вече е решено това да се случи след десетина дни на мадридския „Сантяго Бернабеу”.
Вестта бе приета в Буенос Айрес не само като удар в сърцето на аржентинската футболна чест, но и като повод за гняв и възмущение сред феновете. Защото колцина от тях в поразената от тежка инфлация и драстично обедняване Аржентина ще могат да си позволят да си купят билет до Испания, за да гледат дербито между двата най-големи аржентински отбора?… Факт е, че веднага, щом стана известно решението за пренасяне на мача в испанската столица, цената на билетите Буенос Айрес-Мадрид и обратно скочиха със 70 процента… „Да не би всички да сме Макри?!” – изригна и аржентинската футболна легенда Диего Марадона, визирайки фамилното богатство на настоящия аржентински президент милионер.
Още след инцидента край стадион „Монументал” от 24 ноември Марадона пак остро нападна Макри заради всичко, което се случва и с аржентинския футбол, и с живота в страната.
Трябва да се припомни, че преди да стане кмет на Буенос Айрес, а после и президент на Аржентина, Маурисио Макри бе шеф на „Бока Хуниорс”, където навремето е започвал кариерата си и Марадона. Най-известният аржентински футболен ас, който днес е треньор на мексиканския „Дорадос” от щата Синалоа, не за първи път критикува Макри и не може да прости на милионера, че е вкарал брутални нрави в родния му клуб, че е превърнал в норма мафиотските връзки във футбола и че сега, с държавното си управление, докарва страната до обедняване и озлобяване.
Покрай инцидента край стадион „Монументал” доста аржентински и световни медии също се осмелиха да приповдигнат завесата над характера на агитките в аржентинския футбол – защо те действат така безнаказано, защо полицията по-скоро се бои от тях, отколкото да ги озаптява, на какви високи връзки се наслаждават шефовете на клубовете, защо съдебната система е така благосклонна към тях и как всичко това се преплита около президента Макри.
Стана ясно, че агитките от години де факто са се превърнали в нещо като частни армии на подчинение на клубните шефове, които пък дърпат конците като недосегаеми „кръстници”. Фенските фракции се състоят от добре обучени и въоръжени хора, разпределили си различни квартали, из които рекетират на воля и въртят търговия с наркотици. Разбира се, почти официализирана е и спекулата с билетите за мачовете. В момента, в който те се пуснат за продажба, цялото количество незабавно се изкупува именно от босовете на агитките. А след това се препродава на простосмъртните фенове на десет пъти по-висока цена. Това се знае отдавна и от всички, но никой не смее да роптае.
Буквално в навечерието на нападението на агитката на „Ривър” срещу автобуса на „Бока” полицията нахлу в клуба на една от нейните фракции в квартал Таблон на Буенос Айрес и иззе оттам 300 билети за проваленото на следващия ден дерби, предвидени за препродажба, както и огромни суми пари в местна валута и в долари, равняващи се на стотици хиляди евро. Една от хипотезите е, че атаката с камъни срещу играчите на „Бока” може да е била и отмъщение срещу тази полицейска акция.
Самият факт, че полицията се е осмелила да действа така, подсказва, че ѝ е бил осигурен „гръб” от по-висше място. И вероятно става дума за разчистване на сметки между различни кланове – съвсем в мафиотски стил. На тази мисъл навява и последвалата конфронтация между клубните шефове на „Бока” и „Ривър”, които иначе досега обичаха да демонстрират „джентълменското споразумение” помежду си и да уреждат тихо и кротко изблиците на подопечните им агитки. А както се говори, също и да съгласуват предварително резултатите на някои мачове и благосклонността на съдиите…
И двамата са хора с проспериращ бизнес в емблематични сфери. Шефът на „Ривър Плейт” Родолфо Д’Онофрио върти мощен застрахователен бизнес. А Даниел Анхелиси, когото Маурисио Макри сам посочи за свой приемник начело на „Бока Хуниорс”, след като първо стана кмет на Буенос Айрес, а после и президент на страната, е смятан за кралят на хазарта. Освен очевадната му и редовно демонстрирана топла близост с държавния глава, в Аржентина е публична тайна, че той се радва и на здрави връзки из всичките нива на правоохранителната и правораздавателната система.
След атаката с камъни по автобуса на „Бока” Родолфо Д’Онофрио се появи пред медиите с благо излъчване, за да порицае, разбира се, агитката на своя „Ривър”, но и за да увери, че всичко ще се уреди мирно и спокойно съгласно „джентълменското споразумение” с Даниел Анхелиси.
Само че Анхелиси го изненада на следващия ден, като настоя и за съдебно разследване на инцидента, и изиска „Конмебол” изобщо да отмени така и несъстоялия се мач и да присъди служебна победа на „Бока”. Искането се базира на случай от 2015-та, когато фенове на „Бока” пръскат лютив газ срещу играчи на „Ривър” по време на мач, и тогава „Конмебол” присъжда именно служебна победа на „Ривър”.
Д’Онофрио незабавно протестира, отрече двата случаи да са съпоставими и директно обвини Анхелиси в „предателство”. Предателство на какво ли?..
Показателно е, че „Конмебол” не посмя да взима страна този път и за по-безопасно изнесе мача на 10 000 км. разстояние, чак в Мадрид… Впрочем, по този повод сега испанските медии са захапали скандалите в аржентинския футбол и ги припомнят един по един. Например – как буквално преди броени дни агитката на клуба „All Boys” от трета дивизия е накарала опитващите се да я усмирят полицаи да побегнат, подгонвайки ги с бухалки…
Марадона вини за всичко президента Макри, но и самите аржентинци, задето са си го избрали. Ето какво каза футболната легенда от Мексико още след случая на 24 ноември: „Управлението на Макри е най-лошото в историята. Да излезеш на терена означава да си подложен на терор. Крадат те на всяка крачка. Аз съм истински аржентинец и мразя насилието. Но заслужаваме, каквото имаме. Защото гласувахме за това. Казвам „ние”, но не и аз, аз не гласувах за това. Резултатът от избора на мнозинството е тази катастрофа. Ние, аржентинците, не се учим от грешките си. Родителите ни са ни преподали много добри уроци. Но ние не се учим. Това, което става, е, че все се обръщаме на обратната страна. Затова днес Аржентина е един вулкан, който може да изригне всеки момент. През това време Макри може да е в Полинезия или на Малдивите, или на което и да е място, въпреки че обеща отговорно управление. Но какво го интересува един милионерски син като него, дето не знае какво е кал, дали едно дете в Ломас Самора (град край Буенос Айрес – б.р.) е яло или не!”
Всъщност, събиращите се в Буенос Айрес лидери на държавите от Г-20, също едва ли ще питат кои аржентински деца са яли или не. И за да им напомнят, че съществуват и такива въпроси, десетки граждански и социални организации са се мобилизирали днес, в първия ден на срещата, за масово протестно шествие из центъра на потопения в извънредни мерки за сигурност Буенос Айрес.
Като идеен говорител на това движение изпъква аржентинският скулптор и архитект, правозащитник и нобелист за мир за 1980 г. Адолфо Перес Ескивел. В свое обръщение той зове за истински нов световен ред, който да отхвърли неолиберализма, войните, експлоатацията и да бъде изработен от представляващи целия свят организации като ООН, въпреки всичките ѝ дефекти, а не от нелегитимни клубове като Г-7 или Г-20, чиято единствена цел е да опазват статуквото. „Само народът може да спаси народа” и „сега е часът да поемем инициативата”, пише Перес Ескивел, призовавайки за такава мобилизация навсякъде по света. В обръщението си, визирайки събиращите се сега в Буенос Айрес лидери на Г-20, той припомня и известна песен на прочутия испански певец Хоан Мануел Серат, в която се казва:
„Заобиколени от протокола, свитата си и бодигардовете,
те пътуват инкогнито в блиндираните си коли,
за да сеят клевети, за да лъжат с естественост.
Харчат повече, отколкото имат,
за да събират шпиони, черни списъци и арсенали.
Въоръжават се до зъби в името на мира,
играят си с неща, които не се възстановяват,
а когато нещо не им се получи,
винаги виновен е другият.
Между тези типове и мен има нещо лично”.
