Президентът Румен Радев наложи вето на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, който ще доведе до увеличение на данъка за автомобили на над 15 години. Президентът оспорва тази поправка, както и повишението на данъка за имоти в курортите и „отлагането на реформата за таксата върху битовите отпадъци“, която според него трябва да се начислява не според данъчната основа, а според произведените отпадъци.
Според Радев, промяната няма да стимулира „замяната на по-старите автомобили с по-нови, нито ще доведе до постигане на търсения екологичен ефект“, тъй като наличните превозни средства са „проекция на стандарта на живот и показател за съществуващите социални разслоения в нея“:
„Едва ли има собственик, който не иска да ползва по-ново и по-екологично превозно средство, а всъщност мнозинството от гражданите не може да си го позволи заради получаваните доходи. Ето защо проблемът е в намирането на подходящия баланс, който да отчита съществуващите реалности и да не накърнява принципа на данъчната справедливост.“
Справедливостта е засегната и от факта, че един имуществен пряк данък, какъвто е този върху превозните средства, не е обвързан с имуществото на гражданите като „на практика с приетия закон за превозно средство с по-малка стойност ще се дължи по-висок данък.“
Според институцията повишаването на данъка също така засяга непропорционално хората с ниски и средни доходи, както и малкия и среден бизнес, тъй като отчита само притежаването на автомобил, но не и степента на използването му. Не се отчита реалния пробег на превозните средства, наличието на катализатори или използваното гориво. Президентът смята, че екологичният ефект е поставен под въпрос и от „липсата на гаранции в закона, че събраните средства от този данък ще се разходват за екологични цели“.
Оспорена е и оценката за въздействие на закона, която „прикрива факта, че се засягат над 50% от превозните средства на възраст над 15 г., които по официални данни са над 70% от всички регистрирани 4 130 195 превозни средства“.
Президентството оспорва и отлагането на въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ при определянето на такса смет. С поправките в Закона за корпоративното подоходно облагане срокът, в който общините следва да са готови с реформата се измества с две години до 2022 г., като за това не са посочени никакви мотиви. Румен Радев намира за „несправедливо сроковете за гражданите и бизнеса винаги да са задължителни, независимо от тяхната готовност, а сроковете за държавата немотивирано да могат да се отлагат.“
По-натам президентът се противопоставя и на увеличението на данъка за вили в курортите, което ще засегне най-вече граждани с високи доходи. То е прието с аргументите, че сега хотелите и къщите за гости в тези населени места плащат не само данък върху недвижимата собственост, но и туристически данък. Следователно онези, които не отдават имотите си под наем, плащат по-нисък данък и с поправките той е завишен. Според Радев обаче става дума за два различни данъка – имуществен и подоходен, които не бива да се смесват, а „данъкът върху недвижимите имоти се обуславя от стойността на обекта, която не се влияе от това за какви нужди той се използва“.
Оспорени са и внесените със закона промени в статута на агенция „Митници“, които според президентството следва да бъдат въведени през Закона за митниците. В противен случай, „за пореден път важни промени, които засягат една от най-многочислените администрации в изпълнителната власт, се правят на тъмно, без обществено обсъждане, без оценка на въздействието и в нарушение на правилата за дейността на Народното събрание, които самото то е установило“. В резултат от промените висши служители в митниците могат да бъдат уволнени „без предизвестие по преценка на директора на Агенция „Митници“, съгласувано с министъра на финансите“.
About The Author
