В момента се води една глобална борба, която ще има огромни последствия. Залогът не е нищо по-малко от бъдещето на планетата ни – икономическото, социалното и екологичното.
Във време на огромно неравенство в богатството и доходите, в което горният 1% притежава повече богатство от останалите 99%, наблюдаваме възхода на една нова авторитарна ос.
Тези режими могат да се различават в някои отношения, но споделят ключови атрибути: враждебност към демократичните норми, антагонизъм към свободната преса, нетолерантност към етнически и религиозни малцинства, както и вяра, че правителствaта трябва да работят за собствените си егоистични финансови интереси. Тези лидери също така са дълбоко обвързани с мрежа от олигарси-мултимилиардери, които гледат на света като на своя лична икономическа играчка.
Тези от нас, които вярват в демокрацията, които вярват, че правителството трябва да е отговорно пред народа си, се налага да проумеят мащаба на предизвикателството, за да могат ефективно да му се противопоставят. Вече е ясно, че Доналд Тръмп и дясното движение, което го подкрепя, не са феномен, уникален за Съединените щати. По целия свят – в Европа, в Русия, в Близкия Изток, в Азия и другаде, виждаме движения, водени от демагози, които експлоатират страховете, предразсъдъците и недоволството на хората, за да се докопат до властта и да я задържат.
Тази тенденция не започва от Тръмп, но няма съмнение, че авторитарни лидери по целия свят са вдъхновени от факта, че лидерът на най-старата и мощна демокрация в света изглежда изпитва наслада от разбиването на демократичните норми.
Кой би могъл да си представи само преди три години, че Съединените щати ще останат неутрални в конфликта между Канада, нашия демократичен съсед и втори най-голям търговски партньор, и Саудитска Арабия – монархическа, клиентелистка държава, която третира жените като граждани трета класа? Трудно е да си представим и че правителството на Нетаняху би посмяло да приеме закона за “националната държава”, който на практика налага второкласен статус на нееврейските граждани на Израел, ако Нетанаху не знаеше, че Тръмп ще му пази гърба.
Всичко това съвсем не е тайна. Докато САЩ продължават да се отдалечават все повече от дългогодишните ни демократични съюзници, щатският посланик в Германия наскоро даде да се разбере, че администрацията на Тръмп подкрепя дясно-ексремистките партии в Европа.
В добавка към враждебността на Тръмп спрямо демократичните институции ние имаме един президент-милиардер, който по безпрецедентен и откровен начин налага в политиките на държавата собствените си икономически интереси, както и интересите на своите приятелчета.
Други авторитарни държави вече са доста напред в този клептократски процес. В Русия е невъзможно да кажеш къде свършват решенията на правителството и къде започват интересите на Владимир Путин и неговия кръг от олигарси. Те оперират като обща единица. В Саудитска Арабия изобщо няма дебат за разделението между интересите, защото природните ресурси на страната, оценени на трилиони долара, принадлежат на саудитското кралско семейство. В Унгария десният авторитарен лидер Орбан открито се съюзява с Путин. В Китай вътрешният кръг около Си Дзинпин неотклонно консолидира властта и задушава политическите свободи, докато агресивно промотира своята версия на авторитарен капитализъм в чужбина.
Нужно е да разберем, че всички тези автократи са част от общ фронт. Те поддържат близки контакти помежду си, споделят тактики, а както е в случая на европейските и американски десни движения, споделят дори и някои спонсори. Семейство Мърсър например, което подкрепяше печално известната Cambridge Analytica, е ключов поддръжник на Тръмп и медийната мрежа Breitbart News, която оперира в САЩ, Европа и Израел, за да прокарва същия антиемигрантски, антимюсюлмански дневен ред. Републиканският мегадонор Шелдън Андерсън финансира щедро десни каузи както в Съединените щати, така и в Израел, като насърчава нетолерантността и илиберализма и в двете държави.
Истината обаче е, че за да се противопоставим ефективно на десния авторитаризъм, не можем просто да се върнем към проваленото статукво от последните няколко десетилетия. Днес в Съединените щати, както и в много други части на света, хората работят по-дълго срещу стагниращо заплащане и се страхуват, че децата им ще имат по-нисък стандарт на живот от тях.
Нашата задача е да се борим за бъдеще, в което новите технологии и иновациите ще работят в полза на всички хора, а не само за малцина.
Не е приемливо, че 1% от населението на планетата притежава половината световно богатство, а долните 70% от населението в работоспособна възраст притежават само 2.7% от богатството. Правителствата по света трябва заедно да предприемат мерки и да сложат край на абсурдната ситуация, в която богатите и мултинационалните корпорации са натрупали над 2.1 трлн. долара в офшорни сметки, за да избегнат плащането на справедливия дял данъци, но същевременно изискват от правителствата си да налагат тежки икономии на работещите семейства.
Не е приемливо, че индустрията на изкопаемите горива продължава да реализира огромни печалби, докато въглеродните ѝ емисии разрушават планетата за нашите деца и внуци.
Не е приемливо, че няколко мултинационални медийни гиганта, собственост на малък брой милиардери, до голяма степен контролират потока на информация в планетарен мащаб.
Не е приемливо, че търговските политики, които облагодетелстват големите мултинационални корпорации, окуражават надпреварата към дъното и ощетяват работещите хора по цял свят, се подготвят скрито от обществения поглед.
Не е приемливо, че макар Студената война отдавна да е останала зад гърба ни, държавите по света харчат по 1 трлн. долара годишно за оръжия за унищожение, докато милиони деца умират от лесно лечими болести.
За да можем ефективно да се борим с възхода на международната авторитарна ос, ние се нуждаем от международно прогресивно движение, което да мобилизира с визия за споделен просперитет, сигурност и достойнство за всички хора, и да търси решение за огромното неравенство, което съществува не само в икономическата, но и в политическата власт.
Подобно движение трябва да готово да мисли креативно и смело за света, който бихме искали да създадем. Макар тези от авторитарната ос да са ангажирани с разбиването на създаденият след Втората световна война глобален ред, тъй като го виждат като ограничаващ достъпа им до власт и богатство, не би било достатъчно просто да защитаваме този ред във вида, в който съществува сега.
Трябва честно да погледнем как този ред се провали в много от обещанията си и как автократите умело използват тези провали, за да създават подкрепа за собствения си дневен ред. Трябва да се възползваме от възможността да създадем нова концепция за един истински прогресивен глобален ред, основаващ се на човешката солидарност. Ред, който признава, че всеки човек на тази планета споделя обща човечност, че всички искаме децата ни да растат здрави, да имат добро образование, прилични работни места, да пият чиста вода, да дишат чист въздух и да живеят в мир.
Задачата ни е да достигнем до всички хора по света, които споделят тези ценности и които се борят за по-добър свят. В тази епоха на експлоадиращо богатство и технологии ние имаме потенциала да създадем достоен живот за всички хора. Задачата ни е да изградим нашето общо човечество и да направим всичко, което можем, за да се противопоставяме на всички сили – независимо дали става дума за безконтролната държавна власт или за безконтролната корпроративна власт – които се опитват да ни разделят и да ни обърнат един срещу друг. Ние знаем, че тези сили работят заедно, независимо от границите. Ние трябва да направим същото.
About The Author
