За телефонистите и устойчивостта

Първомайското шествие на БСП обикновено не буди особен интерес, но през тази година Корнелия Нинова и компания се постараха да предизвикат повече внимание от страна на медиите. Помогнаха и управляващите, които се втурнаха да дават извънредни брифинги и да канят Нинова „на по бира“. Но голяма част от дебатите се завъртяха не покрай „засилката по Дондуков“, а покрай един лозунг по време на шествието: „не искам да съм телефонист“.

С това послание младежката организация на БСП изглежда искаше да привлече вниманието към ограничените възможности за развитие в България за голяма част от младите хора, визирайки аутсорсинг сектора, като може би единствена възможност да се изкарва прилична за българските стандарти заплата.

Иван Бедров от „Дойче Веле“ веднага излезе със статия, в която остро критикуваше акцията на БСП. Според него, голяма част от заетите в сектора млади хора имат висше образование и ако го нямало аутсорсинга, тези хора щели да емигрират или да „търкат лотарийни билети с парите на родителите си“.

Ако човек разгледа сайтовете за обяви за работа не може да не забележи, че мнозинството от позициите, за които се иска малък или никакъв професионален опит, са в сферата на аутсорсинга – обслужване на клиенти по телефон/онлайн, обработка на разни данни/резервации/застрахователни искове или пък уреждане на оперативното счетоводство, което се изразява в проста документация на финансовите процеси в една компания.

На специализиран жаргон, всичко това може да се обобщи като аутсорсинг на бизнес процеси. Не отсъства и IT аутсорсинг като възможност, само че за такива позиции се изискват специфични умения, които по-малко кандидати имат.

По данни на Българската аутсорсинг асоциация към края на 2017-та година аутсорсинг индустрията у нас е представлява 3,6% от БВП на страната. По отношение на средната заплата ще се въздържа от числа, тъй като вариациите между браншовете са големи и осредняването в този случай няма смисъл. Процентно, структурата на аутсорсинга в България се дели на бизнес процеси (55%), IT продукти (25%) и развоен аутсорсинг (10%) по данни на германската асоциация по аутсорсинг (данните са към 2013-та година и са последните актуални, до които авторът успя да достигне – бел.ред.)

Безспорно е от данните, че аутсорсингът е значителна част от българската икономика и подпомага стандарта на живот на доста хора. Високите заплати подпомагат потреблението и в някаква степен облагодателстват всички „по веригата“, както знаем още от Кейнс.

Има един „малък“ проблем

Всичко това е добре, но има „малък“ проблем – устойчивостта. В последните години наблюдаваме непрекъснат ръст на заетите в сектора. Въпросът, който трябва да си зададем, е дали този ръст е устойчив или по-конкретно, дали този ръст няма да тръгне в обратна посока в обозримо бъдеще?

Прогнозата ми на икономист е песимистична, а причината е в процентната структура на бранша. Над половината от него е заета от бизнес процеси, които не са висш пилотаж в изпълнението им. Респективно квалификацията, която би била нужна, за да се работи една такава работа, не е висока. При счетоводните процеси човек би бил по-ефективен, ако разбира от счетоводство, но при останалите, висококвалифицирани кадри не са задължително нужни.

При такова положение, след като ръстът на заплатите достигне до едно определено ниво, ангажирането на български специалисти в аутсорсинг сферата ще стане прекалено скъпо и инвеститорите ще започнат да търсят други страни, където би им излязло по-евтино да изнасят бизнес процеси. Преместването на аутсорсинг на бизнес процеси е много лесно, защото произведеният продукт е в дигитален формат, който няма транспортни разходи.

Заплатите в България може да са ниски, но има страни с още по-ниски заплати като Украйна, Молдова, Мароко, Тунис и други – все страни в Европа или намиращи се сравнително близо до нея. Там също биха се намерили кандидати с подходящ профил или достатъчно високо ниво на грамотност.

Релокацията на такъв голям дял от аутсорсинг бранша ще има неминуеми последици – заетите или ще си загубят работата, или ще им се наложи да работят за по-ниски заплати. При всички положения можем да очакваме спад в жизнения стандарт на тази група заети.

IT аутсорсинга, който заема една четвърт от бранша в България, е малко по-труден за преместване понеже за производството на IT продукти са необходими хора със специфични умения, които може да не се намерят навсякъде. България има известни традиции в обучението на IT специалисти, което би могло да ограничи амбициите на инвеститорите в изнасянето им от България.

Развойният аутсорсинг е най-трудния за релокация. Естеството на продукта е такова, че той носи със себе си най-голяма добавена стойност и кадрите, заети с изготвянето му, притежават още по-специфични умения от гореизброените. Ако се и патентова на територията на България, то релокация би била на практика невъзможна.

Както виждаме, IT и развоен аутсорсинг са този аутсорсинг, който устойчиво допринася за повишаването на жизнения стандарт и оттам за икономическото развитие. За съжаление, сумарно, тези 2 дяла правят под половината от пазара у нас. Затова трябва да се работи в тази посока – не само „телефонисти“, но и разработчици на по-комплексни продукти или услуги. Но това изисква малко повече разум, планиране и целенасочена политика и по-малко замерване с иронични емоционални коментари и статии.