Ще сключат ли Путин и Абе мирен договор?

„Седемдесет години вече водим преговори. Шиндзо каза: „Хайде да сменим подхода“. Хайде! Ето каква идея ми дойде: нека да сключим мирен договор – не сега, но до края на годината – без всякакви предварителни условия“, с тези думи руският президент Владимир Путин изуми публиката по време на пленарното заседание „Далечния Изток: разширяване на границите на възможностите“ на Източния икономически форум, който се провежда от 11 до 13 септември във Владивосток. Според руския лидер неговата страна и Япония са естествени партньори и е време да започнат да развиват пълноценни отношения.

„Мненията ни с президента Путин съвпадат. Това е ненормална ситуация“, каза от своя страна Шиндзо Абе, премиер на Япония. Той прикани руския държавен глава заедно да потвърдят решението си за подписване на документа пред събралите се лидери. „Ако не го направим сега, то кога? Ако не сме ние, кой ще го направи?“, попита риторично японският премиер. Според него не може такъв проблем да бъде завещан на следващите поколения.

Няколко часа по-късно от Токио дойде коренно противоположна информация. „Япония няма да сключва мирен договор с Русия, докато не бъде решен териториалният въпрос“, заяви генералният секретар на кабинета на министрите Йошихиде Шуга. Той беше категоричен, че японската страна ще държи на своите искания по проблема.

Откъде идва спорът

Към момента двете държави още нямат сключен мирен договор след края на Втората световна война. Причина за това са териториалните спорове, свързани с Курилските острови, които по време на последната фаза на глобалния конфликт са превзети от СССР и днес са контролирани от Москва. Япония претендира за четирите най-южни острова Кунашир, Шикотан, Итуруп и Хабомаи, като се уповава на Договора за търговията и границите подписан още през 1855 г.

От своя страна през февруари 1945 г. на Ялтенската конференция Сталин получава съгласието на премира на Великобритания Уинстън Чърчил и на американския президент Франклин Делано Рузвелт Съветския съюз да присъедини към територията си цялата верига.

С началото на Студената война и при промяната на отношенията между Великите сили САЩ използват неясния статут на архипелага като лост за влияние както върху Москва, така и върху Токио. С договора от Сан Франциско, подписан през 1952 г., Токио се отказва от всички територии извън основните острови, на които е разположена държавата. В същото време в текста на документа не е упоменато, кой ще контролира Курилите. Това кара СССР да не признае договора.

Всъщност вчерашната среща във Владивосток не е първият случай, при който Москва и Токио са близо до решаването на проблема. През 1956 г. е подписана декларация, с която те прекратяват състоянието на война. Тогава съветското ръководство е склонно да отстъпи на Япония част от островите. В този момент се намесват САЩ с т. нар. „Ултиматум на Дълес“. Съединените щати заявяват, че според договора от Сан Франциско японската страна се е съгласила да третира всички външни сили по еднакъв начин. Според Вашингтон, ако на СССР бъдат оставени територии на Курилите, то тогава и САЩ може да вземе южния остров Окинава и други от архипелага Рюкю, където има бази. Така Япония и Съветския съюз стават заложници на един наглед неразрешим въпрос, предизвикан от международното право.

Значението на островната държава за Вашингтон през Студената война е огромно, защото през 1949 г. американците губят влиянието си в Китай след като в гражданската война там побеждават комунистите начело с Мао Дзедун. През 1950 г. започва и конфликтът в Корея, който превръща региона в барутен склад, способен да избухне всеки момент. Според съветската пропаганда Съединените щати правят от Япония  „непотопяем самолетоносач“ с военните си бази, разположени там. Освен това Токио е и основен търговски и икономически партньор на американците в региона. Такъв беше статутът на страната до идването на власт на президента Доналд Тръмп.

Възможен ли е договорът?

Позицията на Йошихиде Шуга и практическият отказ от решаване на проблемите е разбираема, тъй като след седмица в Токио предстоят парламентарни избори. В Япония въпросът за „Северните територии“ е изключително важна вътрешнополитическа карта и никой политик не може да си позволи явно отстъпление по проблема, защото за него това означава политическо самоубийство.

По тази причина по-ясни позиции на японското правителство по направените от Русия предложения може да се чакат едва след 20 септември когато в страната ще са ясни резултатите от вота. Засега сериозни пренареждания в японската вътрешна политика изглеждат малко вероятни, но изборните изненади от последната година в Европа ни показват, че на социологическите проучвание не винаги може да се вярва.

От друга страна позицията на премиера Шиндзо Абе оставя отворена вратата за преговорите след изборите. Така от неговото правителство са излъчени едновременно две противоположни послания – едното е за вътрешната публика, а другото за Путин.

Според руската дипломация съществува формула, която може да преодолее десетилетните пречки пред нормализацията на отношенията. „Не се шегувам за договора без предварителни условия. Може в него да запишем, че в следващи документи ще се стремим към регулиране на всички останали въпроси. Сега трябва да премахнем пречките пред задълбочаването на нашите отношения“, заяви Владимир Путин. Според него с такъв документ ще се отворят възможностите за съвместни икономически дейности. В Руската дума също се говори за варианта за подписване на двустепенен договор. Такава схема е предлагана и по-рано, но тогава не е приложена отново заради намесата на Вашингтон.

Очакванията в Москва за придвижването на въпроса са големи. Според зам.-председателя на комитета по международни работи в Държавната дума, Алексей Чепа в момента дори се обсъждат възможните места, където да бъде подписан документът. Неговото мнение е, че това може да стане на територията на Русия, някъде в далекоизточните градове. Все още обаче не е демонстрирано отношението на Вашингтон към всичко, което се случва в региона.

Новата ситуация в Азия

Позициите на настоящия държавен глава на САЩ в Азия се различават драстично от всичко, което е правил Вашингтон от Втората световна война до днес. На първо място Тръмп тръгна към сближаване с най-сериозната заплаха за Токио – Северна Корея. Въпреки че при разговорите с Ким Чен Ун не бяха постигнати никакви сериозни и ясни гаранции за прекратяването на ракетната програма на комунистическата държава, администрацията във Вашингтон обяви, че драстично ще намали военното си присъствие в региона.

Този ход поставя Япония в много сложна ситуация. Според всички международни договорености и според собствената си конституция тя не може да поддържа действаща армия. Естествено, тези ограничения са преодоляни и тя има т.нар. Сили за самоотбрана. Те обаче допреди две години бяха ограничени, отново законово, да не участват в настъпателни и агресивни действия и да не могат да правят други, освен хуманитарни операции извън територията на страната. Правителството на Шиндзо Абе промени тези закони и се превърна в острие на американската външна политика през последната година от управлението на Барак Обама.

Тогава на преден план бяха споровете на няколко източно-азиатски държави с Китай за териториалните води в Южно-китайско море. Днес вече Япония не е нужна на САЩ. Според Доналд Тръмп американското присъствие в Азия струва прекалено много. В същото време той се отказа и от Транстихоокеанския договор за свободна търговия. В комбинация със засилващия се протекционизъм и намаления внос на чуждестранни стоки, Токио вече не изглежда и като желан икономически партньор.

На азиатския континент ситуацията се променя също главоломно. Намесата на Китай и Русия доведе до излизането на международната сцена на КНДР. Колкото и невероятно да звучи, с тази стъпка вратите за обединяването на Корея засега са отворени. Така тя може да се превърне във втората по големина икономическа сила в Азия.

В същото време стратегическото партньорство на Пекин и Москва се задълбочава. Те си сътрудничат не само в политическо и икономическо направление, но отвориха врати и за широко военно взаимодействие. В момента, докато се провежда икономическия форум във Владивосток, двете държави правят най-голямото съвместно военно учение в Азия.

По-голямата новина от форума вероятно е желанието на японското правителство през 2019 г. да участва в същото учение като то се превърне в тристранно. Ключът към това сътрудничество е Русия, защото отношенията на Япония с Китай са изключително сложни още от средата на ХХ в. Според японски експерти страната ще изпрати през октомври в Москва началника на обединения щаб на силите за самоотбрана, за да бъдат договорени рамките на общата работа в този сектор.

Троен съюз?

Освен това Токио разглежда Русия като единствен гарант срещу агресивни действия от страна на Северна Корея. Сближаването между Москва и островната държава може да доведе до пълно пренареждане на международните отношения в Източна Азия. Естествено до някакъв тристранен съюз, който чертаят някои политолози в японската столица, едва ли може да се говори. За определено време изглежда, че интересите на Москва, Пекин и Токио може да съвпаднат и да се стигне до неочаквано сътрудничество. В далечен план Япония и Русия изглеждат много по-близки, защото голямото препятствие пред тях е икономическата и политическата мощ на Китай, както в Азия, така и в Европа, и Африка. За момента изказаното  желание на Путин и Абе е само демонстриране на политическа воля.

Въпреки че засега пред реалното сключване на договор за мир между Русия и Япония има още доста пречки, дори самите изказвания на двамата лидери по проблема и то на такъв голям международен форум е огромна стъпка. Сближаване на двете държави ще доведе до пълно пренареждане на политическата ситуация в Азия. Според анализаторите е възможно създаването на временно обединение по интереси подобно на това между Русия, Турция и Иран, което е предизвикано от сирийската криза. Естествено, ключова ще е и ролята на САЩ, които винаги досега са успявали да предотвратят драстична промяна на статуквото в Източна Азия. За момента дипломацията на Доналд Тръмп остава непредвидима.

За обикновените хора подобряването на двустранните контакти и международните връзки винаги е било положително. Въпросът е, че в този случай може да се говори по-скоро за сближаване, предизвикано от разпадането на традиционните съюзи и моментно съвпадение на интересите. Все пак туширането на напрежението и преодоляването на десетилетни териториални спорове изглежда обнадеждаващо на фона на общата картина на международните отношения днес.