„Намерих за изключително странно, че във „Визия за България“ няма никаква визия за промяна по същество на живота на обикновените хора, които искат да гласуват вляво и които търсят своята партия вляво. Няма никаква защита на работниците“ – казва икономистът Даниела Пенкова след подробен прочит на документа – „В крайна сметка говорим за документ на Българската социалистическа партия и очаквах да видя някакви, поне основни елементи, които да защитават българските работници. Ако направите бързо търсене на ключови думи из програмата, веднага ще откриете, че думата „работници“ („работник“ в единствено число изобщо не съществува), се открива два пъти в текста“.
Пенкова обръща внимание на факта, че дори в тези два случая отново става дума за интересите на бизнеса: „Използвани са в изречения, в които се казва, че „бизнесът има нужда от работници“. Така се оказва, че в цялата тази програма се говори за работнически права и интереси точно нула пъти“. За нашата събеседничка не е трудно да различи, че използвайки констататации, с които повечето работещи ще се съгласят, това по същество е програма, която предлага мерки предимно за бизнеса и не крие разочарованието си от по-големите очаквания, които е имала.
Защо потърсихме нейното мнение? Първо, защото Даниела е икономист. И на второ място, защото познава живота от всичките му страни – и от положението на наемен работник, и от позицията на чисто семейния бизнес, и като собственик на малък бизнес, в който са били наети до 12 служители. При това се е занимавала с търговия, франчайзинг и предприемачество в доста по-развит пазар от българския.
Тези, които познават Даниела само като граждански активист и като създател на сайта за документални филми със социална тематика www.dokumentalni.com (заедно с Илиян Станчев), вероятно ще се изненадат, че тя е била търговски представител на някои от най-големите компании в Италия.
Така например след обучение в стартъпа на един от гигантите в телекомуникационния бизнес, лансирал технологията UMTS, Пенкова става негов представител със собствена фирма и изгражда търговската му мрежа в четири провинции на областта Тоскана. Стига до четвърти резултат по продажби от общо 88 дилъри в цяла Италия. Точно когато Даниела се скъсва от работа, но печели отлично и е убедена, че системата работи за такива като нея, следва големият шок. Идва нов шеф в компанията майка, който дава вече разработения бизнес на свои приятелчета.
„Започнах да се интересувам от икономика, точно защото се разби цялата ми вяра, че системата възнаграждава труда и способностите. За тези 20 години професионален опит винаги съм работила по 12-15 часа на ден. Вярно е, печелех добре. Но също така е вярно, че няма никаква гаранция, че няма да паднеш под нулата. В крайна сметка съм много щастлива от всичко, което ми се случи, защото сега сякаш намерих смисъл в живота, докато преди всичко беше за пари. Освен това, когато нещата вървяха, изобщо не е било защото съм много умна и работлива, а защото имах късмет винаги да попадам на точното място в точния момент. Тъй че нищо не е било моя заслуга, а чист късмет. Така е при капитализма – няма грам меритокрация, само късмет и добри познанства“, споделя Даниела.
В този момент тя попада на книгата на Наоми Клайн „Шоковата доктрина“, на която впоследствие организира превода и издаването в България. За Даниела заглавието носи особен смисъл, свързан с ранните ѝ младежки години, когато скандира „Шо-ко-ва тера-пи-я!“ по софийските площади, без да разбира какво означава това. Отраснала в бедно семейство с разведени родители и практически отгледана от баба си и дядо си, тя е на 15 години, когато попада във водовъртежа на бурните събития от началото на 90-те. Позната е от първите митинги като „Детето на революцията“, когато невинното ѝ детско лице се показва като символ в репортажи на Евронюз. Макар и невръстна я слагат на рецепцията в синята централа, която става неин втори дом (това е история, която ще разкажем друг път).
В Италия Даниела Пенкова следва „Икономика на развитието“ във Флорентинския университет. Учи в същия факултет, в който се подготвят кадрите, които после пишат прочутите „Структурни реформи“ из целия свят. Преминала е курсове по европейско и международно право, политология, социология. В биографията си има и 3-месечен стаж в Европейския парламент в групата на Европейска обединена левица/Северна зелена левица. Била е говорител на международни конференции по икономически въпроси. Имала е възможност да започне работа в ООН и Световната банка, но предпочита да се върне в България и да заживее във Варна по лични причини, както и за да продължи работата по проекта си „Документални филми“.
Ето част от разговора на Боян Станиславски с Даниела Пенкова, посветен на новата програма на БСП:
Какви са твоите впечатления от новия програмен документ на БСП „Визия за България“?
Документът е много интересен от гледна точка на това, че беше възприет веднага от множество активисти и хора, които го обявиха за „истинския, ляв програмен документ“. Някои мои познати, които считам за много разумни хора, заявиха, че това е „програмата на една истинска лява партия“ и че отдавна имаме нужда от такъв документ. Разбира се, това събуди моето любопитство и внимателно прочетох този документ. Очаквах някакъв ляв завой от страна на БСП, защото определено има нужда от такъв, но се оказа, че изобщо не мога да се съглася с тези твърдения. Останах разочарована, когато прочетох „Визия за България“.
Да обсъдим по-подробно защо смяташ, че тази програма не е лява и какво те смути най-вече в нея?
Намерих за изключително странно, че в тази „Визия за България“ няма никаква визия за промяна по същество на живота на т.нар. обикновени хора, които искат да гласуват в ляво и които търсят своята партията в ляво. Няма никаква защита на работниците – в крайна сметка говорим за Българската социалистическа партия и очаквах да видя някакви, поне основни елементи, които да защитават българските работници…
Ако трябва да обобщим накратко, програмата всъщност е посветена на интересите на бизнеса. Разбира се, не е казано, че е посветена на едрия бизнес, а на „малкия и среден бизнес“, което отново ни кара да се замислим каква е тази социалистическа партия, която говори за бизнеса, защото ако някой иска да говори за семейния бизнес, тогава би трябвало да го нарече точно така – семеен бизнес. Тогава ще знаем, че става дума за малка фирма, която използва труда на собственото си семейство.
И това е едно на ръка. В България има проблем, че много хора всъщност не желаят да работят за т.нар. „малък и среден бизнес“, тъй като често той се отнася с работниците още по-зле и от едрия бизнес. Ако трябва да бъдем честни, една голяма фирма обикновено си позволява да плаща по-високи заплати, да ги осигурява на реалните им доходи, да ги изплаща навреме и така нататък. Докато един малък бизнес, например кръчмата на предполагаемият предприемач Бай Кольо от квартал „Слатина“ в София, разполага с две сервитьорки, които осигурява на четиричасов работен ден, ако изобщо имат късмета да са назначени на трудов договор, плаща им минимални заплати, ако имат късмета да им се изплащат коректно…
Така че, в крайна сметка, когато говорим как ще подкрепяме малкия и средния бизнес, трябва да се запитаме как той се отнася към работниците. Онова, което най-много ме притесни е, че никъде не се говори за правата на работниците. Имаме огромен бум на случаи, в които не се изплащат заплати, трудови злополуки и т.н., така че очаквах поне някакви мерки за защита на работниците в това отношение. Очаквах нещо за наказания на работодатели, които не осигуряват добри условия на труд, не плащат заплати и които реално допринасят за прекаризацията.
Каква политическа печалба може да извлече БСП, предлагайки програма, която така или иначе се предлага от 30 години, преповтарайки всичко това и обявявайки го за ляво? Какво целят хората, съставили този документ и предложили го на публиката?
За съжаление смятам, че тези хора ще постигнат онова, което целят. Проблемът се корени във факта, че малко хора четат програмите.
Второ, тя е написана доста хитро. Написана е с демагогия: ако разгледаме отделните глави, раздели и проблематиките, които БСП ще обсъжда, още преди да представи идеите си, в тази програма е описано какво е състояние в страната и няма начин да не се съгласим. Разбира се, че има огромно неравенство. Разбира се, че има огромна бедност, България е в криза, хората я напускат, няма квалифицирани кадри – всичко това са факти. Но това е един прийом на демагогията, който съществува сигурно вече от стотици години. В крайна сметка в тази програма, както и в много други програми и изказвания на политици, няма как да не се съгласим с отправните точки. Но проблемът е след това: в предлаганата рецепта, която ни се предлага, за да излекуваме това зло. Хората трябва да разберат, че най-важното в една програма са мерките, които се предлагат.
Мерките винаги са в крайна сметка леви или десни, какви са те в програмата на БСП?
След като през цялото време говори за бизнеса, очевидно мерките са десни. Няма гаранции за трудещите се, така че естествено – това е дясна програма. Проблемът е, че един обикновен човек, който няма нужните познания, особено икономически такива, се изправя срещу „опорните точки“, от които програмата тръгва и не може да разчете, че предложените мерки няма да решат проблемите, с които е съгласен, че съществуват…
Директно е казано в документа, че партията се обявява „срещу неолибералните мерки“, но едновременно с това предлага премахването на регулации, които пречели на бизнеса и през цялото време говори за защита на капитала. Един обикновен човек ще прочете, че партията се обявява срещу неолиберализма, но няма да разбере, че неолиберализмът е точно това: той е в приватизацията, а БСП говори за публично-частни партньорства, които бяха отхвърлени на Запад, защото се оказа, че това е по-лошо дори от приватизация…
Това е една от мерките, които предлагат – срещу неолиберализма сме, но ще приемем една от най-неолибералните мерки.
Според теб това е документ, който си противоречи?
Точно така – предложените мерки не решават посочените проблеми. Това е големият проблем на документа. Например социалистическата партия предлага премахването на тавана на пенсиите – това е предвидено ГЕРБ да направи от 1 януари 2019. Можем да открием още куп мерки, които се предлагат за решаване на проблемите, които се налагат от всички съществуващи десни партии. Няма нищо иновативно. Щеше да бъде такова, ако бяхме направили анализ на капитала и какво се случва в отношенията между капитала и труда.
Не мога да си представя, че хората взимащи политически решения в БСП, без да искам да ги омаловажавам, но просто не си представям, че те са способни на такъв тип политическо-интелектуален труд. Ако те предлагат едно и също, макар и представено по друг начин и наречено „Визия за България“ (това не ми говори нищо, тъй като сме чули за толкова визии и сънища за България), какво очакват да постигнат? Няма ли все пак в тази програма нещо, което би могло да бъде референтна точка за леви хора, които да си кажат – е, поне това?
Има и хубави неща, казани в програмата, без някакви конкретни мерки. Има едно благопожелание как ще вдигнем минималните заплати на 60% от средната работна заплата. Продължаваме да повтаряме мантрата за средна заплата, която знаем как се изчислява. Трябва обаче да кажат как ще я постигнат.
Но дали това може изобщо да бъде лява идея и опорна точка? Всеки един политик, ако го поставят пред камерата и го попитаме трябва ли да има по-добро здравеопазване, инфраструктура, дали трябва да се вдигне минималната заплата – всеки ще каже: „Да, разбира се!“. Но тук говорим за политическата идентичност, която би трябвало да се измерва с това кой е готов да не се съгласи с теб.
Не видях нещо, което да засяга интересите на капитала в България. Това сериозно ме притеснява. Да, говори се, че трябва да се откажем от плоския данък, но същата тази партия го прие, а и това не означава нищо, защото няма конкретика – ще въведем ли по същество прогресивен данък или просто ще бъде въведено тяхното по-старо предложение за една по-висока ставка над определена група доходи. Това не е прогресивен данък като естество.
Човек се пита как така не намират силата да кажат, че мнозинството от хората у нас страдат, а те не могат да се справят, защото не им се заплаща достойно за труда, който полагат, не им осигуряват необходимите условия, имаме реална безработица, колкото и да се хвали Бойко Борисов.
Много е лесно да се хвалиш, когато една трета от народът ти е напуснал страната, че процентът на безработица е нисък.
По този начин не се бори безработица. След като трудът не се заплаща и не се прави нищо, за да се помогне на обикновени семейства да живеят, ситуацията няма да се подобри.
Съществува ли в тази програма думата „синдикат“, ако си търсила?
Не съм сигурна, но липсва думата „експлотация“, липсват „работнически права“ и всичко, което е свързано със заплати.
А социалната политика?
Социалната политика, за която се говори, е много интересна, защото представя обещанието да се помогне на хората, които имат проблеми – например увреждания, да работят. Отново се говори за шанса за тези хора да влязат на пазара на труда.
Но не и за условията на труд и как ще бъдат защитени на този пазар…
Именно. Ние не можем да осигурим на хората, които са в разцвета на силите си нормални условия за съществуване и заплати, с които да се издържат. Същевременно даваме обещания на хора, които наистина имат затруднения, които се нуждаят от лечение и куп други грижи. След като не можем да осигурим на хората, които нямат тези проблеми, елементарни условия за съществуване и ги принуждаваме да напускат държавата, явно няма да успеем да го направим за хората с действително по-големи нужди.
Има ли в документа някакви надежди откъде и по какъв начин ще се случи така, че държавната хазна да се напълни и всички тези, дори малки обещания, ще бъдат изпълнени?
Отново говорим за „привличане на чуждестранни инвестиции“, за увеличаване на БВП. Говори се за годишен растеж от 6%, но да се говори за подобен растеж не е въпрос на желание. Всеки иска това, но как се постига той и на каква цена? Ако утре се приватизират още социални услуги и се дадат на частни компании, а услугата стане по-скъпа, БВП автоматично ще се вдигне. Ако започнем да плащаме по-високи цени, се вдига БВП. Този растеж на БВП по никакъв начин не гарантира благосъстоянието, но може да се случи обратното – БВП да расте, но да удари точно хората, които не могат да си плащат сметките. Това не е измерител за благосъстоянието на хората.
Различава ли се „Визия за България“ от визията, която има ГЕРБ за България? Какъв повод бихме имали аз или ти да гласуваме за БСП, вместо за ГЕРБ?
Проверявах много от нещата, които предлага БСП, дали са предлагани и от ГЕРБ и почти всичко е предлагано. Пак се говори за децентрализация, олекотяване на администрацита, инвестиции в определени региони, електронно правителство. БСП говорят за „различен вид разбиране за децентрализация…“ и т.н., защото просто говорят за едно също. А какъв точно е различния вид, не се обяснява.
Явно различният вид е това кой към коя агитка принадлежи… Това може би е качеството на българския политически живот.
За съжаление няма нищо ново и очакването на появата на лява партия с лява програмата продължава. След 30 години е време да се появи такава и има глад, надявам се да се случи и хората да видят основните, качествените разлики. Ослушвайте се кога някой ще заговори за правата на работещите и то с конкретни мерки.
About The Author
