Семейството на легендарния латиноамерикански революционер Ернесто Че Гевара, който е родом от Аржентина, се сбогува с един от братята му – 86-годишния Роберто, адвокат по професия. Както съобщава списание „Ресумен латиноамерикано”, Роберто почина на 15 септември в аржентинската столица Буенос Айрес, където имаше своя адвокатска кантора в престижния „квартал на правосъдието” Трибуналес.
Родителите на Че и на братята и сестрите му – Ернесто Гевара Линч и Селия де ла Серна – имат общо пет деца. Най-големият е роденият през 1928 г. Ернесто. Година след него – през 1929-та, се ражда сестрата Селия. През 1932-ра се появява отишлият си сега Роберто. През 1934-та на бял свят идва Ана Мария. А през 1943-та се ражда изтърсакът Хуан Мартин.
Семейството не живее в лишения, но не е и от богатите, а е част от обедняващата средна класа. Силно е влиянието на майката, чиято привързаност към идеите на социалната справедливост влияе за формирането на отношението към действителността у всичките ѝ синове и дъщери. Богатата библиотека на бащата пък вдъхва обичта им към четенето.
След дипломирането на Ернесто като лекар през 1953 г. и потеглянето му на второто му латиноамериканско пътуване неговите родители го виждат отново едва шест години по-късно, когато Кубинската революция е победила и той ги кани в Хавана. Не всички братя и сестри на прочулия се вече като Че революционер успяват да пътуват тогава до Куба и повечето от тях смогват да се срещнат с него едва през 1961 г., когато той представлява новата си родина на международна конференция в град Пунта дел Есте в Уругвай. Тъй като това е съседна на Аржентина страна, семейството му почти вкупом отскача до Пунта дел Есте, за да се съберат там с него.
Именно тогава братята Ернесто и Роберто се виждат за последно и това е увековечено на няколко колективни семейни снимки. За отношенията помежду им се знае само от разкази на най-малкия в семейството – Хуан Мартин, макар че разликата между него и батковците му е била доста сериозна. Когато Хуан Мартин се ражда, Ернесто е вече 15-годишен, а Роберто – 11-годишен.
Фамилията дълго спазва своеобразен „обет на мълчание” и отказва всякакви интервюта пред медиите след гибелта на Че в Боливия през 1967 г. и последвалите турбулентни години на бунтове и диктатури в Аржентина и цяла Латинска Америка.
Чак през 1987 г. бащата – Ернесто Гевара Линч, издава в Хавана спомените си „Моят син Че” и броени месеци по-късно умира. Майката на революционера си отива от рак още през 1965 г. Впрочем, родителите са живели разделени още от от началото на 50-те. Бащата създава семейство с друга жена и от нея му се раждат още три деца.
Много стриктен в „обета на мълчание” остава Роберто, който до смъртта си така и не се отпуска да откровеничи публично за брат си и за семейството им. Също толкова мълчалива е и сестрата Селия. Малкото, което се знае и за самия Роберто, идва от изтърсака Хуан Мартин, който в последните години е доста словоохотлив пред журналисти, а и сам пише и говори много и за Че, и за останалите роднини. Преди две години Хуан Мартин също издаде книга за прославения си брат, като ѝ сложи заглавие, подобно на онова, което бе използвано и от баща им – „Моят брат Че”.
Именно от тази книга сега аржентинските медии, известяващи за смъртта на Роберто, вадят подробности за него и за отношенията им с Ернесто. Хуан Мартин пише: „Роберто и Ернесто бяха много задружни като деца и юноши. Винаги се движеха с една и съща приятелска тайфа. Роберто не беше толкова щур и такъв скитник като Ернесто. Беше улегнал, разсъдлив, винаги отличник в училище. Реши да стане адвокат. Ожени се за момиче от добро семейство – Матилде Лесика, с която имаха пет деца. Установи се в Сан Исидро. После се разведе, отново се ожени и имаше още две деца. Като добър адвокат, всичко правеше, следвайки правилата”.
Въпреки тази своя изрядност, Роберто също като Ернесто е носел в себе си стремежа да помага на онеправданите, но е искал да го прави като адвокат, отстоявайки правата им в съда, разказва в „Ресумен латиноамерикано” изследователят Лоис Перес Леира.
След завършване на юридическото си образование Роберто е бил изправен пред сериозно препятствие – семейството му не е разполагало със средства, за да му помогне да открие собствена адвокатска кантора. Спасява го „Галисийката” – така всички наричали детегледачката, под чиито грижи израснали и петте деца на фамилията Гевара. Това е Кармен Ариас, която наистина е с корени от испанската област Галисия. Тя и съпругът ѝ Адолфо Габела дават на Роберто спестяванията си, за да може той да стартира като адвокат. До края на живота си той остава дълбоко признателен на „Галисийката”. Тя е и тази, която измисля известното детско умалително име на малкия Ернесто – „Тете”.
Като юрист Роберто Гевара е определен от семейния съвет да замине за Боливия, след като оттам идва вестта за убийството на Ернесто Че Гевара на 9 октомври 1967 г., и да разбере дали това е вярно и какви са реалните обстоятелства. Роберто наистина заминава още на 11 октомври и се опитва да прави свои проучвания. Но боливийските военни власти вече са закопали на тайно място трупа на Че с цел гроба му да не стане обект на поклонение. А с това без да искат са дали тласък на упорити слухове, че той всъщност е жив и още се укрива в Андите. Братът на убития революционер се връща в Аржентина с дълбоки съмнения дали Че наистина е загинал. Едва по-късно, след пътуване и до Куба, където разговаря лично с Фидел Кастро, се убеждава, че трагичната кончина на Ернесто е факт.
През 70-те години и Роберто, и по-малкият брат Хуан Мануел са активисти на PRT (Революционната партия на работниците), която следва революционните идеи на Че. Партията има и свое въоръжено крило – ERP (Революционна армия на народа), но няма данни братята да са участвали в негови акции.
През 1975 г. – още по времето на управлението на перонистката президента Мария Естела Мартинес де Перон, вдовица и вице на починалия през 1974 г. генерал Хуан Доминго Перон – Хуан Мартин Гевара е арестуван заради левичарската си дейност. През 1976 г. аржентинската армия извършва военен преврат и започва брутално преследване и физическо избиване на левицата. Хуан Мартин остава зад решетките през всичките години на диктатурата и е освободен едва след падането ѝ през 1983 г. През първата му затворническа година Роберто се опитва да отстоява правата му като негов адвокат. Но след като военните взимат властта и започват репресиите, самият Роберто е застрашен от разправа и се налага да емигрира.
През октомври 1981 г. е арестуван в Мексико, като там му вменяват участие в отвличането на племеничка на десен кандидат-президент. Но след няколко дни го пускат, защото се убеждават, че няма нищо общо. Междувременно една от фракциите на разцепилата се PRT го прави свой генерален секретар.
След възстановяването на демокрацията в Аржентина Роберто се завръща в родината си, подновява адвокатската си кариера и заедно с група свои съмишленици основава MODEPA (Движение за защита на културното наследство). Организацията е тясно свързана с Аржентинската комунистическа партия и заедно с нея сформира Фронт на народа.
В последните години от живота си, вече доста възрастен, Роберто Гевара не участва активно в политическия живот, но поддържа адвокатската си кантора. Преди няколко години приема да даде интервю на Лоис Перес Леира, но не за семейството и за Че, а за „Галисийката” Кармен Ариас, за която изследователят подготвя документален филм. Условието на Роберто е да не го снимат, а само да направят аудиозапис на разказа му. Според Лоис Перес Леира въпреки всички предварителни уговорки, по време на разговора все пак „постоянно витаеше духът на Че”…
About The Author
