Република „Опасен прецедент“

„Това е единственият затвор, а аз съм посещавал много досега, където бях принуден да напусна крило, заради ефекта от миризмата на наркотиците върху мен” – обясни в понеделник пред BBC Radio 4 главният инспектор по затворите във Великобритания Питър Кларк. Той бил привлечен в затвора в Бирмингам от данните за петкратно увеличение на нападенията и сбиванията от края на 2011 г. насам, след като контролът върху него е предаден на частна компания (G4S) за 15 години.

Но нито графиките за 1147 нападения, 1/3 от които срещу надзирателите, нито съобщенията от независими наблюдатели, че цели крила са под контрола на затворниците или че 1 от 7 затворници е развил наркотична зависимост след постъпването си там, не могли да го подготвят за това, което щял да види вътре: „Мизерия, мръсотия, въздух, натежал от миризмата на наркотици, разнебитена физическа среда, усещане за голяма нестабилност, за насилие, което може да избухне във всеки момент.” Затворническите банди се разхождали с чувство за „безнаказаност“ по коридори, покрити с хлебарки, изпражнения от плъхове, повръщано и, разбира се, кръв. Наплашени надзиратели стоели заключени в стаите си, без ясна представа къде точно се намират затворниците. Нямало и как да ги държат на определени места, след в цели крила нямало дори един здрав прозорец.

Инспекторът бил изумен, че Министерството на правосъдието е позволило да се стигне до такъв упадък. След този шокиращ доклад, държавата повече не би могла да си затваря очите за случващото се. Какво направи британският премиер Тереза Мей в тази ситуация? Обясни, че затворът е частен и тя не може да се меси в частни работи, а най-много би могла да поиска повече усилия за спазването на нормите от контролиращата фирма, че намесата на държавата би било връщане към едни мрачни времена и че ще трябва да изплати компенсации на фирмата за пропуснатите печалби? Че ще създаде опасен прецедент, който предполага, че държавата трябва да се намесва, за да спасява положението всеки път, когато някоя частна компания се проваля?

Не, всъщност въпросът въобще не стигна до премиера, защото Великобритания не се управлява от един човек. Ресорният министър пое част от вината за създалото се положение, но едва след като задейства процедура, чрез която пое контрола над затвора и която позволява на държавата да прекъсне временно частен контракт, без да дължи финансови компенсации. Министерството се беше провалило в регулаторната си функция, но когато това стана ясно на публичността, то предприе единственото разумно действие, въпреки че управляващите консерватори искрено вярват в неприкосновеността на частната собственост и ненамесата на държавата. Но преди всичко вярват, че кабинетът им не трябва да пада заради един частен затвор.

Приблизително по същото време, в което се случи това, българският премиер коментира фалита на застрахователна компания, оставила стотици хиляди граждани без задължителни автомобилни застраховки или доброволни застраховки на имущество по следния начин: „Тези, които са плащали с 20 или 30% по-евтини застраховки, са знаели, че нещо не е толкова сигурно.” Когато си купуваш с 30% по-евтини яйца, ти знаеш, че нещо не е наред – вероятно срокът им на годност изтича след ден-два или някой е скачал на гърдите на кокошките, за да ги снесат. Но ако се окажат отровни, всеки би се запитал къде е държавата с контролните си функции.

Бойко Борисов би отговорил така: „Когато стане нещо, искаме държавата да помогне. Стане наводнение – държавата да помогне, стане земетресение – държавата да помогне, мостове опасни – държавата да помогне… разбира се това е наше задължение…”

Добрата новина е, че в третия си мандат Бойко Борисов изглежда е на път най-накрая да схване какъв е смисълът на обществените институции и съответно какви са неговите задължения. Засега обаче той все още смята, че намесата при фалита на една компания ще създаде „опасен прецедент”, след който държавата ще трябва да поеме щетите от всеки следващ провал на частна институция.

Той е прав. Когато концесионираните пътища и мостове започнат да се разпадат, ние пак ще попитаме къде е държавата. Същото ще става, когато частните язовири преливат, частните болници не приемат пациенти с нерентабилни заболявания и когато финансирани от бюджета частни детски градини и училища фалират. Винаги има риск да се стигне до такава ситуация, когато биват приватизирани дейности, които са ключови за функционирането на обществото.

Наистина, в един идеален случай държавата не би трябвало да се намесва за сметка на данъкоплатците, защото не би трябвало да ги приватизира на първо място. В противен случай, ще се озовем в сюрреалистичната ситуация на британското правосъдно министерство, което признава провала на G4S и спасява една институция за сметка на данъкоплатците, социализирайки всички загуби, като планира след шест месеца… да върне контрола на частната компания и дори да ѝ плаща повече с надеждата този път да се справи по-добре.

От друга страна, след шест месеца Великобритания може да има ново правителство. В такъв случай министър на правосъдието ще бъде Ричард Бъргън, който казва: „Кризата в затвора в Бирмингам е просто поредната провалена приватизация в правосъдния сектор. За да предпази обществото, правителството трябва да наложи мораториум върху всяка по-нататъшна приватизация в обществения сектор… Правителството също така трябва да предприеме разследване на всички частни договори в правосъдния сектор, които твърде често оставят общностите по-малко сигурни и ограбват данъкоплатците.”

Британските лейбъристи, за разлика от бледите си подобия в България, не смятат, че държавата трябва да се намесва, за да спасява пострадалите от провалената приватизация, просто защото наистина важните за обществото сектори поначало трябва да са под обществен контрол.